Решение № 5919 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2015 г.

Решение № 5919 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2015 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 653 от 18.12.2014 г. по адм. дело № 805/2014 г. на Административен съд Пазарджик, V състав е отменена Заповед № 03-РД/1285 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е изпратена преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като му се дават посочените в мотивите на решението задължителни указания за ново произнасяне в 15-дневен срок от влизане в сила на решението. С Определение № 183 от 10.02.2015 г. по адм. дело № 805/2014 г. съдът е допълнил решение № 653 от 18.12.2014 г. като е осъдил Държавен Фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" разноски по делото в размер на 650 лева. Срещу така постановените съдебни актове са постъпили касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез своя процесуален представител юрк. Стойчева и частна жалба от ЕТ "Ириная - Ирина Божкова". С касационната жалба се оспорва решение № 653 от 18.12.2014 г. по адм. дело № 805/2014 г. на Административен съд Пазарджик, V състав. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като се излагат доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед така изложените правни и фактически доводи и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222 от АПК се моли обжалваното решение на бъде отменено и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба се оспорва определение № 183 от 10.02.2015 г. по адм. дело № 805/2014 г. с което е допълнено решението, като се излагат доводи, че съдът неправилно е намалил размерът на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като също неправилно е преценил, че делото е без материален интерес. Иска се присъждане на пълния размер на направените по делото разноски. ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" в качеството си на ответник по касационната жалба, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Клисурска оспорва същата, като намира решението за правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалби са неоснователни. Върховният административен съд - Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С решение № 653 от 18.12.2014 г. по адм. дело № 805/2014 г. на Административен съд Пазарджик, 5 състав е отменена Заповед № 03-РД/1285 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е изпратена преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като му се дават посочените в мотивите на настоящето решение задължителни указания за ново произнасяне в 15-дневен срок от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но обжалваната заповед е постановена в нарушение на относимите материално правни разпоредби на чл. 14 и чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изписването на номера на оспорения административен акт. Вместо Заповед № 03-РД/1258 от 20.06.2014 г., съдът е вписал в оспореното решение Заповед № 03-РД/1285 от 20.06.2014 г. Въпреки това, видно от мотивите които е изложил съдът, за настоящата съдебна инстанция е ясно, че контрол за законосъобразност е осъществен върху Заповед № 03-РД/1258 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", поради което съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК първоинстанционният съд следва да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в изписването на номера на процесната заповед. Независимо от тази очевидна фактическа грешка, така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № 03-РД/1258 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, а именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Няма отклонение и от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че издаденият административен акт е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 14 и чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата). Съгласно чл. 14 от цитираната наредба, подпомагат се дейности по проекти, които се осъществяват в община на територията на селските райони в Република България, съгласно Приложение 2 от Наредбата, което по своята правна природа представлява изчерпателен списък на общините, намиращи се в селските райони на Република България. Правният извод, който се налага е, че за да отговаря на изискването на чл. 14 от Наредбата, проектът следва да се осъществява на територията на община, включена в Приложение 2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), територия на общината е територията на включените в нея населени места. Съгласно § 1, т. 24 от ДР на Наредба № 29 от 11 август 2008 г., територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ, землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), поземлен имот е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Съгласно чл. 8, т. 6 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде "в територии, заети от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите". В настоящия случай правилно съдът е преценил, че проектът на ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" ще се осъществява в община Батак, която е включена в Приложение 2 от Наредбата. Видно от представените по делото доказателства, проектът ще се осъществява в поземлени имоти трайно покрити с вода - части от язовир Батак. От издадените от служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пазарджик скици с № 15-427292/21.11.2014 г., № 15-427251/21.11.2014 г. и № 15-427229/21.11.2014 г., се установява, че процесната част на язовир Батак се намира в землището на гр. Батак. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че проектът ще се осъществява в поземлени имоти, част от землището на гр. Батак, на територията на община Батак, поради което административният орган неправилно е преценил, че проектът не отговаря на изискването на чл. 14 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. Ирелевантни са развитите в касационната жалба доводи, че язовир Батак представлява публична държавна собственост. Изискването на чл. 14 от Наредбата е проектът да се осъществява на територията на общината, като не въвежда забрана това да става в имоти публична държавна собственост. Неоснователни са и възраженията на касатора относно неправилно тълкуване и прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Съгласно цитирания текст, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да не променя местоположението на подпомогнатите движими активи извън територията на общината, в която се извършва инвестицията. Както вече бе посочено, процесната част на язовир Батак се намира в община Батак, поради което настоящият състав приема, че движимите активи включени в проекта няма да променят местоположението си извън територията на общината. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, с която е отменена Заповед № 03-РД/1258 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" и е изпратена преписката на същия административен орган със задължителни указания, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по искането на ответника по касационната жалба ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, преди даване ход на делото по същество, но не следва да бъде уважено. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г. (написан на лист А4, а не на адвокатски кочан), като е уговорена сума в размер 6500 лева, но не става ясно начина на плащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора е описан начина на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай липсват данни относно начина на плащане и доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, поради което не следва да се присъжда адвокатски хонорар. По отношение на частната жалба от ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" настоящият съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 183 от 10.02.2015 г. по адм. дело № 805/2014 г. на Административен съд Пазарджик, съдът е допълнил решение № 653 от 18.12.2014 г. като е осъдил Държавен Фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ "Ириная - Ирина Божкова" разноски по делото в размер на 650 лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение 600 лева. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че на жалбоподателя се дължат разноски съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, но предвид направеното в производството възражение за прекомерност, не в претендирания от страната размер от 6500 лева. Съдът е приел от една страна, че делото е без определен материален интерес, а от друга е преценил, че липсва фактическата и правна сложност, която да обосновава присъждане на размер на адвокатското възнаграждение над 600 лева. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на адвокатското възнаграждение по административни дела без определен материален интерес е 300 лева. В конкретния случай предметът на делото пред Административен съд - Пазарджик е проверка на законосъобразността на административен акт - Заповед № 03-РД/1258 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оглед този предмет, размерът на отказаната финансова помощ по проекта е ирелевантен, тъй като съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху волеизявлението на административния орган, с което е отказано финансиране. Правилно административният съд е преценил, че в случая се касае за административно дело без материален интерес. На следващо място правилно и законосъобразно съдът е преценил, че по делото липсва фактическа и правна сложност, като предвид направеното възражение за прекомерност е уважил частично искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че определение № 183 от 10.02.2015 г. по адм. дело № 805/2014 г. на Административен съд Пазарджик не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,