Решение № 273 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 320/2008 г.

Решение № 273 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 320/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Л. К. И. от гр. С. обжалва решението на Старозагорския окръжен съд, постановено на 4.07.2007 г. по гр. д. № 379/2007 г. Поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необосновано-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба Н. С. И. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е за делба във фазата по допускането. С обжалваното решение, постановено на 4.07.2007 г. по гр. д. № 379/2007 г. Старозагорският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което между съделителите Н. С. И. и Л. К. И. е допусната делба на апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда-блок № 5, вх. В, ет. 3, построена върху държавна земя в парцел ****, кв.531 по плана на гр. С., кв."С", при квоти 5106/6606 ид. части за Н. С. И. и 1500/6606 ид.части за Л. К. И., а предявеният от Л. К. И. против Н. С. И. иск за делба на 1/2 ид.част от празно дворно място, цялото от 973кв. м., находящо се в с. Б., общ. Стара Загора, представляващо УПИ * в кв.10, ведно с построената в него хлебопекарна с магазин със застроена площ от 50.58кв. м. е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че съделителите са придобили процесния апартамент по време на брака си за сумата 6606 лв., като посочената в договора като собствени средства сума от 3606 лв. представлява част от жилищно спестовния влог на майката на съделителя Н, прехвърлена му няколко месеца преди сключването на договора за продажба и вложена при закупуването на апартамента, която е дарена лично на него и представлява негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК. Остатъкът от цената в размер на 3000 лв. е платен с общи средства на двамата бивши съпрузи. По отношение на дворното място в с. Б. е прието, че не е съсобствено между страните, тъй като е придобито на името на ЕТ "А", което изключва приноса на съпруга-не търговец с оглед ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон (чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК, чл. 21 СК, чл. 20, ал. 2 СК). Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че апартаментът е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласни доказателства. Правилно е прието, че фактът на прехвърляне на сумата 3606 лв. от жилищно спестовния влог на майката на съделителя Н е установено от представеното по делото прехвърлително, съдържащо изрично изявление за безвъзмездно прехвърляне и изявление за приемане на прехвърлената сума от страна на получателя. Правилно с оглед безвъзмездния характер на прехвърлянето е прието, че същото сочи на извършено в полза на Н. С. дарение, което пък обуславя извода, че тази сума представлява негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК и с оглед влагането й при заплащането стойността на имота съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК следва да се приеме, че съответната на тази сума част от имота представлява негово лично имущество. Действително авторството на този документ е оспорено от съделителката Л, но същото се потвърждава от показанията на разпитаната като свидетел М, прехвърлител на сумата. Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че имотът в с. Б. представлява лично имущество на съделителя Н е придобит за нуждите на предприятието на ЕТ "А", което изрично е посочено в договора за покупко- продажба и по делото не са представени доказателства цената да е била платена с общи средства на двамата бивши съпрузи. Правилно е прието, че придобиването на един имот за нуждите на предприятието на едноличния търговец изключва приноса на съпруга-не търговец с оглед дадените в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС указания по приложението на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 СК и чл. 19 СК. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от Старозагорския окръжен съд въззивно решение, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение