Решение № 11233 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2015 г.

Решение № 11233 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Катерина Стоянова Мечкарска, Магдалена Георгиева Петрова и Бойко Георгиев Мечкарски, всичките от гр. София против решение № 227 от 19.03.2015 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване на нищожността на заповед № 133/4.09.1989 г. за одобрение изменението на утвърдената със заповед № АБ-358/23.11.1987 г. дворищнорегулационна граница между УПИ V-490 и VI-490 в кв. № 8, вилна зона Побит Камък, община Елин Пелин. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна Трифон Димитров Трифонов оспорва жалбата. Кметът на община Елин Пелин не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед не страда от пороци на валидността й. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е одобрено изменение на дворищнорегулационната линия между парцели IV-491, V-490 и VI-490 в кв. № 8, вилна зона Побит Камък, община Елин Пелин. Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема, че заповедта не е нищожна. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционният съд, че липсата на съгласие на собствениците за изменение на дворищната регулация и липсата на заповед за оценка не е толкова тежък и съществен порок в изискванията за законосъобразност на акта, водещ до неговата нищожност. По принцип нарушенията на административнопроизводствените правила, вкл. на изискуемата от закона форма, водят до унищожаемост на акта, а не до нищожност. За да е налице такава е нужно порокът да е толкова тежък и нетърпим от закона, че актът да не може да породи дължимите правни последици. Правилно решаващият съд приема, че нарушенията относно процедурата по чл. 93, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и нарушение на приложимите към момента материално-правни норми касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност. Правилно е констатирана липсата на противоречия с материални правни норми, както и нарушения на специалните процедурни правила, които по степен на интензивност да обосновават нищожност на административния акт. Решението е постановено без съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при правилно разпределение на тежестта за доказване на правнорелевантните факти. Оспорената заповед носи подпис на издател и в тежест на оспорващия е да установи, че тя е подписана от лице, различно от компетентния орган. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на своевременно поискалият ги ответник Трифон Трифонов, до доказания размер на платено адв. възнаграждение, поради липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,