Решение № 13279 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12486/2015 г.

Решение № 13279 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12486/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Ж. лично и чрез пълномощника му адв. Стоименов и по касационна жалба, подадена от пълномощника на ГДИН при Министерство на правосъдието, срещу Решение № 1452 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3187/2014 г. от Административен съд В.. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Процесуалният представител на ГДИН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Г. Д. "Изпълнение на наказанията" С. да заплати на М. Л. Ж., ЕГН ********** сума в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие на претърпени болка и страдание поради бездействие на администрацията към З. В. за предоставяне на дентална помощ на ищеца за периода от 01.09. до 04.10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като и отхвърлил иска за сумата над 1 000 лв. до предявения в размер на 25 000 лв. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати по сметка на Административен съд В., сума в размер на 180 лв. разноски по делото за съдебно-дентална експертиза и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно и допустимо.

Предмет на производството пред решаващия съд е иск, предявен от лишения от свобода М. Ж. срещу ГДИН, с който е претендирано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, понесени вследствие бездействието на затворническата администрация гр. В. да му осигури своевременно дентална помощ за периода от 01.09.2014 г. до 04.10.2014 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови обжалвания резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.09.2014 г. ищецът се е записал в книгата за прегледи в Затвора гр. В. с искане да му бъде оказана дентална помощ, тъй като на 01.09. с. г. изпитал остра болка в зъб - долу, в дясно. От лекаря на Затвора му била предписана терапия - "Темпалгин" 5, т. и бил записан, съгласно приложеното заверено копие на Книгата за записвания на лишени от свобода, настанени в зоната с повишена сигурност в З. В., за зъболекар на датите 12.09.; 14.09.; 15.09; 16.09.; 17.09. и 18.09.2014 г.

Установено е още, че в Затвора гр. В. в посочения период е имало назначен лекар по дентална медицина - д-р. К. И., която е освободена със Заповед № ЧР-05-322 от 17.09.2014 г. на Министъра на правосъдието, считано от 08.10.2014 г.

Въз основа анализа на допуснатите гласни доказателства съдът е приел, че на ищеца, освен терапията на общопрактикуващия лекар, не била осигурена дентална помощ, в исковия период е бил с подута половина на лицето; не е можел да спи от болката; ставал е през нощта, като е събуждал обитаващия една килия с него - св. Радев; не е можел да се храни. От заключението на допуснатата съдебно-дентална експертиза е установено, че М. Ж. е имал едно посещение в лекарския кабинет на Затвора, при което му е изписан "Темпалгин" - 5, т. и същият не е посещавал денталният кабинет в З. В.. Към момента на прегледа - 12.05.2015 г. вещото лице не е установило наличие на дентално заболяване, нито болки и страдания, причинени от болен зъб/зъби.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че ищцовата претенция е доказана по основание - доказано е наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ:

1. Налице е бездействие от страна на администрацията при З. В. да осигури адекватна медицинска помощ на лишен от свобода, който не може да си я осигури сам. Обстоятелството, че към Затвора има специалист - зъболекар и са били записани прегледи при него не е изпълнение на нормативно определените задължения, тъй като изтърпяващият наказание не е бил прегледан от него.

1. Налице е и претърпяна вреда. Ищецът е търпял болки и страдания в исковия период, вследствие на липса на лечение, доказани със свидетелските показания и със заключението на вещото лице.

1. Пряката причинна връзка между незаконосъобразното поведение на затворническата администрация и претърпените болки и страдания е установена.

По отношение размера на вредите съдът е приложил чл. 52 ЗЗД и е взел предвид обстоятелството, че свидетелят на ищеца дели едно спално помещение с него и не е безпристрастен при даването на показания.

Разноските по делото са присъдени съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е приета за неоснователна предвид факта, че участието на представителя на ответника се изразява само в депозиране на две писмени становища, което не попада в обхвата на процесуално представителство пред съд.

Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която искът е приет за доказан по основание. Неправилно обаче е определен размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН, че ищецът не се е справил с доказателствена тежест и че изводите на съда са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.

Твърдяното в касационната жалба на ГДИН, че решението е неправилно в частта, с която е определен размерът на обезщетението в случая е основателно. Първоинстанционният съд не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер не кореспондира с установените по делото факти, релевантни за спора. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен освен по справедливост и съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди.

В случая вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него не налагат присъждане на обезщетение в приетия от съда размер. Присъденото парично обезщетение за "болки и страдания" доказани единствено с недостатъчно обективните показания на св. Р. не съответства на общоприетия критерий за справедливост с оглед особеностите на конкретния случай. Ето защо размерът на обезщетението следва да бъде намален.

В частта за разноските решението на съда е правилно със следните допълващи мотиви: С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Това изискване е съобразено и с принципа на равенство на страните в процеса, установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, а именно, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. При положение, че процесуалния представител на ответника не е доказал разходи, направени във връзка с процеса и не е изпълнил задълженията си по чл. 80 ГПК, решението на съда да не удовлетвори претенцията за присъждане на разноски се споделя и от настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение