Решение № 10323 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г.

Решение № 10323 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Алис 2 ООД, чрез адв. И. И. против решение № 4435/25.06.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 2504/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № F152159/17.02.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП град С. - запечатване на търговски обект - магазин за вноски препарати, находящ се в гр. С., ул. "П." №... и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че наложената принудителна административна мярка цели да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект. По същество излага съображения за нарушение на чл. 22 от ЗАНН, на принципа на съразмерност и на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът - заместник директор на ТД на НАП, гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. К. Р. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционният съдебен акт, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № F152159/17.02.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП град С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - магазин за вноски препарати, находящ се в гр. С., ул. "П." №..., стопанисван от Алис 2 ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.01.2015 г. дружеството е извършило продажба на стоки на стойност 20.80 лева в стопанисвания от него търговски обект на ул. П. №..., гр. С., без да издаде фискална касова бележка при заплащането на стоката, нито до напускане на обекта от купувача. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от Алис 2 ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. С. е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,