Решение № 7840 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2021 г.

ВАСVI отделение30.06.2021 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 2006 по описа за 2020 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7840 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Образувано е по касационна жалба на В. П. от гр. Черноморец срещу решение № 268 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 2006 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 1718, зас. № 127 от 10.07.2020 г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Ответниците трети състав на ТЕЛК към "УМБАЛ - Бургас" АД, Регионалната дирекция за социално подпомагане - Бургас, ТП на НОИ - Бургас и Агенция за хората с увреждания, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на В. Петков от гр. Черноморец срещу експертно решение № 1718, зас. № 127 от 10.07.2020 г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия, с което ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към "УМБАЛ Бургас" АД е потвърдено относно оценка на работоспособността трайно намалена работоспособност (ТНР) - 40 на сто със срок от 2 години. за заболяване с водеща диагноза: водеща диагноза [диагноза] придружена с [болест], състояние след РТСА на ДКА с [интервенции]. Запазена систолна функция. Диастолна дисфункция, при Фи-64. КН-[заболяване] - ИНТЗ. [заболяване] с определена дата на инвалидизиране - 04.09.2005 г. Лицето периодично е било [диагноза], като до издаването на ЕР № 0636/052 от 15.03.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към УМБАЛ "Бургас" АД, гр. Бургас, на Петков е била определена 50% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от една година - до 01.03.2020 г. При извършеното [диагноза] и оценка на работоспособността, на лицето е определена 40 % трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, с ЕР № 0459/044 от 06.03.2020 г. на ТЕЛК Общи заболявания при УМБАЛ "Бургас" АД, гр. Бургас, , с водеща диагноза [диагноза] придружена с [болест], състояние след РТСА и [интервенции]. Запазена систолна функция. Диастолна дисфункция, при Фи-64. КН-[заболяване] - ИНТЗ. за срок на определения процент ТНР две години – до 01.03.2022 г. и дата на инвалидизиране – 04.09.2005 г. Решението е мотивирано с резултатите от проведен консултативен преглед с него, епикризи и оценка по отправните точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ на поставената диагноза на заболяването. За да постанови решението, Административен съд - Бургас се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което е потвърдило извършената оценка на работоспособността в административното производство. Определените 40 % ТНР съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. Съдът приема, че при определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност, административният орган се ръководи от представената медицинска документация, съгласно чл. 62 от НМЕ и правилно приложил материално правните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), към датата на освидетелстване- ред. 2017 г. действаща към 10.07.2020 г. Законосъобразно съдът в решението си съобразява и предвиденото в чл. 63, ал. 1 от НМЕ, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, като при наличие на множествени увреждания, както е процесният случай на освидетелствания, крайният процент на трайно намалената работоспособност се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. в проценти съгласно приложение № 2. Съдът правилно и приложил разпоредбата на т. III от Приложение № 2 "Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти в нейната действащата редакция към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК, което е преди влизане в сила на решението за отмяната й. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за позоваване на отменена разпоредба. Съдът законосъобразно е съобразил действието на приложимата разпоредба към момента на издаване на оспорения акт. В случая правилно оценката на трайно намалената работоспособност на лицето е определена, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Събраните в хода на производството по делото доказателства чрез заключение съдебно-медицинска експертиза, изслушана по делото не опровергават оспорените констатации на НЕЛК и определения процент трайно намалена работоспособност на жалбоподателя. Експертите, въз основа на извършен анализ на представените медицински документи и обстоен личен преглед на лицето, са дали заключение относно здравословното му състояние от гледна точка на всички диагностицирани заболявания, характера и формата на заболяванията и степента на увреждането. Приетото по делото заключение на СМЕ потвърждава изцяло от обективна страна оспорените констатации на НЕЛК. Приемайки, че определеният процент ТНР за заболяването на В. П. съответства на предвидения такъв в посочените отправни точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, като определеният процент ТНР е 40% /най-високият процент от констатираните заболявания/, съобразно правилото, разписано в т. III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ "Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти/ в приложимата й редакция/., като не са налице повече от едно заболяване с предвиден процент ТНР 50% или повече, който да предопределя приложението на т. IV от Приложение 2 на НМЕ, съдът е постановил законосъобразно решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд приема като техническа грешка в изписването на крайния извод на съда за основателност на жалбата, т. к. той не кореспондира с подробно изложените впоследствие от съда мотиви в противната посока, основани на събраните в хода на производството доказателства. Правилно съдът приема, че административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното експертно решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Фактическите констатации относно характера и дефицита на здравословното увреждане са направени въз основа на медицинските документи, приложени в медицинското досие. Степента на ТНР е определена съобразно изрично посочените отправни точки в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В тежест на оспорващата страна е да установи фактите, на които е основала своите искания и възражения. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението в касационната му жалба, че НЕЛК се е произнесла въз основа на изследване с неясен резултат и не е обсъдила всички увреждания на здравето. Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1