Решение № 6755 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2010 г.

Решение № 6755 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Теодора Христова Лозанова, Стойчо Христов Лозанов, Мария Станьова Лозанова и Калин Христов Лозанов, чрез пълномощника им адв. Васил Василев, срещу решение от 26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 739/04 г. от Софийски градски съд, адм. отд., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на техния наследодател Христо Стойчев Лозанов, починал в хода на производството, срещу ДРА № 208/17.11.2003 г. на ДП-гр. Пирдоп при ТДД-София-област и потвърждаващото го решение № 158/29.01.2004 г. на РДД-гр. София . В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че е неправилна преценката на СГС досежно валидността на оспорения ДРА, тъй като актът за възлагане на данъчната ревизия, респективно ДРА, са издадени от лица, които към момента на тяхното издаване не са били компетентни органи по смисъла на чл. 68 ДПК (отм.). Твърди се още, че съдът е санирал порочните изводи на данъчните органи, основани на закон, който не е бил в сила към момента на продажбата на процесните акции, при несъобразяване с нормативната уредба, регулиращи сделките с безналични акции и е достигнал до неправилния извод, че сметка № 90000920094 в ТБ "ОББ" АД не следва да се приема за "сметка на получателя". В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и да реши спора по същество, като отмени ДРА и потвърждаващото го решение на РДД, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП- гр. София, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение . Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима . Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Стойчев Лозанов срещу ДРА № 208/17.11.2003 г. на ДП- гр. Пирдоп при ТДД- София-област и потвърждаващото го решение № 158/29.01.2004 г. на РДД - гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на спора между страните е въпросът кога е получен дохода, предмет на облагане по ЗОДФЛ, в патримониума на жалбоподателя. Съдът е посочил, че съгласно чл. 11, ал. 4, т. 2 от ЗОДФЛ при плащане по безкасов път се смята че доходът е придобит в деня на заверяване на сметката на получателя . И тъй като в случая този ден е 08.01.1998 г. съдът е приел, че данъчният орган правилно е приел, че полученият доход от продажба на акции подлежи на облагане . Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно . В касационната жалба се навеждат и доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалвания ДРА, което води до неговата нищожност . Доколкото оплакването касае валидността на ДРА, то следва да бъде разгледано приоритетно. Същото е неоснователно. Видно от данните по делото, ревизията на физическото лице е започнала въз основа на акт за възлагане на данъчна ревизия № 208 от 30.10.2003 г. от Радка Цветкова Николова, заемаща длъжността началник сектор "Ревизии" при ДП-гр. Пирдоп при ТДД - гр. София. Със заповед № РД-01-02/20.01.2000 г. на директора на ТДД-София област, издадена на осн. чл. 235, ал. 2 от ДПК, са упълномощени данъчните органи, заемащи длъжността началник сектор "Данъчни ревизии" в данъчните подразделения на ТДД-София област считано от 01.01.2000 г. да издават актовете за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.), актът за възлагане на данъчната ревизия се издава от териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция. По силата на чл. 240, ал. 3 от ДПК (отм.) териториалният данъчен директор може да възлага на определени длъжностни лица от ТДД изпълнението на правомощията по чл. 240, ал. 1 и 2, в това число и издаването на актове за възлагане на данъчни ревизии. В изпълнение на тази разпоредба е издадена представената по делото заповед № РД-01-02/20.01.2000 г. на директора на ТДД-София област, с която са упълномощени данъчните органи, заемащи длъжността началник сектор "Данъчни ревизии" в данъчните подразделения на ТДД-София област, считано от 01.01.2000 г. да издават актовете за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК. При тези данни следва да се приеме, че към датата на издаване на АВДР са представени доказателства за длъжността, заемана от лицето Радка Цветкова Николова. От това обстоятелство следва, че към датата на издаване не АВДР - 30.10.2000 г. издалото го лице е било компетентно лице по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.), което води до действителност на АВДР, а от там и до валидност на издадения в последствие ДРА, който е издаден от лице, на което е възложено да го издаде и което лице е главен данъчен инспектор и ръководител на екип. С така издадените актове за възлагане на данъчната ревизия са спазени изискванията на ДПК. По делото няма спор от фактическа страна. Христо Стойчев Лозанов е получил доход от продажбата на 68 броя акции на "ЮМ-Пирдоп-мед" АД в размер на 2 108 лв. Изслушаната по делото експертиза с дата 22.01.2010 г. е посочила, че за ревалоризирана цена на придобиване на процесните 68 броя акции се приема действително платената цена, увеличена с индекса на инфлацията за придобиването им до 31 декември на предходната година, като по данни на НСИ този индекс е 472.7. Така, ревалоризираната цена на акциите в процесния случай възлиза на 1 786.56 лв. На 22.12.1997 г. е извършена продажба на въпросните акции в полза на "Юнион Миниер България"-АД, като сделката е регистрирана на същия ден в "Централен депозитар"-АД, като на същия ден купувачът превежда горната сума по сметка № 9000920094 в ТБ"ОББ"-АД-ЦУ . Сумата е преведена по сметка на жалбоподателя на 08.01.1998 г., като до тази дата Христо Лозанов не е могъл да се разпорежда с нея, тъй като същата не е била в неговия патримониум. При така описаната фактическа обстановка се поставя въпроса дали доходът от продажба на акциите подлежи на облагане. Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата е за допуснати нарушения на материалния закон, конкретизирани по-горе. Навежда се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на горните доводи и обстоятелства. Настоящата инстанция намира така направените доводи за неоснователни. На първо място неоснователно е оплакването, развито в жалбата, за допуснато нарушение на материалния закон досежно сделките с безналични акции . Цитираните нормативни актове - Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.), Наредба № 19 за Централния депозитар за ценни книжа; Правилника за Централния депозитар, Правилника на "Българска фондова борса - София" - АД - регламентират момента, към който се придобива собствеността върху безналичните акции . Този момент не е спорен случая, а е спорен моментът, към който купувачът е получил цената и е могъл да се разпорежда с нея . От данните по делото се установява, че собствеността върху акциите е преминала от продавача върху купувача на 22.12.1997 г., но сумата от продажната цена е била преведена по сметката на продавача в един по-късен момент - на 08.01.1998 г. До този момент, независимо, че е собствеността върху акциите е била прехвърлена, продавачът не е могъл да се разпорежда със сумата, която е заплатена за акциите . Общ принцип в данъчното право /аргументи в тази насока се съдържат в разпоредбите на чл. 1 от ЗДОД (отм.) и чл. 10 от ППЗДОД (отм.) /е, че доходът следва да се счита за придобит към момента, в който получателят може да се разпорежда с него. Към датата на получаване на дохода - 08.01.1998 г. вече е бил влязъл в сила ЗОДФЛ, чл. 11, ал. 4, т. 2 от който изрично определя, че при плащане по безкасов път доходът се смята придобит в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати . След като сумата от продажбата на акции е постъпила в сметката на продавача на 08.01.1998 г., то от този момент на сетне последният има право да се разпорежда с нея, поради и което правилно е прието, че това е и моментът, в който е получен дохода, и при облагането му следва да се приложи този закон, който е сила към същия момент. В този смисъл не може да бъде прието, че е за облагането е приложен материален закон, който не е бил в сила . Не може да бъде споделено и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил гореизложените факти и обстоятелства. След като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Софийски градски съд е постановил едно правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,