Решение № 16591 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2010 г.

Решение № 16591 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", представляван от ректора проф. д. ик. н. Анна Недялкова чрез пълномощника му - адв. Дойчинов срещу решение № 163/13.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 230/2009 г., с което е установено, че ректорът на университета в качеството му на работодател е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение проф. д-р Петър Иванов Иванов на основата на признак "здравословно състояние". Със същото решение Комисията е наложила на нарушителя глоба в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр., дала му е задължително предписание по реда на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., а по силата на чл. 47, т. 11 с. з. е направила препоръка на синдикалния лидер на КНСБ, представен във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради липса на компетентност на постановилия го орган, съществено нарушение на административно- производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че Комисията недопустимо се е произнесла по трудовоправен спор, който е решен с влязло в сила съдебно решение и не попада в приложното поле на ЗЗДискр. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските по делото. В жалбата се съдържа и искане за спиране на изпълнението на атакувания административен акт в частта му относно наложените принудителна административна мярка (ПАМ) и глоба. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния й представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата. Прави възражение за недопустимост на оспорването в частта му срещу диспозитива на решението, с което е дадена препоръка по чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Заинтересованата страна - проф. д-р Петър Иванов Иванов от гр. Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Развива доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. При проверка на допустимостта на жалбата Върховният административен съд в настоящия тричленен състав констатира, че същата е процесуално недопустима в частта, с която се оспорва дадената с решението на КЗД препоръка на синдикалния лидер на КНСБ, представен във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", поради липса на годен предмет на съдебен контрол и на правен интерес за жалбоподателя. Съгласно чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. Комисията може да прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията. Упражнявайки тази си компетентност, с оспореното решение Комисията е отправила препоръка до синдикалния лидер на КНСБ, представен в университета, в качеството му на представител на работниците и служителите да не допуска за в бъдеще нарушаване на чл. 18 ЗЗДискр., чл. 8 КТ и на обединените права по Европейската социална харта с цел предотвратяване на дискриминация и неравенство в третирането в разглежданата сфера. Анализът на правомощията на КЗД по чл. 47 ЗЗДискр. и съпоставката на този законов текст с разпоредбите на чл. 65 и чл. 76, ал. 1 с. з. налага извод, че в атакуваната от ректора на университета част от решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт. В тази част волеизявлението на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват ПАМ, препоръките по чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. нямат правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко препоръките и предложенията могат да се отъждествят със санкция (неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права), каквато може да бъде налагана само на субекта на нарушението при безспорно доказано осъществяване на такова. Препоръката представлява предложение за подобряване на дейността на съответния адресат и е израз на предоставената от закона сигнално-охранителна функция на Комисията, насочена към превенция в сферата на равното третиране при осъществяването на трудовите права и задължения. Предвид отсъствието на иманентните белези на административния акт, диспозитивът на решението на КЗД, в частта, с която Комисията е упражнила компетентността си по чл. 47, т. 11 ЗЗДискр., не подлежи на съдебна проверка и жалбата срещу него е недопустима. На следващо място, оспорването на отправената с решението препоръка се явява процесуално недопустимо и поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у жалбоподателя. Задължително условие за възникване на правото на съдебно обжалване на административния акт е същият да засяга лицето, което го атакува, т. е. да създава задължения или да нарушава или застрашава негови права и законни интереси. В случая оспореният от университета диспозитив на решението в частта, с която е направена препоръка до друг правен субект (представител на синдикална организация) с оглед неговите функции и конкретна роля в правоотношението работодател - служител, не се отразява по никакъв начин на постановения по отношение на оспорващия правен резултат. Същият не разполага с активна процесуална легитимация да я обжалва, т. к. не е адресат на тази част от акта и не може да се позове на свое собствено нарушено право или законен интерес. Същата не рефлектира в правната му сфера - не създава права и задължения и не засягат негови лични и преки субективни права и законни интереси. След като за университета в качеството му на работодател не възникват непосредствени правни последици от административния акт в частта, с която съгласно чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. е направена препоръка на други лице в друго качество, то същият не е процесуално легитимиран да я оспорва. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалбата на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" в частта й срещу решението на КЗД, с което на основание чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. е дадена препоръка на синдикалния лидер на КНСБ, представен университета, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати в тази му част. В останала й част жалбата е допустима. По направеното от жалбоподателя искане за спиране на предварителното изпълнение на решението на КЗД, в частта му, с която на ректора на университета е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и му е наложена ПАМ - задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. в качеството му на работодател да спазва нормата на чл. 18 ЗЗДискр. в сътрудничество със синдикатите да предприеме ефективни мерки за недопускане на всички форми на дискриминация в учебната институция и да възстанови положението на равно третиране спрямо проф. д-р Петър Иванов без оглед на здравословното му състояние, съдът намира следното: Искането за спиране на изпълнението на оспорения индивидуален административен акт, частта му, с която на работодателя е наложена глоба е безпредметно и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗДискр. наказанията (респ. - имуществените санкции) се налагат с решение на КЗД, които могат да се обжалват по реда на АПК, като обжалването спира изпълнението на оспореното решение. Посочената норма от регулиращия спорното правоотношение материален закон възпроизвежда общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, предвиждащ суспензивно действие на жалбата срещу административния акт като вид мярка за обезпечението й. Предвидената в чл. 77, ал. 2 ЗЗДискр. хипотеза на незабавно изпълнение независимо от обжалването касае единствено принудителните административни мерки. Следователно приложение към настоящия случай намират разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 84, ал. 2, изр. 2 ЗЗДискр., респ. - чл. 166, ал. 1 АПК. При това положение целеният с искането правен ефект е настъпил с депозиране на жалбата до съда, като по този начин интересът на университета от временна защита срещу неблагоприятното действие на оспореното решение в санкционната му част следва да се счита за удовлетворен. След като подаването на жалбата спира изпълнението на обжалвания акт (с изключение на частта му, с която са наложени принудителни административни мерки, а именно - дадените от Комисията предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 77, изр. 2 ЗЗДискр.), то специален петитум за спиране на изпълнението е недопустим. Освен това в самото решение не е налице допуснато по чл. 60, ал. 1 АПК от административния орган предварително изпълнение на наложената глоба, за да бъде то спирано с нарочно определение на съда. В частта му относно решението на КЗД, с което на ректора на университета е наложена ПАМ по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166 АПК във връзка с чл. 77 ЗЗДискр. е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. В материалноправен аспект вредата за него трябва да е значителна или да е от такова естество, че той трудно да може да я поправи. Тези изисквания са в съотношение на алтернативност, като при наличието на всяко от посочените основания съдът преценява дали защитата на частния интерес на оспорващия може да бъде противопоставена на обществения интерес, презюмиран от закона и да го преодолява. В случая отправеното до съда искане не съдържа доводи, които да обуславят наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно - не се сочат вида, характера и степента на евентуалните вреди, които биха настъпили за работодателя от предварителното изпълнение на решението на КЗД или обстоятелства, които да затрудняват тяхното поправяне. Изложените от жалбоподателя съображения във връзка с претенцията му за спиране на предварителното изпълнение на атакуваната мярка не покриват законовите критерии, при които незабавното действие на акта може да бъде суспендирано. Данните по делото не водят на извод за наличие на опасност от причиняване на оспорващия на трудно поправима вреда в резултат на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ, която по същество се изразява в задължаване на работодателя да спазва изискването да не допуска дискриминация на работното място и да възстанови нарушеното право на равно третиране по отношение на засегнатото от дискриминацията лице, т. е. да изпълнява закона. Твърдението, че проф. Иванов не се явява на работа въпреки възстановяването му по съдебен ред не сочи на реална заплаха за увреждане на адресата на мярката, произтичаща от придаденото й от закона предварително изпълнение и не може да бъде противопоставено на императивния принцип за недискриминация, валиден за всички правни субекти. При това положение искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на КЗД, в частта му, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано. За да се произнесе по съществото на жалбата, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на проф. д-р Петър Иванов срещу ректора на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" с твърдения за осъществена спрямо него пряка дискриминация по признак "увреждане" при упражняване правото на труд. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - 63 ЗЗдискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. От фактическа страна КЗД е установила, че проф. д-р Петър Иванов е бил преподавател във Варненския свободен университет по силата на сключен безсрочен трудов договор. По повод претърпяно заболяване, с експертно решение № 4745 от 12.12.2006 г., ТЕЛК е оценила 80 % намалена работоспособност на Иванов, поставила е водеща диагноза "хронична исхемична болест на сърцето" и е определила противопоказните условия на труд, но не е предписала трудоустрояването му на друга длъжност. Във връзка с цитираното експертно решение на ТЕЛК, получено от работодателя по служебен път, ректорът на университета по своя инициатива и без становище от компетентния здравен орган за необходимостта от трудоустрояване е предложил на проф. д-р Петър Иванов да го преназначи на някоя от следните длъжности: счетоводител; информатор (съхраняване и раздаване на ключове за учебните зали) или 1/4 щатна бройка за преподавател с редуцирани годишен хорариум и месечно трудово възнаграждение, с предупреждение, че при неспазване на срока за уведомяване на работодателя за взетото от служителя решение по предложението или при отказ да заеме някоя от предложените длъжности, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. Със заповед на ректора на Варненския свободен университет № 5 от 23.01.2007 г. трудовият договор с проф. д-р Петър Иванов е прекратен на основание чл. 325, т. 9 КТ поради обективирания в писмо, вх. № 119/22.01.2007 г., отказ на лицето да заеме предложените му от работодателя подходящи длъжности за здравословното му състояние. С влязло в сила решение на съда уволнението е признато за незаконно и е отменено, а Петър Иванов е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. При тези данни КЗД е навела извод, че ответната в административното производство страна като работодател от момента на узнаване на процесното експертно решение на ТЕЛК от 12.12.2006 г. до издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с проф. д-р Петър Иванов е нарушила забраната за дискриминация, третирайки го неравно именно поради здравословното му състояние, от което е последвал неблагоприятен за него резултат - лишаването му за продължителен период от време от възможността да упражнява избраната от него професия и да се издържа от нея. Комисията е счела, че действията на работодателя по трудоустрояване на преподавателя и освобождаването му от длъжност са в нарушение на ЗЗДискр., който цели осигуряване на всяко лице правото на равенство пред закона и равенство в третирането (чл. 2 с. з.). Според Комисията поведението на работодателя в случая противоречи на разпоредбите на Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана със закон и обнародвана в "Държавен вестник". Преценила е, че предложеното за трудоустрояване работно място "информатор" не зачита достойнството на преподавателя във висшето училище и е явно унизително, т. к. естеството на предлаганата длъжност, неизискваща специална професионална квалификация, е диаметрално противоположно на притежаваните от засегнатото лице квалификации, съответно академична длъжност и научна степен - "професор" и "доктор". Прието е, че с нарушаването на материалноправните и процесуални норми, регламентиращи трудоустрояването на работниците и служителите, работодателят е осъществил спрямо проф. д-р Петър Иванов неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. на основата на здравословното му състояние. Отчитайки разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗДискр., Комисията е навела извод, че ответната страна не е ангажирала доказателства, които да сочат, че в случая правото на равно третиране не е нарушено. С оспореното пред Върховния административен съд решение КЗД е уважила жалбата на проф. д-р Петър Иванов, като е установила, че проф. д. ик. н. Анна Недялкова, ректор на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" в качеството на работодател е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. спрямо проф. д-р Петър Иванов, третирайки го неблагоприятно, като по своя инициатива е решила да го трудоустрои без да има издадено предписание за трудоустрояването му от компетентен здравен орган съгласно Наредбата за трудоустрояване и е последвало едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 5/23.01.2007 г. поради "здравословното му състояние", като действията по трудоустрояване и уволнение са извършени в нарушение на чл. 18 ЗЗДискр., чл. 8 КТ, чл. 15, т. 2 и чл. 27 от Европейската социална харта (ревизирана); наложила е на ректора на университета глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева и му е дала задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. да спазва нормата на чл. 18 ЗЗДискр. в сътрудничество със синдикатите да предприеме ефективни мерки за недопускане на всички форми на дискриминация в учебната институция и да възстанови положението на равно третиране спрямо проф. д-р Петър Иванов без оглед на здравословното му състояние. При извършената по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка на обжалвания административен акт, съдът намира жалбата срещу него за неоснователна. Решението е издадено от компетентен държавен орган съобразно предоставените му от закона правомощия. Видно от разпоредбата на чл. 40 ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите и като такъв осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Съгласно нормативно определените й в чл. 47 ЗЗДискр. компетенции Комисията установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице; постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането и т. н. Тези правомощия КЗД има и упражнява на собствено основание по силата на функциите й по защита от дискриминация. Производството пред КЗД е специално и се осъществява независимо от предвидените в други закони правни способи за защита на нарушени права. Следователно, противно на оплакването в жалбата за произнасяне на Комисията извън пределите й на компетентност, съдът намира, че процесното решение, с което е установена пряка дискриминация от страна на работодателя при упражняване правото на труд от служител, за което работодателят е санкциониран с глоба и му е дадено задължително предписание, е постановено от компетентен административен орган. Административният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти. Установената от КЗД фактическа обстановка се подкрепя от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства в тяхната съвкупност и е обсъдила надлежно обясненията и възраженията на страните, като е осигурила правото им на защита. Неоснователно е твърдението за допуснато от Комисията съществено процедурно нарушение поради произнасянето й след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр. Посочената разпоредба предвижда произнасяне на КЗД в четиринадесетдневен срок след провеждане на заседанието. Този срок не е преклузивен, а е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се постанови решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването му не е от категорията на съществените процесуални нарушения, т. к. не влияе на съдържанието на волеизявлението и не се отразява на крайния правен резултат. Поради това произнасянето след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр. не прави решението незаконосъобразно. Несъстоятелна е и тезата на жалбоподателя за недопустимост на административното производство, поради разглеждането и решаването на спора относно уволнението на проф. д-р Петър Иванов от съд. Основното възражение в жалбата е, че се касае за изцяло трудовоправен спор, който е решен по надлежния съдебен ред, като произнасянето на Комисията по същия спор е безпредметно и извън пределите й на компетентност. В случая отсъства идентичност на релевирания пред съда спор относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с този, въведен в предмет на производството пред КЗД. Съдът намира, че не е налице визираната в чл. 52, ал. 2 ЗЗДискр. отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на административното производство. За прилагането й е необходима пълна идентичност на спора пред административния орган и съда - т. е. обективно и субективно тъждество между предявените искания (чл. 27, ал. 2, т. 6 и чл. 130, ал. 2 АПК), като само в този случай образуваното пред съд дело съставлява правоизключващ факт по отношение възможността за провеждане на административно производство между същите страни, по същото искане и на същото основание. Съпоставката на предмета на съдебното дело и този на административната преписка води на извод, че такова тъждество не е налице. Данните по делото сочат на липса на законова пречка за произнасяне на КЗД по искането, с което е била сезирана, т. к. решаването от съда на въпроса за законността на действията на работодателя по трудоустрояването и прекратяването на трудовото правоотношение от гледна точка на трудовото законодателство не дерогира компетентността на Комисията да разгледа поведението на работодателя на плоскостта на ЗЗДискр. относно наличието или липсата на неравно третиране спрямо уволнения служител. Процедурата по ЗЗДискр. важи за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като цели установяване и санкциониране фактът на дискриминация. Съдебните решения, на което се позовава жалбоподателят, респ. - отмяната на уволнението и възстановяването на служителя на заеманата длъжност от съда, не изключват търсената по ЗЗДискр. защита срещу дискриминация, която не се припокрива със защитата срещу незаконно уволнение, предоставена от КТ. Двата вида защита имат различен предмет, интензитет и правни последици. Комисията в случая не разглежда трудовоправен спор по смисъла на раздел IV, глава ХVI от КТ, а проверява дали конкретните действия на работодателя нарушават забраната за дискриминация и упражнява контрол по спазването на принципа за равно третиране, като аргументите на жалбоподателя в обратния смисъл не намират опора в закона. Проверката на законосъобразността на процесното решение сочи на правилно прилагане на материалния закон в съответствие със заложените в него цели. С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Изводите на административния орган за осъществена от ректора на Варненския свободен университет спрямо проф. д-р Петър Иванов пряка дискриминация при трудоустрояването му и последвалото уволнение, основани единствено на здравословното му състояние, са законосъобразни. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. В настоящата хипотеза се касае за едностранно започване на процедура по трудоустрояване и за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с проф. д-р Петър Иванов след узнаването на експертното решение на ТЕЛК от 12.12.2006 г., в което работоспособността му е оценена като 80 % трайно намалена. За да уволни наетият по трудов договор преподавател, ректорът на университета се е позовал на възможността да прекрати трудовото му правоотношение поради отказ на служителя да заеме предложената му като подходяща друга длъжност вследствие на невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания (чл. 325, т. 9 КТ). По преписката е безспорно установено, че предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ, използвани за уволнение на служителя, не са били налице, т. к. няма заключение на компетентния здравен орган за противопоказания лицето да изпълнява заеманата длъжност "преподавател" в университета, нито е доказана невъзможност същият да упражнява преподавателската професия поради здравни причини. Няма спор и че служителят не е трудоустроен по смисъла на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От значение за производството пред КЗД е същинската причина за прилагането на чл. 317 КТ и за прекратяването на трудовото правоотношение, която сочи на дискриминационен признак и не може да се обвърже с реална оценка на здравната пригодност на служителя да изпълнява възложената му работа по смисъла чл. 325, т. 9 КТ. Упражняването на предоставеното на работодателя право на едностранно прекратяване без предизвестие не може да се основава на здравния статус като елемент от личното положение на лицето, на увреждане или на друг признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По силата на чл. 18 ЗЗДискр. и чл. 8 КТ работодателят е задължен да спазва принципа на равно третиране. От материалите по делото в тяхната съвкупност се установява по-неблагоприятно третиране от страна на ректора на университета по отношение на проф. д-р Петър Иванов във връзка с факта, че на работодателя е станала известна медицинска експертиза (освидетелстване), видно от която служителят е с 80 % намалена работоспособност, срок на инвалидност - 1.12.2007 г. и противопоказни условия на труд - тежък физически труд, психо-емоционално пренапрежение и нощен труд. Действията на работодателя по предлагане на други длъжности, на които да бъде преназначен проф. д-р Иванов, са по негова собствена инициатива без съответно предписание на ТЕЛК и без направено от служителя искане в тази посока. Научавайки за инвалидността на служителя, работодателят е формирал предубеждение и предразсъдък, че същият не може да изпълнява функциите си по сключения трудов договор. В противоречие със забраната за дискриминация, здравословното състояние на лицето е използвано за отстраняването му от длъжност, без да са налице материалноправните предпоставки за това. Предложените явно неподходящи, без спазване на процедурата или без да има необходимост с оглед здравословното му състояние длъжности, засягат неблагоприятно лицето и са израз на неравното му третиране на основата на защитен от закона признак. Обстоятелството, че е освободен от работа след узнаването на експертното решение на ТЕЛК свидетелства именно за поставянето му в по-неблагоприятно положение единствено заради здравословното му състояние. Ето защо, като е приела, че жалбоподателят е извършил пряка дискриминация спрямо проф. д-р Петър Иванов и му е наложила глоба за нарушение по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., Комисията е приложила правилно материалния закон. Настоящият състав намира, че действията на работодателя, свързани с предлагането на служителя на длъжности за преназначаване и едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение поради отказ да бъде преназначен на някоя от тях, осъществяват състава на дискриминация и под формата на тормоз съгласно чл. 5 ЗЗДискр. Видно от легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Поведението на работодателя, произтичащо от факта на узнаване на експертното решение на ТЕЛК, в което е отразено здравословното състояние на служителя, безспорно е от естество да накърни авторитета и достойнството му и да създаде обидна за лицето среда. От момента на узнаване на диагнозата на служителя и на оценката на работоспособността му, работодателят е предприел поредица от действия срещу него, които имат за резултат отстраняването му от длъжност на основата на здравословното му състояние. Правилна е преценката на Комисията, че предложената на проф. д-р Петър Иванов като "подходяща" за здравословното му състояние длъжност "информатор", която се изразява в съхраняване и раздаване на ключовете за учебните зали, явно не кореспондира на образованието, квалификациите, научната степен и звание и на упражняваната от него преподавателска дейност във висшето училище. Описаните действия на работодателя сочат на нежелано, неблагоприятно и унизително третиране на служителя, което представлява тормоз по смисъла на ЗЗДискр. Самият факт на предлагане на служителя да бъде преназначен на друга длъжност или на същата, но при значително намален хорариум и възнаграждение поради здравословното му състояние, без да има основание за това и под заплаха, че при несъгласие с предложението ще бъде уволнен, обуславя създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда и засяга достойнството на лицето. Изводите на КЗД в тази насока не са базирани на вътрешното субективно усещане на засегнатото лице, както твърди жалбоподателят, а почиват на обективна оценка на фактите, която налага заключение за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 5 във връзка с чл. 4 и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на решението на КЗД в частта, с която на ректора на университета в качеството му на работодател са дадени задължителни предписания на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. Посочената разпоредба оправомощава КЗД да прилага ПАМ за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Видно и от нормата на чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр. в правомощията на КЗД е да постановява възстановяване на първоначалното положение и да дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Съобразно естеството на констатираното нарушение на ЗЗДискр., предписаните от административния орган конкретни мерки за спазване на задължението на работодателя за предотвратяване и недопускане на дискриминация на работното място и за възстановяване на положението на равно третиране по отношение на дискриминираното лице са в съответствие с материалното право и осигуряват целта на закона. Като е наложила на субекта на нарушението процесната ПАМ, Комисията е приложила правилно и в рамките на компетентността си разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, поради липса на основания за отмяна по чл. 146 АПК. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответната страна - КЗД искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" следва да бъде осъден да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,