Решение № 8212 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1634/22.11.2023г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 595/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. 01-2600/6994/05.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, в частта, в която на "Къмпани Хотелс ДС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Д. Д., е отказано подпомагане, както следва: по подмярка 13. 1/НР. 1-Компенсационни плащания в планински райони- изцяло, в размер на 14 938. 79 лв.; по подмярка 13. 2/НР2-Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения- изцяло, в размер на 4 577. 75 лв.; Схема за единно плащане на площ (СЕПП) изцяло, в размер 47 814. 14 лв.; Схема за преразпределително плащане (СПП) частично, в размер на 58. 98 лв.; СП (основна) частично, в размер на 23 664. 34 лв.; Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде)-СП (други), частично, в размер на 98. 90 лв.; Схема за плащане на селскостопански за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) частично, в размер на 22 748. 68 лв.; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (СЗ-ДККП) частично, в размер на 1 803. 73 лв. и Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) (СЗ-П) частично, в размер на 787. 78 лв.; и е наложена санкция за бъдещ период в посочения размер и преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касаторът- заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез юрк. Марчева обжалва решението като неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда за немотивираност на оспорения административен акт е неправилен. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация Къмпани Хотелс ДС ЕООД оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор чрез адв. Стоянова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да постанови оспореното решение съдът приема за установено от фактическа страна, че Къмпани Хотелс ДС ЕООД подава заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 25.30.0419/09721 по няколко схеми, сред които Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП); Подмярка 13. 1/НР 1 Планински райони; Подмярка 13. 2/НР 2 Други; Схема за обвързано подпомагане за плодове СП (основна); Схема за обвързано подпомагане за плодове СП (други); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ-ДККП) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) (СЗ П). Към заявлението са посочени използваните парцели с обща декларирана площ от 868,13 ха, като за всеки е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство и землището в което се намират. С оспореното уведомително писмо изх. 01-2600/6994 от 05.12.2022г. г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отказано частично финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи и е извършено прихващане на суми. Като основание за издаване на уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната схема за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът приема, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не спазва императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени конкретни правни и фактически основания, обуславящи направеното намаление на оторизираната сума. Съдът посочва, че дори да се приеме, че поясненията към колоните от таблицата, представляват мотивите на органа за наличие на основание за отказ от предоставяне на финансово подпомагане или намаляване на поисканата за подпомагане сума, в случая в колона 3 на таблица едно са посочени три хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията, но не става ясно на коя от тях се позовава за да откаже изцяло или частично заявената за подпомагане сума, като по този начин създава неяснота във волеизявлението. Съдът обсъжда и представеното с административната преписка становище с изх. 01-2600/6994#4 от 02.03.2023 г., от съдържанието на което се установява, че подаденото от дружеството-жалбоподател заявление е избрано за предмет на проверка на място, като при нейното извършване са констатирани площи, които са заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019. Пояснява се, че след извършена процедура за разрешаване на двойно-заявените земи, площта в размер на 0. 26 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земи. По нататък в обстоятелствената част на становището по схеми/мерки са посочени заявените от дружеството-жалбоподател площи за финансово подпомагане. Изразява се несъгласие с твърдението за липсващ контролен лист от извършената проверката на място, по съображения, че такъв не е необходим съгласно правилника на Дирекция "Технически инспекторат". Поддържа се, че във връзка със сигнал от ОД на МВР Търговище с вх. 07-1400/3378#1 от 09.09.2019 г., Държавен фонд "Земеделие" е задължен да извърши проверка, без да уведомява бенефициерите. Като отчита, че становището е изготвено от административния орган след постъпване на жалбата на земеделския производител срещу уведомителното писмо, както и че жалбоподателят не е запознат с него, съдът приема, че този документ не може да изпълни ролята на мотиви на административния акт като се позовава и на Тълкувателно решение 16 от 13.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Изготвеният в хода на административното производство доклад за проверка на площите на място, който обосновава отказ или намаление на поискана за финансово подпомагане сума, не е връчван на жалбоподателя, нито е посочен в оспореното писмо, поради което според съда също не може да да послужи като мотиви към акта. В заключение съдът приема, че от съдържанието на приложената административна преписка не се установява наличието на какъвто и да е документ, установяващ причините за наложените намаления и направени прихващания, като това възпрепятства проверката относно правилното приложение на материалния закон. При така изложените доводи съдът отменя уведомителното писмо в частта на направеното намаление, както и в частта за направеното прихващане на суми, а преписката е върната административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът установява вярно фактическите обстоятелства и правилно прилага релевантните правни норми. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Правилно е прието от съда, че от изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на уведомително писмо с изх. 01-2600/6994 от 05.12.2022г. г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2019. От поясненията в графа намаления в таблица 1 от уведомително писмо не става ясно какво е правното основание и кои са релевантните факти обуславящи направеното намаление и неговия размер. Изброени са различни законови хипотези без подвеждането на релевантните факти от конкретния случай под посочените хипотези не може бъде прието за мотивиране на акта. Правилно е посочено, че подаденото от земеделския производител писмено искане до Областна дирекция Земеделие Търговище за оттегляне на част от заявените за подпомагане площи, регистрирано в дирекцията на 04.11.2019 г. не е обсъдено от административния орган и не са изложени съображения за значението на оттеглянето при издаване на уведомителното писмо. Неоснователно в тази връзка касаторът сочи, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на 14, ал. 1 от Наредба 5/2009г., съгласно която кандидатът за подпомагане може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми или мерки от него с изключение на схемата за подпомагане на дребни земеделски стопани до момента на извършване на плащането по съответната схема или мярка, но не по-късно от 1 декември на годината на подаване на заявлението. Не подлежи на оттегляне част от земеделски парцел. Оттеглянето се извършва с писмено искане до съответната ОД на ДФЗ от областта, в която е: 1. постоянният адрес на кандидата физическо лице; 2. адресът на управление на кандидата юридическо лице или едноличен търговец. Едва в касационната жалба се твърди, че оттеглянето следва да бъде характеризирано като промяна на заявлението за подпомагане, регламентирано в разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 3 и 4 от Наредба 5/2009г., но не и като искане за оттегляне по чл. 14, ал. 1 от наредбата, както приема първоинстанционният съд. Съображения в тази насока не се съдържат в оспорения административен акт, както правилно отбелязва административният съд. С оглед на изложеното съдът правилно приема, че е налице съществено нарушение на правилата за мотивиране на уведомителното писмо противоречие с материалноправните норми. Това е основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 4 АПК, противно на изложените от касатора в обратен смисъл твърдения. В този смисъл е и съдебната практика. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба и следва да бъдат присъдени в поискания размер от 2000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение