Решение № 10765 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2016 г.

Решение № 10765 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. - починала на 15.01.2017 г., на чието място са конституирани поддържащите оспорването наследници С. И. П., И. Д. Д. и Н. Д. Д., срещу Решение № 664/04.04.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 399/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, нареждаща премахването като незаконен на строеж "Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка" в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. С..

От ответниците началникът на РДНСК-ЮЦР е на становище за неоснователност на жалбата, Б. Г. Д., Н. С. П., П. М. Д. и С. М. К. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

При извършената по повод на касационната жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение, обусловена от възникнал след постановяването му юридически факт.

1. Правният интерес на М. Д. да оспори заповедта за премахване на строежа е основан на притежаваното от нея право на ползване върху поземления имот, в който е изграден - вж. Определение № 793/26.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 234/2016 г., постановено по повод на проверката за допустимостта на жалбата й.

1. Правото на ползване e ограничено вещно право, което се учредява с оглед на личността, не може да се отчуждава - чл. 56, ал. 2 Закона за собствеността, и се прекратява със смъртта на ползвателя - чл. 59, ал. 1 ЗС. С изключение на възможността по чл. 35 от Закона за наследството, неотносима към случая, правото не се наследява.

1. Поради загубената с факта на смъртта на касаторката процесуална правоспособност нейните наследници са станали субекти на процесуалното правоотношение, породено от подадената касационна жалба. Налице е законно процесуално правоприемство на страната на оспорващата, което обаче не е съчетано с приемство в материалното право, предпоставящо легитимацията по чл. 147, ал. 1 АПК за обжалване на административния акт. Затова правната значимост на встъпването на наследниците в процеса се изчерпва с допустимостта на настоящото производство като условие за осъществяване на касационната проверка в обхвата по чл. 218, ал. 2 АПК.

1. Тъй като правото на ползване е прекратено със смъртта на М. Д., по хипотеза защитата му не би могла да бъде реализирана от наследниците й, за които то не е и възникнало по силата на правоприемство. Всеки от тях, ако е титуляр на правото на собственост или на ограничено вещно право върху поземления имот или обектите в него, разполага с производното от това качество самостоятелно право на съдебно оспорване на заповедта за премахване на строежа (което е вече упражнено от И. Д. и правото му на отмяна на заповедта е съдебно отречено - вж. Решение № 12955/18.10.2012 г. на ВАС по адм. дело № 4711/2012 г.).

1. Смъртта на страната с правен интерес да оспори заповедта представлява юридически факт от категорията на отрицателните предпоставки за допустимостта на съдебното производство - чл. 159, т. 2 АПК. Моментът на настъпването му, въпреки че изключва обективната възможност за възприемането му от първостепенния съд, не се отразява на съществуването на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, доколкото допустимостта на оспорването е дължим обект на проверка във всеки етап от развитието на процеса до приключването му, вкл. и от касационната инстанция.

Изложеното мотивира съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение