Решение № 5714 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2008 г.

Решение № 5714 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Михов Маринов от с. Осиковска Лъкавица, Софийска област, подадена против решение № 398 от 11.07.2008 г., постановено от Административен съд София - област по адм. д. № 454/2007 г. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че един от ползвателите се легитимира като собственик съгласно решение от 11.06.1996 г. на Ботевградския районен съд, при което била налице конкуренция на титули на собственост. Касаторът твърди, че цитираното решение на гражданския съд е в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е неотносимо към предмета на настоящия спор. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Правец не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Радка Иванова Душмановска, Верка Иванова Цветановска и Мико Витков Миков също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът правилно е съобразил решението от 11.06.1996 г. постановено по гр. д. № 1308/2005 г., с което е възстановено право на собственост в стари реални граници. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 398 от 11.07.2008 г. е отменена по жалба на Радка Иванова Душмановска, Верка Иванова Цветановска и Мико Витков Миков заповед № 205/15.06.2007 г. на кмета на община Правец, с която е наредил да се изземе овощна градина от 16,600 дка, находяща се в землището на с. Осиковска Лъкавица, община Правец, в м. "Кривия орех" и представляваща имот № 052004 по плана за земеразделяне на землището на с. Осиковска Лъкавица. За да достигне до този резултат Административният съд София - област е констатирал, че с процесната заповед е разпоредено изземване на описания имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Мико Маринов Дошев с решение № 6*/3.06.1999 г. на ПК - Правец, от лицата Радка Иванова Душмановска, Верка Иванова Цветановска и Мико Витков Миков, като ползващи го без правно основание и кметът е предоставил спорния имот на наследниците на Мико Маринов Дошев, представлявани от Димитър Михов Маринов. С атакуваното решение е прието, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като въпреки дадените указания издателят на заповедта и Димитър Михов Маринов не са представили доказателства в подкрепа на вписаното в заповедта обстоятелство, че Радка Иванова Душмановска, Верка Иванова Цветановска и Мико Витков Миков ползват целия имот от 16,600 дка без правно основание. Лицето, в чиято полза е издадена заповедта е направило признание, че жалбоподателите в първоинстанционното производство ползват част от имота, но не е конкретизирал коя точно част. В мотивите на съдебното решение съдът се е позовал на изслушана съдебно- техническа експертиза, чрез която е установено, че е налице идентичност между имота, предмет на съдебното решение от 11.06.1996 г. на Районен съд - Ботевград по гр. д. № 1308/1995 г. с площ 2500 кв. м. в м. "Друма" и частта от процесния имот № 052004 по буквите А-Б-В-Г-З-А, съгласно скицата към допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 26.03.2008 г. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че не е налице основание за издаване на заповед по ускорения ред на изземване, регламентиран в чл. 34 от ЗСПЗЗ, защото в конкретната хипотеза относно частта от 2500 кв. м. Мико Витков Миков се легитимира като собственик със влязло в сила съдебно решение, поради което е налице спор за материално право, който следва да се разреши в исково производство, а по отношение на останалата част - не е установено каква площ се ползва от жалбоподателите по адм. д. № 454/2007 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд София - област е произнесъл решение, което следва да остане в сила. Първоинстанционният съд точно е преценил, че за да се издаде заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ следва да са осъществени определени изисквания, едно от които е да е безспорно установено, че лицето, от което се изземва определения земеделски имот го ползва без правно основание. В конкретния случай обаче това обстоятелство не е изяснено от страна на издателя на процесната заповед. Чрез изслушаната допълнителна съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните по делото, е доказано, частта от 2, 500 дка, по букви А-Б-В-Г-З-А на скицата на вещото лице е идентична с имота, предмет на съдебното решение от 11.06.1996 г. на Районен съд - Ботевград по гр. д. № 1308/1995 г. В касационната жалба се развива тезата, че визираното съдебно решение е неотносимо към настоящия спор. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото с него се установява наличието на правно основание за ползването на определена част от процесния имот. Относно твърдението на касатора, че горепосоченото съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. От текста на влязлото в сила решение от 11.06.1996 г. на Районен съд - Ботевград се установява по безспорен начин, че с него се отменят две постановени вече решения на ОбПК - Правец : решение № 5209 (със звездичка) и № 5209 и двете от 28.10.1994 г., в частта, с която е отказано възстановяване на земеделски земи и съдът е възстановил правото на собственост на наследниците на Мико Нинов Петров върху два имота, единият от които е с площ 2, 5 дка в м. "Друма" в съществуващи стари реални граници: Нино Маринов и от двете страни път. Това означава, че горепосоченото решение няма характер на решение произнесено по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а има характер на решение с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в което имотът е индивидуализиран с три граници, чрез които вещото лице, представило съдебно-техническите експертизи по настоящото дело, е определил местонахождението му и се е произнесъл относно идентичността на имотите. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение