Решение № 8701 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2010 г.

Решение № 8701 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 32 и сл. от ЗДС. Образувано е по жалбата на Пепа Иванова Стоянова против Решение № 1008 на Министерския съвет от 30.12.2009 г. за отчуждаване на части от имоти с оплаквания за занижена оценка. Иска увеличаване на обезщетението. Ответната страна Министерския съвет на РБ оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите лица МЛЛБ, МФ е Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата като неоснователна. Представителите на МФ и АПИ искат присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид определение № 6942/27.05.2010 г. по адм. д. № 4422/2010 г. по описа на ВАС, V членен състав, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 1008/30.12.2009 г. на МС на РБ е отчуждена част от 988 кв. м. от имот № 75010, целият от 8 333 кв. м, разположен в м."Пазарски път", землището на с. Боздуганово, община Раднево, за нуждите за изграждане на "Автомагистрала Тракия Оризово-Бургас", ЛОТ 2. Начинът на трайно ползване на имота е "залесена горска територия". С оспореното решение е определено обезщетение от 630, 98 лв. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице Диана Дойчева Попова, която дава заключение, че за периода от 12 месеца преди възлагане на оценката 12.10.2009 г. няма данни за извършени и вписани сделки с горски имоти, поради което земята определена по Наредбата за определяне на базисни цени в размер на 380 лева. По отношение на дървесината обаче вещото лице заявява, че съобразно НАРЕДБА за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (Приета с ПМС № 252 от 6.11.2003 г., обн., ДВ, бр. 101 от 18.11.2003 г.) и Справка за средни пазарни цени за РДГ "Стара Загора" за 2009 г., стойността на насажденията е 1147 лв., или общо за имота стойността на обезщетението трябва да е в размер на 1527 лева. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 3 от от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии. След като липсват данни за продажба на земя със същите характеристики, следва да се приложи чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС. В тази част експертната оценка от административното производство и определената цена от съдебния експерт съвпадат. Разминаване има само по отношение на цената на дървесината, която е определена във възложената оценка на 251, 59 лева, а в. л. Диана Попова определя по-висок размер от 1147 лева. Тъй като заключението не е оспорено от страните по делото, следва да се цени като доказателство. Предвид изложеното жалбата е основателна, а определеното от административния орган обезщетение следва да бъде увеличено на 1527 лв. Основателно е искането и за присъждане на направените разноски по делото в размер на 200 лв. за изготвяне на съдебна експертиза. Претендира се присъждане на направени разноски за адвокатска защита. По делото има приложени два договора за правна защита и съдействие, сключени с адвокатите Сотиров и Желязков, като е платено адвокатско възнаграждение от 500 лева само за адвокат Сотиров. Предвид обстоятелството, че делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, цената на интереса е ниска и е направено възражение от страна на процесуалните представители на ответниците за намаляване на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение по чл. 143 от АПК е основателно в размер от 150 лева. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност за присъждане на по-нисък размер на разноските, но не по-малко от определения по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Задв размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, този минимален размер за съответния вид работа е 150 лева. Не следва да се прилага § 2 от ДР на Наредба № 1, според която в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, защото тази норма противоречи на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия адвокатски съвет, е недопустимо да се ограничава приложното поле на норма от по-висок ранг и да се ограничава преценката на съда (в посока присъждане на винаги по-високо възнаграждение от определеното с наредбата като минимален размер за определен вид работа) за определяне размер на адвокатското възнаграждение като справедливо и обосновано в посочените от закона хипотези. Неоснователно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбата е основателна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, III отделение