Решение № 6262 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2009 г.

Решение № 6262 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Регионална дирекция за национален и строителен надзор гр. Враца е обжалвал решението от 23.12.2008 г. постановено по адм. д. № 353/2008 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отменена заповед № ДК -10-12/24.07.2008 г., издадена от началника на РДНСК, с която е потвърден отказа на главния архитект за издаване на разрешение за строеж на "прозирна ограда" на УПИ - 623, 536 кв. 40 по плана на гр. Мездра. Наведено е оплакване по чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 от АПК. Ответникът Робертино Петров от гр. Мездра изразява писмено становище за законосъобразност на решението и предлага да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебния акт. Върховият административен съд, II отд. след като прецени наведеното оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК административния акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение постановяването му и се обсъдят възраженията и обясненията на заинтересуваните страни. Задължение на административния орган да провери фактическите и правни основания при преценката си законосъобразност на обжалвания пред него административен акт в случай отказа на главния архитект на общината. След като не е направил това безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 3 АПК. В този случай началникът на РДНСК е следвало да установи регламентирани ли са редът и условията за сключване на договори, когато съсобственик е общината и спазен ли е от жалбоподателя този ред, както правилно е прието. Приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователен. Решението е постановено в отсъствие на отменителното основание посочено в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.