Решение № 7829 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2014 г.

ВАСПетчленен състав29.06.2015 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 683 от 20.01.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 3259/2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7829 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите против решение № 683 от 20.01.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 3259/2013 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение и алтернативно за неправилност - касационни отменителни снования по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Стефан Генчев Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по наведеното касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което предлага обжалваното решение като недопустимо да бъде обезсилено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е обявил за нищожно решение № 39 от 13.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ВН 5-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ Варна и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. За да стигне до правен извод за нищожност на оспорения акт, тричленният състав е приел, че административният орган е действал извън своята компетентност и не е следвало да се произнася по просрочена жалба на Българско дружество за защита на птиците. Обжалваното решение е недопустимо. По делото е установено, че с обжалвания акт, постановен в контролно производство пред горестоящия орган по реда на Глава шеста, министърът на околната среда и водите е отменил решение на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване подлежат решенията на по-горестоящия административен орган, с които актът на долустоящия орган е отменен или изменен и въпросът е решен по същество. В този смисъл е и нормата на чл. 98, ал. 2 от АПК, която предвижда съдебен контрол върху актовете на горестоящия административен орган само когато, последният се произнася с решение по същество. В случая с решението, предмет на оспорване пред тричленния състав, актът на директора на РИОСВ - Варна е отменен от министъра на околната среда и водите като по-горестоящ административен орган и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно правилото на чл. 97, ал. 2 от АПК и съобразно дадените указания, т. е. въпросът не е решен по същество от по-горестоящия орган. Актът, с който жалбата или протестът се отхвърлят, представлява контролен акт. Такъв е и актът, с който индивидуалния административен акт се отменя и преписката се връща на административния орган за издаване на нов първоначален акт. Следователно обжалваното решение не попада в хипотезата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК и на чл. 98, ал. 2 от АПК и за него съдебния контрол е изключен. На това основание и съгласно чл. 159, т. 1 от АПК жалбата, с която е бил сезиран тричленният състав на Върховния административен съд е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като същият се е произнесъл по недопустима жалба, с която е оспорен акт на по-горестоящия орган, който не подлежи на обжалване. При това положение обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, което е мотивирало оттегляне на искане за постановяване на тълкувателно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия

Цитирани разпоредби

1