Решение № 17056 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2013 г.

Решение № 17056 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Община Плевен, представлявана от кмета проф. д-р Димитър Стойков дмн, чрез процесуалния представител юристконсулт Дагомир Стойчев, против решение № 72 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1027/2012 г. на Административен съд гр. Плевен, шести състав. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/ и чл. 26 от Наредба № 18 на ОБщински съвет Плевен. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответникът Христофор Пантелеев Пенев от гр. Плевен, ул. "Антим" № 11, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока предвиден в чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, административния съд е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Плевен да се произнесе по подаден сигнал от Христофор Пенев за извършване на административна услуга "временно настаняване в резервно общинско жилище" заявен по електронен път, чрез сигнал от 16.11.2011 г. до Община Плевен, представляващ по съществото си искане за настаняване в резервно жилище по реда на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет гр. Плевен. Върнал е делото като преписка на кмета на общината за да се произнесе по подаденото заявление с нарочен писмен, мотивиран акт, след изпълнение на разписаната в закона процедура, в предвидените по АПК срокове и при съобразяване с мотивите на решението. Настоящата инстанция при спазване на принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, след като извърши проверка, намери оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и съобразено с материалния закон. Правилно съдът е определил предмета на спора, като е приел, че Пенев е подал до кмета на община Плевен молба за настаняване в резервно жилище на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, като е отбелязал, че общинската администрация е следвало да извлече съществото на искането от съдържанието на текста на молбата. Очевидно е, че макар и непрецизно, молителят иска временно настаняване в жилище от общинския фонд, поради остри социални проблеми, в който случай е относима процедурата по разпоредбата на чл. 45 от ЗОбС и тази в Наредба № 18 на Общински съвет гр. Плевен.. Правилно съдът е приел, че липсата на приложени доказателства към заявлението на молителя не освобождава административния орган от задължението му по АПК и специалната Наредба да изясни всички обстоятелства и факти от значение за случая, включително и да се изискат от заявителя доказателства за обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 от Наредбата, да се извърши проверка на място, да се даде възможност за обяснения и възражения и едва тогава да се издаде краен акт. Ето защо правилен е извода на съда, че не е изпълнена процедурата по чл. 45 от ЗОС и чл. 26 от Наредбата и преписката следва да се върне на административния орган за изпълнение на процедурата и произнасяне с краен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. С оглед очерталия се изход на делото, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,