Решение № 4350 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2015 г.
ВАСII отделение21.04.2015 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Георги Димитров Влаевски и Иванка Димитрова Попова срещу решение № 88 от 16 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 136/2014 г. по описа на Административен съд Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1758/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 16 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 136/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
Мотиви
Решение № 4350 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Красимир Георгиев Цоев и от Георги Димитров Влаевски и Иванка Димитрова Попова, срещу решение № 88 от 16 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 136/2014 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Красимир Георгиев Цоев срещу отказ изх. № 20-21088/16 май 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Ловеч. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Ловеч, не е изразил становище по подадените касационни жалби. Ответниците - кметът на община Тетевен, чрез своя процесуален представител юрк. Росица Димитрова, и Маргарит Павлов Тодоров намират за неоснователни касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. I. По касационната жалба на Георги Димитров Влаевски и Иванка Димитрова Попова: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е недопустима за разглеждането й по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Георги Влаевски и Иванка Попова са страни по делото, но постановеното решение не е неблагоприятно за тях. В производството пред административния съд са били конституирани като заинтересувани страни, а с оспореното решение жалбата на Красимир Георгиев Цоев - жалбоподател в първоинстанционното производство, е била отхвърлена. С отхвърлянето на жалбата на посоченото лице не се засягат субективни права и интереси на касаторите, доколкото те не са оспорили административния акт - предмет на съдебното административно производство. С оглед горното касационната жалба на Влаевски и Попова е недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство ще следва да бъде прекратено. II. По касационната жалба на Красимир Георгиев Цоев: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на Красимир Георгиев Цоев срещу отказ изх. № 20-21088/16 май 2014 г., издаден от началника на СГКК - гр. Ловеч, с който е отказано попълването и поправката на кадастралната карта на гр. Тетевен относно поземлени имоти с идентификатори 72343.500.5371, 72343.500.5372 и 72343.500.5441. Съдът е приел, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че към датата на постановяването на атакувания отказ - 16 май 2014 г., административният орган е бил длъжен да проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (в редакцията до изменението, обнародвано в ДВ, брой 49/13 юни 2014 г.), според която разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т.е. по общия исков ред. При неподписване на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица се приема, че е налице спор за материално право и тогава административния орган е длъжен да приложи нормата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и да постанови отказ, както е в случая. По делото е установено наличието на грешка в кадастралната карта относно поземлени имоти с идентификатори 72343.500.5371, 72343.500.5372 и 72343.500.5441, което обстоятелство жалбоподателят сочи в жалбата си. Съставеният акт за непълноти и грешки обаче не е подписан от всички заинтересовани лица, поради което за административния орган е възникнало задължението да издаде атакувания отказ. Като е отказал исканото изменение административният орган е издал законосъобразен акт, който правилно решаващият съд е потвърдил. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 62, ал. 3