Решение № 5483 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2008 г.

Решение № 5483 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалби на "Екстрапак" ООД, град София, "Пластмасови изделия" АД, град Средец, "Селект Дистилъри" АД, град София, "Хайат България Кемикъл" ООД, град Варна, "Дар - 999" ООД и "Дали - 999" ЕООД, град София, "Роял Флора" ЕООД, град София, "Роял Флора 2100" ЕООД, град София, "Гудекс" АД, "Емка" АД, град Севлиево и "Дакор" ООД, град Горна Оряховица срещу заповед № РД-285/06.04.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 49, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковките (НООО), във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е определено дружеството да изчисли и заплати продуктова такса за опаковки по реда на Постановление № 137 на МС от 29.06.1999 година. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, жалбите на "Дар - 999" ООД и "Дали - 999" ЕООД, град София, са ОСНОВАТЕЛНИ, а на останалите жалбоподатели - НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалвания административен акт, министърът на околната среда и водите е определил дружествата - жалбоподатели, да заплатят продуктова такса, поради това, че не са доказали изпълнението на задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и/или не са изпълнили целите по чл. 11, ал. 2 , съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗУО. Със заповед № РД-148/28.02.2007 г. министърът на околната среда и водите е назначил комисия за преценка на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1 от НООО, подадени от лица по чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗУО. Комисията е представила доклад на министъра относно постъпилите одиторски доклади, съдържащ предложения за заплащане на такса от страна на дружествата - жалбоподатели. В процесната заповед, административният орган е направил фактически и правни констатации, позовавайки се на внесените от дружествата - жалбоподатели доклади, изготвени от регистрирани одитори. Предвид на тези констатации в доклада на назначената комисия, с оспорената заповед по отношение на жалбоподателите е прието, че не са изпълнили целта по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗУО, поради което е определено заплащане на продуктова такса за опаковки по чл. 36, ал. 1 от ЗУО, за периода 01.01.2006 - 31.12.2006 година. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателите "Дали - 999" ООД и "Дар - 999" ЕООД е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение: Дружеството "Дали 999" ООД е пуснало на пазара през 2006 година 600 кг. опаковки, като е сключило договор за покупко - продажба на отпадъци за опаковка с "Мегапорт" ООД на 21.07.2006 година. По силата на този договор "Мегапорт" е издал фактура № 007/22.12.2006 година за продадена хартия и картон - 550 кг. и 50 кг. пластмаса за преработка и рециклиране. Според вещото лице дружеството е изпълнило задълженията си по чл. 11, ал. 2 от ЗУО в размер на 100 %. По отношение на дружеството "Дар - 999" ЕООД вещото лице и извършило счетоводна проверка на количествата пуснати на пазара опаковки, които са общо за 2006 година в размер на 41 952 кг. (хартия и картон, пластмаса и дървесина). Размерът на предадените отпадъци от опаковки за преработка и рециклиране е общо 17 970 кг., като дружеството е изпълнило 100 % задълженията си по отношение на пуснатите на пазара опаковки. Разпитаната свидетелка Зоя Кънчева Петрова установява, че като одитор на дружествата "Дар - 999" ЕООД и "Дали - 999" ООД е изготвила докладите по чл. 48 от НООО, като е проверила документите, свързани с опакованите стоки, които се пускат на пазара, а за двете дружества "Дар-999" ЕООД и "Дали-999" ООД това са митническите декларации, в които са посочени количествата опаковки. Проверени са количествата стоки, посочени в митническата декларация и са заведени в счетоводните книги на дружеството, като свидетелката в качеството й на одитор е установила, че те са заведени в сметка 304. С това се доказва, че са определени количествата на стоките, пуснати на пазара. Двете дружества имат договори с други дружества, които имат разрешение от МОСВ да оползотворяват и рециклират отпадъци. Първичните документи, които удостоверяват предаването на опаковките за рециклиране, представляват фактури за продажби, в които са посочени количествата, които са продадени (съответно стойността им). Това също е проверено, като е направено сравнение дали тези фактури са отразени в сметките за продажби. Според свидетелката "Дар-999" ЕООД и "Дали-999" ООД нямат задължение да събират разделно отпадъци. Тези задължения са за дружествата, сключили договори за оползотворяване на отпадъци. Независимо от това, тези две дружества имат контейнери за разделно събиране на отпадъци и сами могат да събират своите отпадъци, въпреки че нямат такова задължение. Останалите жалбоподатели не са ангажирали доказателства в подкрепа на оплакванията си в жалбата, освен приложените с административната преписка такива. Представените от "Дакор" ООД доклад и приложение № 15 не опровергават констатациите на административния орган. При тези доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: С обжалваната заповед са определени лицата, които следва да заплатят продуктова такса за неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9 от същия закон, а като правно основание за нейното издаване са посочени чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 36 от ЗУО и чл. 49, ал. 1 от НООО. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон предвижда, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а съгласно ал. 2 - продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 ЗУО е регламентиран в гл. шеста от НООО, където в чл. 48, ал. 1 е предвидено, че производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година, представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, с фактически констатации, във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по Наредбата . Съгласно ал. 2 на чл. 48 , докладът се изготвя от специализирано одиторско предприятие по изискванията, залегнали в Закона за независимия финансов одит . Според чл. 49, ал. 1 от НООО, министърът на околната среда и водите, до 10 март на текущата година, въз основа на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1, определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 , съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. Безспорно е по делото, че жалбоподателите са лица, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същите отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗУО, в случай, че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 - 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти. Съгласно § 9, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗУО, прилагането на чл. 11, ал. 3 на закона е в постепенни, поетапно предвидени за постигане параметри, като изискването за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. е не по-малко от: 35 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията; 38 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират; 8 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират; 26 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират; 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, и 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират. След като с акта си административният орган е приел, че е налице неизпълнение на целите, в тежест на дружеството, извършващо посочената дейност е да установи и докаже изпълнението от своя страна, въз основа на което същото не следва да заплати продуктова такса. В случая това задължение е изпълнено от дружествата "Дали - 999" ООД и "Дар-999" ЕООД, които чрез ангажиране на доказателства и с оглед заключението на експертизата са оборили фактическите констатации на административния орган и доказват наличието на изпълнение 100 % на целите по чл. 11, т. 5 от ЗУО. Поради това заповедта в частта й, в която е определено заплащане на продуктова такса за 2006 година за посочените две търговски дружества следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По отношение на останалите жалбоподатели административният орган е приел, че същите не са представили доказателства, доказващи задълженията им по обработване и оползотворяване на отпадъците от пуснатите опаковки на пазара през 2006 година, като за всяко дружество поотделно са изложени мотиви в обстоятелствената част на заповедта какви документи не са представени в определените законови срокове и защо не е постигната целта по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Тези фактически констатации не са оспорени от жалбоподателите, които не са представили доказателства в подкрепа на оплакванията си в жалбите, както и не са проявили процесуална активност в хода на съдебното производство да ангажират доказателства и да оспорят съдържанието на заповедта, както и не са доказали изпълнението на задълженията си по събиране и оползотворяване на отпадъците. Чл. 36, ал. 1 от ЗУО , посочена като правно основание в оспорената заповед, предвижда заплащане на продуктова такса в размер и по ред от лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Чл. 36, ал. 2 от ЗУО освобождава от заплащане на продуктови такси лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, ако тези лица докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 от ЗУО е регламентиран в глава шеста на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, като съгласно чл. 49, ал. 2 министърът на околната среда и водите до 30 април на текущата година въз основа на информацията от докладите по чл. 48, ал. 1, приложенията към тях и проверките по чл. 48, ал. 6, ако такива са извършени, както и информацията, получена по реда на чл. 71, чл. 93 и чл. 94 от ЗУО, определя със заповед лицата, които не заплащат продуктова такса, когато не са налице основанията по ал. 1, т. 1-4. Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на АПК - арг. от разпоредбата на ал. 3 на чл. 49 . Следователно, за да бъдат освободени от заплащане на продуктова такса лицата по ал. 1 на чл. 36 от ЗУО, следва да бъде изпълнена процедурата по Глава шеста от Наредбата и след като се докажат предпоставките на чл. 49, ал. 2 от нея, компетентният орган, който може освободи тези лица от заплащане на продуктова такса е министърът на околната среда и водите, което той може да извърши това със заповед, представляваща индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая, жалбоподателите, при изпълнение на процедурата по Глава шеста от НООО не са доказали, че са изпълнили задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон, по отношение на тях министърът на околната среда и водите е постановил заплащане на продуктова такса с оспорената заповед, а не е издал заповед за освобождаването им от такава. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в заповедта, в какво се състои непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от ЗУО. В одиторските доклади и в доклада на назначената комисия подробно са посочени задълженията, които не са изпълнени от жалбоподателите, по разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, което обосновава непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от закона. Предвид на изложеното, административният акт в обжалваната му част по отношение на жалбоподателите "Екстрапак" ООД, град София, "Пластмасови изделия" АД, град Средец, "Селект Дистилъри" АД, град София, "Хайат България Кемикъл" ООД, град Варна, град София, "Роял Флора" ЕООД, град София, "Роял Флора 2100" ЕООД, град София, "Гудекс" АД, "Емка" АД, град Севлиево, "Дакор" ООД, град Горна Оряховица е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен и жалбите срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на "Дар-999" ЕООД и "Дали-999" ООД на същите следва да бъдат заплатени от административния орган направените разноски по делото в размер на общо 450 лева (от които по 150 лева депозит за вещото лице ООД и 150 лева-юристконсултско възнаграждение за юрисконсулт Василева, представляваща и двете търговски дружества - или по 75 лева).