Решение № 11389 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2016 г.

Решение № 11389 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. К. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Е. М. против решение № 351 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 490/2015 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-26-40-1 от 12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Х. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ - Х. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 114, ал. 5 от КСО във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 4 и чл. 163, ал. 2 от ДОПК, като касационни основания за отмяна на по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националният осигурителен институт - Х., не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Х. е решение № 1012-26-40-1 от 12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата на Ц. К. против разпореждане № РП-3-26-00023751/13.05.2015 г. на ръководителя на "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ - Х., с което е извършено прихващане на дължима от жалбоподателката сума в размер на 249.60 лв. - главница и 199.68 лв. - лихва, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за малко дете, от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54"б" от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Х. е обосновал наличието на хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО, в която непогасената доброволно сума по влязлото в сила разпореждане № 147/29.04.2010 г. може да бъде прихваната от изискуемите вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване за парични обезщетения за безработица. Съдът е изложил мотиви, че в случай, че не може да бъде извършено прихващане, установените задължения с разпореждане № 147/29.04.2016 г. ще подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 147/29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Х. е разпоредено К. да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.06.2009 г. до 07.12.2009 г., парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 1497.14 лв. - главница и 187.14 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение за безработица. Това разпореждане е връчено на 04.05.2010 г. лично на Ц. К. Същото не е било обжалвано и е влязло в сила. Административният орган е предприел действия по неговото изпълнение, като е изпратил покана за доброволно изпълнение. По повод подадено заявление за отпускане на обезщетение за безработица с разпореждане № 263-00-166-1 от 29.04.2015 г. на основание чл. 54а и сл. от КСО е отпуснато такова обезщетение в размер на 12.48 лв. дневно за периода от 11.03.2015 г. до 10.12.2015 г. С последващо разпореждане № РП-3-26-00023751/13.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е разпоредено прихващане с отпуснатото парично обезщетение за безработица за сума в размер 449,28 лв., от която 249.60 лв. недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО и дължима лихва от 199.68 лв. Доводите в касационната жалба за неправилно приложени административнопроцесуални норми са неоснователни. Оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и разпореждането по чл. 114, ал. 5 от КСО са издадени от компетентните органи, в писмена форма и отговарят на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на обосноваващите ги фактически и правни съображения. В административната преписка са приложени актовете, установяващи вземанията на страните. Жалбоподателката не е оспорила влизането в сила на разпореждане № 147 от 29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и неизпълнението от нейна страна в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО. Първоинстанционният административен съд е пристъпил към постановяване на решение, след като е изяснил фактите и обстоятелствата, относими към спорния предмет и е упражнил съдебен контрол в пълния обем съгласно чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК. Като неоснователни се преценяват и изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение, неправилно тълкуване и прилагане на чл. 114, ал. 5 от КСО във вр. с чл. 163 и чл. 213, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вземането на Държавното обществено осигуряване, установено с влязлото в сила разпореждане № 147 от 29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. За разлика от останалите публични държавни вземания, които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 от КСО. Дължимите суми по разпорежданията, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда, указан в чл. 114, ал. 5 от КСО (редакция - ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г.).: по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО чрез налагане на запор от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така създаденият ред за прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В този смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда изключване от правилото за събиране на публични вземания по реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго. В случая е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и прихващането на публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурения от ДОО да се извършва с акт на компетентния орган на ТП на НОИ. По подобни случаи ВАС, VI о., се е произнесъл с решение № 1319 от 25.01.2012 г. по адм. д. № 10675/2011 г., решение № 355 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 13758/2013 г. и др. В преобладаващата съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. Специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) допуска налагането на запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и ДОПК и извършването на други удръжки (в случая за прихващане) върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Неприложима е и разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, която определя като несеквестируемо трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. В разглеждания случай изброените доходи не са обект на принудително изпълнение, а от страна на жалбоподателката не се твърди, че с извършеното прихващане месечният й доход от същите източници се намалява до 250 лв. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,