Решение № 7136 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 434/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Металагро АД, с ЕИК 124528555, подадена чрез процесуален представител адв. С. Орсов, срещу Решение 1909 от 14.10.2024 г., постановено по адм. дело 196/2024 г. по описа на Административен съд- Добрич. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя срещу Акт за спиране от 26.03.2024 г., издаден от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Добрич и е присъдил разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция Инспекция по труда - Добрич, редовно призован, се представлява от юрк. Иванова, която оспорва касационната жалба и моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Металагро АД против Акт за спиране от 26.03.2024 г. издаден от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Добрич, с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е спряна дейността в механично-монтажен цех по монтажа на хедер за слънчоглед и съставните му части до отстраняване на нарушението. От фактическа страна по делото е установено, че по повод възникването на трудова злополука, причинила смъртта на работник, на 12.03.2024 г. е извършена проверка от инспектори на Дирекция Инспекция по труда Добрич в механично-монтажен цех за производство на машини за селското и горското стопанство, находящ се в гр. Добрич, ул. 25-ти Септември 47, стопанисван от жалбоподателя Металагро АД. С оглед установените множество допуснати нарушения, имащи както пряка, така и косвена връзка с настъпилата смърт на починалия работник П. С., контролните органи издават Протокол ПР2409826 от 03.04.2024 г., с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени предписания за отстраняване на установените нарушенията със срок за изпълнение до 17.04.2024 г., същият е връчен на дружеството на 03.04.2024 г. Към административната преписка е представен и Протокол 01/18.03.2024 г., изготвен от комисия при работодателя, съгласно който причина за настъпилата трудова злополука е неправилно поставяне/разполагане за монтаж на изграждащо се метално съоръжение, т.нар. хедер. Предвид установеното при проверката, по отношение на жалбоподателя, в качеството му на работодател, на 26.03.2024 г. е издаден оспореният акт за спиране на дейността в механично-монтажен цех, съставен от Г. Василев, в качеството му на инспектор в Дирекция Инспекция по труда - Добрич. Актът е мотивиран с констатирано допуснато нарушение на чл. 184 от Наредба 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Видно от административната преписка по издаване на акта, пред административния орган са представени писмени сведения от колеги на починалия работник. Участвалият в инцидента работник Д. е посочил, че в деня на злополуката не му е бил проведен инструктаж за безопасност на работното място, което не било неговото постоянно такова. Друг работник- Р., в сведенията си е заявява, че и друг път са поставяли хедерите по този начин, като не са били предварително инструктирани за безопасното им поставяне. В хода на съдебното производство са допуснати и приобщени свидетелски показания на други работници, посочени от жалбоподателя. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимираната страна. Решението на Административен съд - Добрич е и правилно - постановено при точното прилагане на закона. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са прецизно изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил е всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно относимата нормативна уредба. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за спиране е издаден на валидно правно основание, регламентирано в нормата на чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежи и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка. Аргументирано решаващият съдебен състав е приел за доказани фактическите основания за издаване на Акта за спиране. В същия е посочено и правното основание на нормата на чл. 184 от Наредба 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно която за осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства. В тази връзка, правилно съдът е съобразил, че задължението на работодателя да осигури безопасността и здравето на работещите не се изразява единствено в осигуряване на необходимите технически пособия и инструменти, но и в предоставяне на обучение, указания и инструкции на работниците за най-безопасните начини за стабилизиране на специфичните рискови съоръжения. С оглед непредставяне от оспорващото дружество Металагро АД, в качеството му на работодател, на писмени доказателства за проведени инструктажи на работниците, касаещи правилните и специфични действия и етапи по стабилизиране на предназначения за монтаж хедер, правилно съдът е съобразил, че същото е достатъчно основание за административния орган да приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 184 от Наредбата 7/1999 г. При тези факти, противно на твърдяното от касатора, в случая са налице кумулативните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ за спиране на дейността в механично-монтажен цех по монтажа на хедер за слънчоглед и съставните му части, както правилно е прието и в проверяваното съдебно решение, защото именно посоченото неспазване на изискванията на нормите, охраняващи здравето и безопасността на трудещите се, обосновава прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и установената форма, и в съответствие с целта на закона. Правилно е прието за установено в резултат на проверката, поради липсата на представени при провеждането й и впоследствие пред органа и пред съда писмени доказателства за обратното - че работодателят не е провеждал задължителни инструктажи на работниците. Събраните по делото гласни доказателства не могат да променят този извод, тъй като не са конкретни и базирани на преки впечатления на свидетели участници в монтажа на хедера или преки очевидци на злополуката на починалия работник. Следователно обосновано се явява приетото от съда, че административният орган правилно е издал принудителната административна мярка за спиране на дейността в механично-монтажния цех по монтажа на хедер за слънчоглед и съставните му части до отстраняване на нарушението, с цел осигуряване безопасността на работниците. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Допълнително наведените в съдебно заседание от пълномощника на касатора съображения за липса на мотиви за издаване на акта са неоснователни. В тази връзка, несъстоятелна е тезата на страната за нарушаване на правото й на защита. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съставът на Административен съд - Добрич е събрал всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, извършил е прецизна преценка и анализ, и извел правилни фактически констатации, въз основа на които достигнал до обосновани и верни правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Административният съд - Добрич е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство е основателно, като следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,