Решение № 16485 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2012 г.

Решение № 16485 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Елеонора Славкова Петкова от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Драгия Драгиев, против решение от 17.01.2012 г. по АХД № 03277/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III - Г състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Писмо № 1194Р-15-05/05/18.05.2006 г. на кмета на Столична община, с което е оставено без разглеждане искането й по заявление № 94-0032/03.12.1991 г. за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността /ЗВСНОИ/. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се бил произнесъл извън пределите на спора, с който е сезиран. Осен това се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговото обезсилване и вместо него постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалваният административен акт и връщане преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. При евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде уважена жалбата. Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощника си юриск. Емилия Боянска, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение от 17.01.2012 г. по АХД № 03277/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III - Г състав, е отхвърлена жалбата на Елеонора Славкова Петкова срещу Писмо № 1194Р-15-05/05/18.05.2006 г. на кмета на Столична община, с което е оставено без разглеждане искането й по заявление № 94-0032/03.12.1991 г. за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 2 от ЗВСНОИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. Заявлението за отмяна на отчуждаването не било подадено преждевременно, тъй като независимо, че заявлението било подадено на 03.12.1991 г. /преди влизане в сила на 25.02.1992 г. на ЗВСНОИ/, към датата на произнасяне на 18.05.2006 г. с оспорваното писмо ЗВСНОИ вече бил в сила и административният орган бил длъжен да разгледа искането по същество и да се произнесе по него. Независимо от това не били налице обаче предпоставките за отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което имотът бил отчужден, било реализирано. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започвало по заявление вх. № 94-00-32/3.11.91 г. от касаторката до Общинска поземлена комисия - гр. София, община Слатина, с искане за възстановяване собствеността върху земеделски земи. Между тях е поискано под № 3 и възстановяване собствеността върху нива от 3 декара местността "Къро" с пл. № 4616. С писмо изх. № 924/16.05.2003 г., заявлението по отношение на този имот е било изпратено на Столична община район Младост. След извършване на процесуални действия по преписката по изясняване на фактите и доказателствата по заявлението е издадено процесното Писмо № 1194Р-15-05/05/18.05.2006 г. на кмета на Столична община, с което е оставено без разглеждане искането й по заявление № 94-0032/03.12.1991 г. за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 2 от ЗВСНОИ. Като мотиви е изложено, че съгласно чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ заявлението за възстановяване се счита подадено пред компетентния орган на 03.12.1991 г., когато ЗВСНОИ не е бил приет и затова не може да се счита, че е направено искане по него. Настоящият съдебен състав счита за законосъобразен отказа на административния орган да разгледа по същество постъпилото до него заявление по реда на чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят не е сезирал в срок административния орган с искането си за отмяна на отчуждаването. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ когато се установи, че заявлението за възстановяване на собствеността се отнася за земя, която е била одържавена и подлежи на реституция по други закони, заявлението се изпраща на компетентните органи. В тези случаи заявлението се счита за постъпило пред компетентните органи от датата на подаването му в общинската служба по земеделие. Затова заявлението за отмяна на отчуждаването следва да се счита постъпило до кмета на Столична община на 03.12.1991 г., която е датата на подаването му в Общинска поземлена комисия - гр. София. Именно поради тази причина в случая следва да се преценява допустимостта на искането с оглед датата 03.12.1991 г. Към тази датата не е бил приет ЗВСНОИ, поради което и на това основание не може да се приеме, че е налице надлежно сезиране с искане за отмяна на отчуждаването. Затова административният орган не дължи произнасяне по същество и затова правилно е отказал такова с обжалваното писмо. Тъй като производството е започнало при действието на Закона за административното производство /ЗАП/, понастоящем отменен, то отказът да се произнесе по същество на административния орган представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП (отм.). В този смисъл неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че независимо, че заявлението било подадено преди влизане в сила на ЗВСНОИ, след като към датата на произнасяне на 18.05.2006 г. ЗВСНОИ вече бил в сила, то административният орган бил длъжен да разгледа искането по същество. Административният орган е длъжен да разгледа искането по същество, но само ако то е допустимо. В случая искането не е било допустимо, тъй като не е направено в законовия срок, началото на който се поставя с влизането в сила на ЗВСНОИ. От този момент възниква правото да се иска отмяна на отчуждаване. Същевременно неоснователна е касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил мотиви и за отказа на административния орган да разгледа по същество искането, с което е сезиран, както и е формулирал петитум, който като краен резултат е правилен. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,