Решение № 16811 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2011 г.

Решение № 16811 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1738/13.04.2011 г., постановено по адм. д. № 9537/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Нина Николаева Господинова - Димитрова от гр. София срещу решение № 547/8.11.2010 г. на гл. директор на СУ"СО", с което е потвърдил разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 8.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Нина Николаева Господинова - Димитрова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на решение № 547/8.11.2010 г. на гл. директор на СУ"СО", с което е потвърдил разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 8.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, постановил връщане от страна на Нина Димитрова на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 15.09.2009 г. до 7.01.2010 г. включително в размер на 893,71 лв. главница и 151,42 лв. лихва. По делото не е спорно, че Нина Димитрова е майка на детето Константин Стефанов Димитров, роден на 15.07.2008 г. Освен това е установено, че касационната жалбоподателка по реда на чл. 164, ал. 1 от КТ е ползвала отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст, считано от 23.07.2009 г. При извършена проверка от финансови ревизори към СУ"СО" по разходите на ДОО в Обединено детско заведение "Талант" гр. София е констатирано, че детето Константин Димитров е настанено в детското заведение и е посещавало същото за периода от 15.09.2009 г. до 30.06.2010 г. включително. В приложения по делото констативен протокол вх. № 20/14.09.2010 г. конкретно за детето на жалбоподателката е отразено в позиция 15 посещението на детското заведение до навършване на 2-годишна възраст за периода от 15.09.2009 г. до 30.06.2010 г. При тези данни по делото настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че детето Константин Димитров следва да се счита "настанено" в ОДЗ, при спазване на процедурата по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26/2008 г. за приема на детето в детското заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателката по тълкуване на нормата, че за посещенията на детето в детското заведение е заплащана такса, а за "настанено" следва да се счита дете, отглеждано на пълна държавна издръжка. Обосновано съдът е приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ за периода от 15.09.2009 г. до 7.01.2010 г. включително. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,