Решение № 5758 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2011 г.

Решение № 5758 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евелина Генадиева Димитрова, от гр. София против решение № 4096/26.08.2011 г. по адм. дело № 2239/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № 87/24.01.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост досежно отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на малко дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с атакуваната заповед директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост е отказал на Евелина Генадиева Димитрова, от гр. София отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца във връзка с роденото от нея на 23.09.2010 г. дете - Валео Валентинов Димитров. Посочил е, че в качеството си на специализант жалбоподателката не попада сред кръга на изброените в правната норма лица, имащи право на подобно подпомагане. Административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административното производство е било образувано на предвиденото в закона основание по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД въз основа на подадената от жалбоподателката молба-декларация по утвърден образец, окомплектована с всички относими писмени документи. Органът по социално подпомагане е изследвал всички обстоятелства от значение за случая и е издал индивидуалния административен акт в предвидените срокове. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на Административен съд София - град и досежно приложението на материалноправните разпоредби и съответствието на издадения акт с целта на закона. Съгласно чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Подобен е кръгът на определените като правоимащи лица и с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД. Жалбоподателката по настоящото дело е специализант в Техническия университет - София по специалността "Фирмен мениджмънт", т. е тя не придобива по-висока образователна степен или нова специалност. С чл. 66, ал. 1 от Закона за висшето образование е изяснен статута на категориите обучаващи се във висшите учебни заведения, а дефинираната специфика е обусловила различните законодателни разрешения досежно правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до едногодишна възраст. Съгласно цитираната разпоредба, "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", "докторант" е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор", а "специализант" е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. От съдържанието на тези определения е видно, че общото между студентите и докторантите е, че при обучението си те придобиват по-висока образователна или научна степен, за разлика от специализантите, при чието обучение не се променя образователната им степен, а се разширяват познанията им в полученото образование, като се обогатяват и квалифицират познанията в конкретна област. В съответствие с различния статут на лицата, обучаващи се в посочените три форми, са регламентирани различни техни права не само в системата на социалното подпомагане, но и в организацията и управлението на дейността на учебните заведения, в общественото осигуряване, в системата на образованието, здравеопазването и др.Студентите и докторантите нямат трудови доходи, а могат да получават стипендии, докато специализантите получават възнаграждение по сключения договор и за осъществяваната от тях професионална дейност по време на обучението им. Наред с това, според чл. 180, ал. 4 от Закона за здравето, времето, през което специализантите се обучават за придобиване на специалност въз основа на договор за обучение и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, се зачита за трудов стаж. Статутът на студентите и докторантите от една страна и статутът на специализантите от друга, не е еднакъв, като е разграничен в относимите разпоредби на ЗВО, КСО и Закона за здравето. Поради това при тълкуването на чл. 8в ЗСПД с оглед приложното поле на тази разпоредба по отношение на лицата, които имат право да ползват регламентираното право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., следва да се приеме, че майките - специализантки не могат да ползват това право. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД чрез включването и на други групи лица, непредвидени от законодателя. По изложените съображения, настоящият състав счита, че майките-специализантки не могат да ползват правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., регламентирано в чл. 8в ЗСПД (в този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд - решение № 16020/05.12.2011 г. по адм. дело № 6401/2011 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 17243/28.12.2011 г. по адм. дело № 5681/2011 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 5596/29.04.2010 г. по адм. дело № 16237/2009 г. на ВАС, шесто отделение) и атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение