Решение № 14643 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2018 г.

Решение № 14643 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Хасково против решение № 327 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 1305/2017 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменен чл. 49, ал. 3 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Хасково, приета с решение на Общински съвет Хасково, в частта "или упълномощено от него лице". Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като производството пред административния съд е образувано по жалба на лице без правен интерес, а по същество излага съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Ответникът С. Станков оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - Хасково е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, против подлежащ на оспорване акт на общински съвет, подадена от лице с правен интерес от оспорването. Първоинстанционният съд правилно приема, че като жител на община Хасково, жалбоподателят попада в кръга на субектите, спрямо които се простира териториалния обхват на разпоредбите на Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Хасково. Следователно същият е пряко засегнат от регламентацията на обществените отношения, предмет на наредбата и има интерес тези отношения да бъдат регулирани в съответствие с нормативните актове от по-висока степен и при съблюдаване правата и интересите на гражданите. Поради това правилно е преценено, че като жител на общината жалбоподателят е легитимиран да оспори наредбата, тъй като разпоредбите на този акт могат да засегнат негативно правната му сфера. Възприетото от съда тълкуване е в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, която предвижда, че право да оспорят подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Обратно на тезата на касатора следва да се посочи, че възможността за засягане на правата или за създаване на задължения е достатъчна да обоснове правния интерес от оспорването, а настъпването на вреди от акта не е предпоставка за обжалване. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за произнасяне по същество, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният текст от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Хасково, приета с решение № 206 по протокол № 14 от 14.10.2008 г., е постановен от компетентния съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 62, ал. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е и заключението, че въпреки това оспореният текст на чл. 49, ал. 3 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Хасково следва да бъде отменен, тъй като противоречи на материалноправни норми от по-висока степен. Разпоредбата на чл. 49 е в глава шеста "Контрол. Обезщетения. Административнонаказателни разпоредби" от наредбата. Същият предвижда, че нарушенията по наредбата се констатират с акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностните лица по чл. 47 от наредбата (чл. 49, ал. 1), а наказателните постановления се издават въз основа на акт за установяване на административно нарушение от кмета на общината или съгласно чл. 49, ал. 3 в оспорената част "от упълномощено от него лице". Така формулиран, текстът на разпоредбата предоставя възможност административните наказания по наредбата да бъдат налагани от широк кръг лица, което е в противоречие с изискванията на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА. Според последната норма наказателните постановления за нарушенията, предвидени в съответните наредби, се издават от кмета на общината или от негов заместник. Следователно кръгът на лицата, компетентни според специалния закон да налагат административни наказания, е изключително ограничен и включва само органа на изпълнителната власт в общината или негов заместник, но не и други, определени по преценка на органа, длъжностни лица. Това тълкуване е в съответствие и с регламентацията, възприета в чл. 47 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 47, ал. 1, б. "а" от закона кметовете на общини са сред субектите, оправомощени да налагат административни наказания за нарушения на актовете, които прилагат и чието изпълнение контролират. Същите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет (чл. 47, ал. 2 ЗАНН). В случая, както се посочи по- горе, специалната норма на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА предвижда компетентност за налагане на административни наказания само на кмета на общината или на заместник-кмета – длъжностно лице, овластено от закона в хипотезата на чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН, но не и на други длъжностни лица, чийто кръг е не е нормативно ограничен. Решаващият съд правилно приема, че ЗУТ също не предвижда възможност упълномощени от кмета други длъжностни лица да налагат наказания по наредбата. Аргументирано е заключението, че разпоредбата на чл. 232г ЗУТ, която допуска глоби да се налагат от упълномощени от кмета длъжностни лица, не намира приложение в обсъжданата хипотеза, тъй като се отнася за налагане на административни наказания за конкретни нарушения по закона. Принципно правилните съображения на касационния жалбоподател, че като орган на местно самоуправление общинският съвет е компетентен да приема правила за поведение и да регулира обществени отношения от местно значение, предоставени в неговата компетентност, не обосновават различен извод, тъй като приеманите от общинския съвет в изпълнение на тези правомощия наредби, следва да бъда съобразени с нормативните актове от по-висока степен (чл. 8 от Закона за нормативните актове). Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Хасково е допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция община Хасково следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500. 00 лв. разноски по делото представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,