Решение № 8061 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2024 г.

Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 346 от 28.12.2023 г. по адм. дело 129/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на "Ем Ем Корпорейшън" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение 145 от 30.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП относно начислен ДДС за д.п. 07.2019 г. в размер на 164 759,12 лева главница и 10 672,90 лева лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при неправилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод за материална незаконосъобразност на РА в оспорената част. Излага съображения, че наличието на противоречиви данни в документите, касаещи процесната доставка, не обосновава заключението за доказана вътреобщностна доставка /ВОД/ по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената част. Ответната страна Ем Ем Корпорейшън ЕООД / с променено към настоящия момент наименование Уотър Инжинеринг ЕООД/, представлява от адв. И. Георгиева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС- Русе е бил Ревизионен акт Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение 145 от 30.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП относно начислен ДДС за д.п. 07.2019 г. в размер на 164 759,12 лева главница и 10 672,90 лева лихви. Производството пред АС Русе е второ по ред, в изпълнение на указанията, дадени с решение 2301 от 06.03.2023 г. по адм. дело 3261/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Приходните органи обосновават извод за недоказаност на твърдяната ВОД по процесната фактура 52 от 25.07.2019 г., издадена от Ем Ем Корпорейшън ЕООД с получател ETEREA S.R.L. с VIN IT14702141004 поради наличието на противоречиви данни в представените документи относно факта на датата на получаване на процесните стоки в Италия. Приели са за недоказано изпращането/транспортирането на стоките извън територията на Р България. Съобразно тези факти приходните органи приемат, че доставката е осъществена на територията на страната и на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 53, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м.07.2019 г. и следва да бъде начислен ДДС по процесната фактура с получател ETEREA S.R.L., Италия в размер на 164 749,12 лева главница и 10 672,90 лева лихви. АС Русе е формирал извод за доказаност на процесната ВОД, обсъждайки събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, включително заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. Мотивирал се е, че са налице всички изискуеми съгласно чл. 45, ал. 1, б. а и б. б ППЗДДС /в действащата към д.п. м.07.2019 г. редакция/ документи относно доставката, като е изследвал съдържанието на ЧМР, писменото потвърждение с дата на получаване 02.08.2019 г., допълнително представените потвърждения и протокол с дата на получаване на стоката 05.08.2019 г., обясненията на спедитора Акт Лоджистик АД и ползвания превозвач ТЛС ЕООД ведно с документите от насрещните проверки, обясненията и свидетелските показания на шофьора П. Г., фактури за транспорт, пътни листове, справка от Агенция Пътна инфраструктура. Обобщил е, че съгласно чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС за доказването на изпращането и транспортирането на стоките е необходим транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, като в процесния случай това изискване е спазено с оглед представеното ЧМР. По отношение на точната дата на получаване на стоките в Италия съдът е приел за установена по категоричен начин датата 05.08.2019 г. По тези съображения е отменил РА в оспорената му част досежно доначисления ДДС за д.п. м.07.2019 г. поради непризната ВОД по фактура 52 от 25.07.2019 г., издадена от Ем Ем Корпорейшън ЕООД с получател ETEREA S.R.L. с VAT IT14702141004. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на процесния РА в оспорваната му част при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на вещото лице по СТЕ и ССчЕ и свидетелските показания на шофьора П. Г.. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в съответната му част и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща изцяло към мотивите в обжалвания съдебен акт. В контекста на интерпретацията на общностното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго данъчно задължено лице (ДЗЛ) и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата-членка на доставката, доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка (чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО). Наред с изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи, за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите редакции на чл. 45 ППЗДДС, т. 2 включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза (на б. "а") доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, която разпоредба в посочената редакция, действаща за процесния ВОД е приложима. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. В конкретния случай обосновано първоинстанционният съд е посочил, че РЛ разполага с нужните документи за удостоверяване на извършената сделка като вътреобщностна доставка по чл. 7. ал. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил задълбочено всички писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като правилно е приел за дата на получаване на процесните стоки в Италия датата 05.08.2019 г. Представеното в хода на ревизията потвърждение, в което е отразена дата на получаване на стоките 02.08.2019 г., не е зачетено от първоинстанционния съд, доколкото същото не кореспондира с останалия доказателствен материал. Освен това процесното потвърждение е изходящо от италианското дружество и не е подписано от доставчика РЛ. След като от справката на АПИ, пътните листове, останалите две потвърждения и протокол е установено по категоричен начин, че стоките са напуснали РБ на 03.08.2019 г. и съответно са достигнали до получателя на 05.08.2019 г., без да е оспорена автентичността на процесните писмени документи, то обосновано съдът е заключил, че стоките са изпратени /напуснали територията на РБ и са достигнали в Италия. Правилно е позоваването на АС Русе на приетото по делото заключение по СТЕ, което е компетентно изготвено, дало отговор на поставените въпроси и е налице обвръзка със съдържанието на писмените документи, събрани по делото като доказателства. Вещото лице е констатирало, че от пътните листове, данните от личните тахографски листове и карта на водача и справката от АПИ е налице съответствие между датите и времето на натоварване и започване на превоза, изминатото разстояние до крайния пункт и времето за пристигане и разтоварване на товарния автомобил с рег. [рег. номер]. Обосновано съдът е обобщил, че от съдържанието на представените писмени доказателства, разгледани в тяхната взаимна връзка с останалите доказателства свидетелски показания, заключенията по СТЕ и ССчЕ се доказва, че процесната стока е доставена от РЛ на територията на друга държава членка и съответно, не е налице доставка на стока с местоизпълнение територията на РБ, която да бъде обложена с ДДС в размер на 20 %. Следователно, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1. прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока 2. физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3. придобиващото ги лице да е данъчнозадължено/данъчно незадължено лице, което в настоящия случай е сторено. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки (решение по дело Teleos, т. 70), с уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка, също като понятието за вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че за да не се признае ВОД, следва да може да се направи обоснован извод за това, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че превозвачът няма да осъществи превоза от България до Италия, а второто означава, че то е действало недобросъвестно и не е взело всички мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи такъв извод. По всички гореизложени съображения, като е отменил процесния РА в посочената част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13 729,93 лева съгласно приложения списък и доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение