Решение № 17243 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2011 г.

Решение № 17243 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Социално подпомагане" ("СП") - Младост, гр. София и от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София - град, чрез пълномощника юрисконсулт Стоян Стоев, против решение № 1308/21.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9133/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 4932/1.11.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Младост, потвърдена с решение № РД 570/23.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция "СП" - София - град. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационните жалби и обосноваващи посочените оплаквания, молят решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове. Ответникът по касационните жалби - Яна Бисерова Янкова-Кабахчийска оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № 4932/01.11.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Младост, потвърдена с решение № РД 570/23.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция "СП" - София - град, като административната преписка е върната на директора на дирекция "СП" Младост за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че на жалбоподателката Яна Бисерова Янкова-Кабахчийска неправилно е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), тъй като в качеството си на специализантка същата отговаря на изискването по посочената разпоредба. Съдът е посочил в тази връзка, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 КСО държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при майчинство, а в чл. 3, т. 4 КСО е прогласен принципът на равнопоставеност на осигурените лица като един от принципите на държавното обществено осигуряване. В съответствие с този принцип според съда следва да се приеме, че статутът на специализантите е еднакъв със статута на студентите, ползващи се от правото по чл. 8в ЗСПД. Съдът е посочил, че според практиката на Съда на ЕС едно лице има качеството на заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71, стига да е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск по посочената в чл. 1, б. а) от регламента обща или специална схема за социална сигурност, и то независимо от съществуването на трудово правоотношение. Позовал се е също на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, според която задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определени по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Съдът е посочил, че жалбоподателката е сключила договор за обучение за придобиване на специалност по реда на чл. 20 от Наредба № 34/29.12.2006 г. на Министерството на здравеопазването, с ректора на Медицински университет в гр. София, поради което жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО. Направил е извода, че по отношение на социалното осигуряване статутът на специализантите е еднакъв с този на студентите и поради това на същите принадлежи и правото за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. От фактическа страна е безспорно, че Яна Бисерова Янкова-Кабакчийска е сключила договор за обучение и придобиване на специалност № 221/8.12.2008 г. с Медицински университет гр. София и Национален център по радиобиология и радиационна защита, за обучение по специалността "Медицинска радиологична физика" с база на обучение Национален център по радиобиология и радиационна защита, за редовна форма на обучение за срок от 3 години, считано от 17.11.2008 г. Безспорно е, че жалбоподателката, ответник в настоящото производство, е майка на детето Магдалена Стоянова Кабахчийска, родено на 16.03.2010 г. Същата е подала молба-декларация с вх. № 4932/26.10.2010 г. до директора на дирекция "СП" - София с искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г., на основание чл. 8в, ал. 1 ЗСПД. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Спорът по делото е свързан с въпроса дали разпоредбата е приложима и по отношение на майки - специализантки. В тази връзка следва да се подчертае, че по делото не е спорен въпроса дали майките - специализантки, и в частност Яна Янкова- Кабахчийска, имат качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД обаче изобщо не е предвидено изискването майката, която претендира за предоставяне на еднократната помощ по този текст, да е осигурено лице. Затова първоинстанционният съд неправилно е аргументирал решаващия си извод по спора с довод, че специализантите са осигурени лица. Същото се отнася и за довода, че специализантите са "заети лица" по смисъла на Регламент 1408/71. Качеството "осигурено лице" и "заето лице" по смисъла на общностното и на националното право, не е решаващо за преценката дали на съответното лице е предоставено правото на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД. Въпросната еднократна семейна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидена, за да бъде стимулирано раждането и отглеждането на деца от майки-студентки, учащи в редовна форма на обучение. При тълкуването на тази правна норма, в практиката на ВАС (например решение № 5596/29.04.2010 г. по адм. дело № 16237/2009 г. на ВАС, шесто отделение) е прието, че с правото по чл. 8в ЗСПД се ползват и докторантите, с оглед статута им по чл. 66 - 74 от Закона за висшето образование (ЗВО). При обосноваването на този извод съдът се е позовал и на решението по конституционно дело № 4/2000 г. на Конституционния съд на Р България, като е приел, че по отношение на социалните права статутът на докторантите е еднакъв със статута на студентите. Настоящият касационен състав намира, че този извод не може да бъде направен и по отношение на специализантките, предвид различния им статут с този на студентите и докторантите по смисъла на приложимите разпоредби на ЗВО. В чл. 66, ал. 1 ЗВО е предвидено, че във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. В последващите алинеи на същия чл. са дадени легални определения, като според ал. 2 "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", според ал. 3 "докторант" е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор", а според ал. 4 "специализант" е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. От съдържанието на тези определения е видно, че общото между студентите и докторантите е това, че при обучението си те придобиват по-висока образователна или научна степен, за разлика от специализантите, при чието обучение не се променя образователната им степен, а се разширяват познанията им в полученото образование, като се обогатяват и квалифицират познанията в конкретна област. В съответствие с различния статут на лицата, обучаващи се в посочените три форми на обучение, са регламентирани различни права на обучаващите се в организацията и управлението на дейността на учебните заведения; студентите и докторантите нямат трудови доходи, а могат да получават стипендии, докато специализантите получават възнаграждение по сключения договор и за осъществяваната от тях професионална дейност по време на обучението им. Наред с това, според чл. 180, ал. 4 от Закона за здравето, времето, през което специализантите се обучават за придобиване на специалност въз основа на договор за обучение и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, се зачита за трудов стаж. Статутът на студентите и докторантите от една страна и статутът на специализантите от друга, не е еднакъв, като е разграничен в относимите разпоредби на ЗВО, КСО и Закона за здравето. Поради това при тълкуването на чл. 8в ЗСПД с оглед приложното поле на тази разпоредба по отношение на лицата, които имат право да ползват регламентираното право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., следва да се приеме, че майките - специализантки не могат да ползват това право. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД да се признае и на майките - специализантки предвид принципа на равнопоставеност, прогласен в чл. 3, т. 4 КСО. Принципът означава, че всички лица, които отговарят на предвидените в съответния нормативен акт условия следва да ползват предоставеното право в еднаква степен. Принципът не може да се тълкува в смисъл, че всички лица, без оглед на какъвто и да било критерий, следва да ползват в еднаква степен регламентираните социални права. По изложените съображения, настоящият състав счита, че майките-специализантки не могат да ползват правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., регламентирано в чл. 8в ЗСПД (в този смисъл е решение № 16020/5.12.2011 г. по адм. дело № 6401/2011 г. на ВАС, шесто отделение). Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от Яна Янкова - Кабахчийска против заповед № 4932 от 1.11.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Младост, потвърдена с решение № РД 570/23.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция "СП" София - град. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,