Решение № 15437 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2018 г.

Решение № 15437 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г. " срещу Решение № 1597/20.07.2018 г. постановено по административно дело № 367/2018 г. по описа на Административен съд – Варна /АС - Варна/. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Община Варна Решение № РД-02-36-31/16.01.2017 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г." /УО на ОПРР/, с което на общината е определена финансова корекция в общ размер на 279 317, 23 лв. Съставът на АС Варна е уточнил, че при изписване годината на издаване на решението на УО на ОПРР, е допусната техническа грешка, като вместо 2018 година е изписана 2017 година. Касаторът – заместник – министърът на регионалното развитие и ръководител на УО на ОПРР сочи, че оспорваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че административният съд неправилно е приел, че липсва втората предпоставка за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент № 1303/2013 г. /, а именно действието на икономическия оператор (на Общината) да води до нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС/ или на националното право, свързано с неговото (правото на Европейския съюз) прилагане. Излага подробни съображения, че Община Варна е извършила две нарушения на национални разпоредби, свързани с прилагането на правото на ЕС (чл. 102 от Регламент № 966/2012 г.). Първото нарушение е на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за обществените поръчки /ЗОП ; /. Общината е формулирала изисквания, който необосновано ограничават участието на лица в процедурата (т. е. неправомерни критерии за подбор), въвеждайки изискването, че за изпълнено се счита строителство, което е въведено в експлоатация. Второто нарушение е на чл. 28а, ал. 3 от ЗОП ; и се изразява в това, че Общината незаконосъобразно е определила критерии за възлагане изпълнението на обществената поръчка, а именно критериите за оценка на техническото предложение. Твърди се, че за определяне на оценката по показател ТПИ – "Техническо предложение за изпълнение" са използвани бланкетни изрази, които не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и да се оцени нивото на предложеното изпълнение. Участниците не са разполагали с ясна информация за правилата, по които ще се извърши оценяването. Моли съдът да уважи жалбата, да отмени оспорваното решение и да реши спора по същество, като се потвърди изцяло Решение № РД-02-36-31/16.01.2017 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в подробна писмена защита. Претендира разноски по представен списък на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Община Варна оспорва жалбата по съображения изложени в писмена молба. Счита, че решението на АС Варна е правилно и законосъобразно. Съдът е разгледал всяка констатация от решението на УО на ОПРР и се е произнесъл мотивирано. Моли жалбата да се отхвърли и да се потвърди оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Решението на АС Варна е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че дори и да се приеме, че не е налице първото нарушение, то второто е налице. За определяне на оценката по показател ТПИ са използвани бланкетни изрази, който не дават възможност за обективна оценка на предложенията. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна е установил, че с обжалваното решение УО е приел, че Община Варна, като възложител на обществена поръчка, е допуснала две нарушения, всяко от които по т. 9 от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредба за посочване на нередности/. По отношение първото нарушение - на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП ; съдът е посочил, че приложеното по делото Обявление за поръчка, раздел ІІІ. 2. 3 "Технически възможности" съдържа две колони, първата от която е наименована "Информация и формалности, които са необходими за оценяване дали са изпълнени изискванията", а втората е наименована "Изисквано минимално/ни ниво/а: (в приложимите случаи)". В т. 1 от първата колона е поставено изискването за представяне на списък на строителство, което е еднакво или сходно с предмета на поръчката, придружено от посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация. В т. 1 от втората колона е поставено изискването участниците да имат минимум едно изпълнено строителство, еднакво или сходно с предмета на обществената поръчка, като в забележката към същата точка е изписано, че за изпълнено строителство се счита такова въведено в експлоатация. По отношение на второто нарушение - по чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, вр. с чл. 25, ал. 5 ЗОП ; , съдът е посочил, че в доклад на Агенцията за обществени поръчки /АОП/ с изх. № ПК-РВР-28/11.04.2016 г. в раздел ІV "Методика за оценка" /Методика/ са дадени препоръки и/или указания по отношение на подпоказатели ТПИ 1, ТПИ 2, ТПИ 3 и ТПИ 4, за които в следващия доклад на АОП с изх. № ПК-РВР-28/19.04.2016 г. е била направена констатация, че в приложението "Информация за предварителен контрол" е приложена Методика за оценка на офертите, която не се различава съществено от тази, проверена на първи етап. По повод на доклада от 19.04.2016 г. първоначалната Методика е била променена с решение на възложителя № 1448/27.04.2016 г. в частта относно скалата за оценки на подпоказатели: ТПИ 1 – "Работна програма за изпълнение на строителството"; ТПИ 2 – "Оценка на риска при изпълнението на СМР"; ТПИ 3 – "Характеристики, свързани с опазване на околната среда по време на изпълнение на предмета на договора" и ТПИ 4 – "Мерки за намаляването на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на кв. Аспарухово, гр. Варна". Посочил е, че текста на чл. 29 от Методиката предвиждащ, че по показателя "Техническо предложение за изпълнение на поръчката", комисията ще оценява пълнотата на представеното от участника предложение и съответствието му с изискванията на възложителя за изпълнение на поръчката, е останал непроменен. За подпоказател ТПИ 1 "Работна програма за изпълнение на строителството", съдът е установил, че дадената с доклада от 11.04.2016 г. на АОП препоръка се състои в това базираният върху концепцията за липса на яснота или подробност подход да се замени с базиране на оценките върху минималното съответствие с повишаване съобразно допълнителните качества на офертите, кореспондиращи с получаването на по-добър краен резултат. По отношение на подпоказател ТПИ 2 "Оценка на риска при изпълнение на строително - монтажни работи /СМР/" съдът установил, че доклада на АОП от 11.04.2016 г. констатира недостатък в използвания подход, при който оценката зависи от броя на предложените за всеки риск мерки, тъй като има вероятност участниците да се стремят да предлагат по-голям брой мерки, без задълбочен анализ на тяхната ефективност, вместо да предложат една мярка, която е подробно изследвана и която действително ще намали в значителна степен въздействието на посочен от възложителя риск. Констатирал е, че същият подход е използван и при подпоказатели ТПИ 3 и ТПИ 4. Била е дадена препоръка възложителят да посочи конкретно какви мерки ще счита за важни, предвид желанието да се получи качествен краен резултат, за да може участниците да ги предложат и на тази база да се определи оценката. Въз основа на решение № 1448/27.04.2016 г. Методиката е била променена като към тристепенната скала за оценка е било въведено изискването комисията да установява, че всяка една от предложените мерки е подробно изследвана от участника в техническото предложение, адекватна е на риска, за който се отнася и може действително да намали влиянието на идентифицирания от възложителя риск и/или да предотврати въобще настъпването му по време на изпълнението на договора. За подпоказател ТПИ 3 "Характеристики, свързани с опазване на околната среда по време на изпълнение на предмета на договора" съдът е установил, че дадената от АОП препоръка в доклада от 11.04.2016 г. е както по отношение подпоказателя ТПИ 2. Изменението на Методиката в резултат на решение № 1448/27.04.2016 г. е в скалата за оценка с една точка – посочена е най-важната по смисъла на препоръката мярка и примерно са изброени други важни мерки, както и в скалата за оценка с десет точки – посочена е най-важната мярка относно строителните отпадъци. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна, по отношение на първото нарушение приел, че тъй като обществената поръчка е открита с Решение № 1241/13.04.2016 г. на кмета на Община Варна, то съгласно § 18 от ПЗР на ЗОП, в случая е приложим отменения ЗОП. Приел е, че дефиниращата понятието за изпълнено строителство забележка, макар и да касае минималните изисквания, не променяла факта, че поставените общи изисквания са такива за изпълнено строителство, което е еднакво или сходно с поръчката. Посочил е, че правилно е смисълът на забележката да се възприема като относим към общите изисквания. Изложил е съображения, че тезата на УО, че поставеното със забележката изискване за изпълнено еднакво или сходно строителство да се счита само въведеното в експлоатация, водело до неправомерно ограничаване на конкуренцията и поради това представлявало нарушение на чл. 25, ал. 5 вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП ; , противоречи на приложимата норма от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗОП ;. В тази връзка е посочил, че разпоредбата не е приложима за хипотезата от първото предложение на чл. 51, ал. 1, т. 2, т. е. за строителство, което не е еднакво или сходно с предмета на поръчката, но е изпълнено през последните 5 години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата. След като обявлението на възложителя има предвид хипотезата на второто предложение от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗОП ; , а именно изпълнено еднакво или сходно с предмета на поръчката строителство, то посоченото в б. "а" кумулативно изискване за посочване и на публичните регистри съдържащи информация за актовете за въвеждане в експлоатация, се явява приложимо. Поставеното изискване за изпълнено еднакво или сходно с предмета на поръчката строителство, във възможно най-висока степен е съобразено с предмета на поръчката по смисъла на чл. 25, ал. 5 от ЗОП ;. По отношение на второто нарушение съдът е посочил, че описаното в оспорваното решение, че въведения от възложителя с Методиката подход за оценяване на предложенията, като такъв според който броят на точките зависи от степента на описанието, т. е. оценява се описанието, поради което е невъзможно да се гарантира обективно класиране на участниците, а напротив – дава се възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка, не е обоснован в съответствие с нормата на чл. 28а, ал. 3 от ЗОП ;. Посочил е, че така приетото от УО не е достатъчно, за да се констатира нарушение по непосочената в мотивите разпоредба чл. 28а, ал. 3, т. 2 от ЗОП ; , тъй като степента на пълнотата на представеното от участника описание, принципно дава възможност за сравняване и обективно оценяване на техническите предложения в офертите. В тази връзка е посочил, че оферта, която в сравнение с друга такава не е в състояние да даде пълно описание на всички аспекти от изпълнението на предмета на поръчката, очевидно не може според този показател, да се ползва с предимство пред тази, чието направено в пълнота описание сочи на по-високи технически възможности на изпълнителя. Доколкото Методиката предвижда, че максималната оценка от 60 точки по този показател представлявала сбор от точките по отделните показатели, съдът е разгледал и всеки един от подпоказателите, приети от УО на ОПРР за незаконосъобразни. За подпоказател ТПИ 1 "Работна програма за изпълнение на строителството" съдът е посочил, че дадената от АОП с доклада от 11.04.2016 г. препоръка не отрича принципно оценяването според пълнотата на описанието. Променената с решение № 1448/27.04.2016 г. Методика изпълнява дадената от АОП препоръка за този подпоказател – от скалата отпада оценката от 10 точки, която е базирана върху концепцията за липса на яснота или подробност; скалата от 20 точки е базирана на минималното съответствие по смисъла на препоръката, т. е. без надграждане на допълнителни качества на офертите, а скалата от 30 точки е базирана на наличието на въпросното надграждане, което в първоначалната Методика липсва. Според съда изводът на УО за незаконосъобразност на съдържанието на променената по отношение на подпоказателя ТПИ 1 Методика, поради това, че на оценка подлежало количеството на информацията, а не качеството на изпълнение, е неправилен. Причината е в наличието на поставени от възложителя критерии, по които даденото от участника описание пряко разкрива свързаните с качеството на изпълнение негови технически възможности – критериите за всеобхватност, последователност или взаимообвързаност, начини или мерки за постигане на качество, мерки за контрол на качеството, ясно и конкретно демонстрирана връзка между предвидените дейности и предложението за организацията, мобилизацията и разпределението на използваните от участника ресурси, не са относими само и единствено към количеството. За неправилни съдът приел и изводите на УО, че дадените дефиниции на понятията: "всеобхватно", "подробно/конкретно", "адекватно/относимо", "приложими мерки", "съществени непълноти в техническото предложение", "ясно", "реалистичен", "нереалистичен", били неясни, не внасяли определеност, съдържали синоними в обясненията или самите обяснения обективно били въведени като условие/показател, тъй като решението на УО не съдържало мотиви за тези квалификации. По отношение на изводите на УО относно скалата от 30 точки, съдът е посочил, че те противоречат на препоръките дадени с доклада на АОП от 11.04.2016 г. Идентифицираните като критерии цели са достатъчно ясно определени – същите са определени като технически предложения надхвърлящи рамките на базовите/основни изисквания, последните точно посочени в техническата спецификация на възложителя, които предложения са в състояние да осъществят по-добър краен резултат. По отношение на т. нар. "други предложения", квалифицирани от УО като въвеждащи абсолютна неопределеност, съдът е посочил, че този извод не съответства на вложеният в Методиката смисъл – въпросните други предложения са определяеми на базата на съпоставянето им с посочените в техническата спецификация базови/основни изисквания, както и при съпоставянето им с представените от участниците като допълващи и надграждащи оферирани дейности или характеристики на предстоящите за използване материали, т. е. оферираното извън изрично посочените в методиката ограничителни рамки, представлява "друго предложение", разбира се ако то е обвързано с получаването на по-добър краен резултат. Относно подпоказател ТПИ 2 "Оценка на риска при изпълнение на СМР" съдът е посочил, че дадените препоръки на АОП нямат императивен характер, но направеното по отношение на подпоказател ТПИ 2 изменение на Методиката е съответно на тях. Извел е извод, че посочването на конкретни мерки, които ще бъдат считани за важни, по изложеният в препоръката начин, с нищо не допринася за тяхната ефективност, напротив би довело до посочения в препоръката негативен ефект за декларативно и количествено посочване на мерки. Посочил е, че определящо значение за яснотата на Методиката има точното идентифициране на риска, защото ефективността на съответните мерки зависи от степента на съответствието им с риска, който ще бъде ограничаван, съответно елиминиран чрез тях, т. е. от значение е рискът да бъде ясно определен като база и критерий за сравнение в съчетание с по-голяма степен на свобода при офериране вида на мерките. Водещ при тези обстоятелства е конкретният анализ на предложената мярка по обявените в изменената Методика задължителни за комисията критерии – направено от участника подробно изследване на мярката в техническото му предложение и адекватност на мярката. Изложил е доводи, че извода на УО, че описаният в този подпоказател начин на оценяване не съдържал точни и ясни указания за определяне на оценката, в резултат на което била налице липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите, е неправилен. За подпоказател ТПИ 3 съдът е посочил, че изводите на УО са неправилни по същите съображения както за подпоказател ТПИ 2. По отношение на подпоказател ТПИ 4 "Мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на кв. Аспарухово, гр. Варна" съдът е посочил, че мотивите на УО препращали към сигнала за наличие на нередност. Същият обаче не съдържал мотиви за незаконосъобразност на подпоказател ТПИ 4, поради което сигналът не може да е част от мотивите на обжалваното решение. Извел е извод, че по отношение на този подпоказател обжалваното решение е лишено от мотиви. Въз основа на изложеното АС Варна е достигнал до извод, че Методиката на възложителя не нарушава посочените в обжалваното решение разпоредби на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, вр. чл. 25, ал. 5 от ЗОП, т. е. липсва нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно отсъства основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ за налагане на финансова корекция. Посочил е, че доколкото нередност по чл. 2, т. 36 от Регламента 1303/2013 не може да съществува при отсъствието дори на една от трите кумулативно дадени в нормата предпоставки, а в случая няма нарушение на правото на ЕС или на националното право, не следвало да се разглежда възражението на Община Варна за липсата на доказателства за нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, тъй като това е без значение за правния спор. От доказателствата по делото съдът е установил, че органа издал оспорваното решение е имал материалната компетентност за това. Решението е правилно. При служебно извършената проверка чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховния административен съд установи, че решението е валидно и допустимо. Не е налице соченото от касатора касационно основание. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в решението получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента. Легално определение на понятието нередност се съдържа в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година. "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Между страните не се спори, че Община Варна е икономически оператор, по смисъла на посочената разпоредба, бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Не се спори, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът по делото е дали от страна на бенефициера са допуснати нарушения на правото на ЕС или на националното право. В оспорения пред АС Варна административен акт е посочено, че Общината е извършила две нарушения, които са квалифицирани по т. 9 от раздел I към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, които нарушения са основание за налагане на финансова корекция. Точка 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, посочва като нарушение неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие. Имат се предвид случаи, в които потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчка или в документацията. По отношение на нарушението – неправомерни критерии за подбор: чл. 25, ал. 5 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП настоящата инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд за липса на такова нарушение са правилни. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗОП ; , в приложимата му редакция, възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Спорът по делото е дали изискването въведено с дефиниращата понятието за изпълнено строителство забележка, а именно "За изпълнено строителство се счита такова въведено в експлоатация" относно доказателствата за технически възможности на участниците, е в нарушение на посочената разпоредба от отменения ЗОП. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че поставеното със забележката изискване не противоречи на приложимата норма на чл. 51, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗОП ;. Според тази разпоредба за доказване на техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите или участниците възложителят може да изиска от тях да представят съобразно предмета на поръчката - списък на строителството, изпълнено през последните 5 години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата, а за строителство, което е еднакво или сходно с предмета на поръчката, и посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, която информация включва данни за компетентните органи, които са издали тези актове, стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото и вида на строителството. С оглед посоченото от възложителя на обществената поръчка, че се искат доказателства за еднакво или сходно строителство не е налице нарушение на посочената от УО разпоредба на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Регламентираното от закона условие е за доказване на изпълнено еднакво или сходно строителство чрез съдържащата се в публичните регистри информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация. Съответен на правната норма е вложеният в забележката на възложителя смисъл – след като изпълнението на строежите, за които специалният закон предвижда съставяне на актове за въвеждане в експлоатация се доказва със самите тези актове, то за изпълнено строителство следва да се счита именно това, което е въведено в експлоатация, с изключение на строежите, които не се въвеждат, но строежът предмет на обществената поръчка не е от тях. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 10525 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2018 г. Неоснователен се явява доводът на касатора, че по този начин необосновано се ограничавало участието на лицата в процедурата, тъй като строителят предавал обекта на възложителя, ведно със строителните книжа, при съставяне на акт образец 15, с което неговите ангажименти по договора за строителство приключват. Действително строителят не взема участие в процедурите по въвеждане в експлоатация и издаване на разрешение за ползване, но тяхното получаване е пряко свързано с качеството на извършеното строителство. Така формулираната от възложителя забележка дава възможност действително да се преценят възможностите на кандидата за качествено изпълнение на възложеното му строителство. Относно второто нарушение на чл. 28а, ал. 3 от ЗОП – неправомерни критерии за възлагане. В оспорения акт е посочено, че е утвърдена незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Настоящата инстанция намира, че доводите на касатора относно приетото в оспорваното решение по отношение на това нарушение са неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е отчел, че степента на пълнота на представеното от участника описание, принципно дава възможност за сравняване и обективно оценяване на техническите предложения в офертите, независимо, че в Методиката (чл. 29) е посочено, че показателя ТПИ комисията ще оценява пълнотата на представеното от участника "техническо предложение за изпълнение на обществената поръчка" и съответствие с изискването на възложителя за изпълнение на поръчката. Това изискване е подробно доразвито при описването на четирите подкритерия включени в основния критерий.