Решение № 12846 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Й. С., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Аргилашка, срещу Решение 95/06.01.2025 г., постановено по адм. дело 1370/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001621002552-091-001/25.11.2021 г., потвърден с Решение 41/27.01.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив относно определената на лицето отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията на КЕМИ ТЕКС ООД, с ЕИК 160067022, както следва: Отговорност за корпоративен данък за задължения на Кеми текс ООД 5 402.92 лв.; лихви 5 355.30 лв.; 2. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за задължения на Кеми текс ООД 5 297.75 лв.; лихви 2 276.80 лв.; 3. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридическите лица за задължения на Кеми текс ООД 0.00 лв.; лихви 108.70 лв.; 4. Отговорност за ДДС за задължения на Кеми текс ООД 521.41 лв.; лихви 2 467.41 лв.; 5. Отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители 3 181.20 лв.; лихви 1 201.31 лв.; 6. Отговорност за ДОО за осигурители 9 764.62 лв.; лихви 3 649.83 лв.; 7. Отговорност за УПФ за осигурители 1 800.40 лв.; лихви 657.09 лева. Лицето е осъдено да заплати на данъчната администрация разноски в размер на 11 958 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е посочил фактите и обстоятелствата, които е приел за установени и не е разгледал събраните по делото доказателства. Оспорва извода на съда, че са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Излага, че не е доказано, че задълженията на дружеството са несъбираеми. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП оспорва в писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. Новакова, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: За ревизираните периоди Д. Й. С. е управител и съдружник в Кеми текс ООД. Органите по приходите приемат, че процесните задължения на Кеми текс ООД са единствено породени от управленските функции на Д. С.. В резултат на проявената от Д. С. недобросъвестност е допуснал осчетоводяването на фактури, които не доказват реални доставки, за което е знаел и е бил длъжен да знае, относно дейността на Кеми текс" ООД. Това е довело до установяване на задължения за данъци в особено големи размери, спрямо които е предприето принудително събиране от публичен изпълнител. Д. С. в качеството на управител е сключвал от и за сметка на Кеми Текс" ООД договори с трети лица, подписвал е фактури, подавал е декларации, ГФО, които факти безспорно потвърждавали наличието на знание от страна на лицето за финансовото и имуществено състояние на дружеството. Управителят е оперирал с банковите сметки на дружество Кеми Текс" ООД, като е извършвал тегления, вноски и преводи, което е видно от банковите извлечения от банка ОББ" АД. Органите по приходите от предоставени синтетичните оборотни ведомости по сметка 411 Клиенти през отделните години установяват, че са постъпвали периодично приходи от продажби, но въпреки това управителят не е погасявал изискуемите и известните му данъчно-осигурителни задължения. Прието от органа по приходите е, че е изграден механизъм от управителя, с който целенасочено не се погасяват задълженията към НАП, а се използват за изплащане на дивиденти в качеството му на собственик. Органите по приходите по първоначално предоставените оборотни ведомости за 2017 г. и 2018 г. са приели, че дружеството не отчита начислените и изплатени през 2017 г., дивиденти на съдружниците К. Б. и Д. С., като същите са изплатени в брой, което било видно от журнал-сметка за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. на см. 4930 Разчети със съдружници. С РД се приема, че от страна на двамата управители на дружеството Д. С. и К. Б. е направено скрито разпределение на печалба, за което не е направено оповестяване пред НАП. Ревизиращите органи са установили, че за ревизираните данъчни периоди Кеми текс ООД има задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, за данък върху дивидентите и по декларации обр. 6 за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ, във връзка с които задължения от Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив е получена Справка за проученото имуществено състояние и категоризация на задълженото лице, видно от която дългът на дружеството е прекатегоризиран от събираем към трудносъбираем. Констатирано е, че към момента на извършване на ревизията дружеството няма дейност, няма наети лица на трудов договор и няма обороти по фискални устройства. Към момента на извършване на ревизията от публичния изпълнител са проведени общо 6 търга с тайно наддаване, на които са продадени два броя МПС и общо 14 бр. шевни машини. Въпреки така предприетите от публичния изпълнител принудителни мерки, дългът на дружеството не е погасен изцяло. Констатирано е, че дружеството не разполага с други активи, спрямо които да бъде насочено вземането, поради което и е предприето ангажиране отговорността на жалбоподателя за задълженията на дружеството по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Според първоинстанционния съд е безспорно установено, че Д. С. е субект на отговорност по чл. 19, ал.1 ДОПК и че е налице задължение на дружеството, установено с влязъл в сила РА. Съдът е стигнал до извод, че с декларациите по чл. 92 ЗКПО РЛ е декларирал по-нисък размер печалба, а разминаването между декларираните доставки и извършените такива е укриване. Приел е, че е доказана и връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Това е така, защото в хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за корпоративен данък. Установено е също така, че към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци в посочения период се установяват постъпвали периодично приходи от продажби, както следва: за 2014 г. в размер на 760 371,55 лв., за 2015 г. в размер на 703 950,33 лв., за 2016 г. в размер на 649 854,74 лв., за 2017 г. в размер на 574 841,39 лв. и за 2018 г. в размер на 224 144,39 лева. На следващо място съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя досежно ангажираната му отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решаващият съдебен състав е посочил, че С. е представил решение на общото събрание, съгласно което му е разпределен дивидент в размер на 5 225 лева, същевременно обаче е деклариран разпределен дивидент в размер на 41 804,75 лева. Към този период се установява и че дружеството е имало неразпределена печалба и е разполагало с касова наличност в лева, която няма данни как е била разходвана. При тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу процесния РА. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото доказателства. По спорния правен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Кеми текс ООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: Няма спор по делото, че С. е притежавал качеството управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е невъзможно събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения, видно от доказателствата по делото. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал. 1 ДОПК хипотеза. Правилно е приетото от съда, че невярното деклариране от страна на управителя на резултатите по ЗКПО за ревизираните отчетни периоди на управляваното от него дружество, представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая правилно е прието, че поведението на управителя на дружеството е довело до формиране на по-малки задължения по ЗКПО, въз основа на декларирани неверни данни, като приходните органи са доказали по категоричен начин, че това е единствената причина публичните задължения да не могат да бъдат събрани. Укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. В случая обаче се установява и недобросъвестност на ревизираното лице, която се обосновава от взетото решение за разпределяне на дивидент, при знанието на лицето, че дружеството има непогасени публични задължения, както и от разходване на касова наличност за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството. Налице е и причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Ревизираното лице е знаело за възникналите задълженията на дружеството и е разполагало с възможност да ги погаси и впоследствие това се е оказало невъзможно само поради разпределянето на наличните суми като дивидент и разходването на касова наличност. Предмет на касационна проверка е и наличието на предпоставките по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК трябва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. Легалните дефиниции на понятията дивидент" и скрито разпределение на печалба" са дадени в § 1, т. 4 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разходи, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а" и б". Представени са доказателства и че на С. е разпределен дивидент. При реализиране на отговорността приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на длъжника, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. По изложените съображения касационната инстанция приема за установени всички предпоставки, изискуеми и за реализиране отговорността на Д. Й. С. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора на данъчната администрация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 986 лева, направени в качеството ѝ на ответник по касационната жалба. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение