Решение № 1389 от 8.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 798/01.11.2021 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик град, с което е отменен ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 539/30.10.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта, с която на Хънтър ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 3633, 58 лв. и начислени лихви в размер на 1495, 94 лв.; за данъчен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 3690, 42 лв. и начислени лихви в размер на 1487, 56 лв.; за данъчен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., в размер на 3858 лв. и начислени лихви в размер на 1521, 89 лв.; за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., в размер на 1401, 60 лв. и начислени лихви в размер на 683, 33 лв. по фактура 2165/28.09.2016 г.; за данъчен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 3250 лв. и начислени лихви в размер на 990, 43 лв.; за данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., в размер на 673, 20 лв. и начислени лихви в размер на 197, 30 лв.; за данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в размер на 1590 лв. и начислени лихви в размер на 425, 80 лв. (по фактура 2517/28.11.2017 г.); за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 6172, 59 лв. и начислени лихви в размер на 1289, 49 лв. (по фактури 2721/25.06.2018 г., 2728/29.06.2018 г.); за данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 251, 32 лв. и начислени лихви в размер на 46, 08 лв.; за данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 500, 58 лв. и начислени лихви в размер на 83, 80 лв.; за данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 203, 28 лв. и начислени лихви в размер на 32, 08 лв. (по фактура 2890/18.12.2018 г., за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 203, 52 лв. и начислени лихви в размер на 30, 36 лв.; за данъчен период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. в размер на 412, 44 лв. и начислени лихви в размер на 58, 32 лв.; за данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 10107, 44 лв. и начислени лихви в размер на 1342, 16 лв. (по фактури 2963/05.03.2019 г., 2965/06.03.2019 г., 2969/14.03.2019 г.). Образувано е и по касационна жалба от Хънтър ЕООД срещу решение 798/01.11.2021 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик град, с което е отхвърлена жалбата на Хънтър ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 539/30.10.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта с която са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. в размер на 1800 лв. и начислени лихви в размер на 847, 68 лв.; за данъчен период от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. в размер на 440 лв. и начислени лихви в размер на 196, 07 лв.; за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., в размер на 2550 лв. и начислени лихви в размер на 1114, 36 лв.; за данъчен период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г., в размер на 2666 лв. и начислени лихви в размер на 1119, 82 лв.; за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., в размер на 2000 лв. и начислени лихви в размер на 630, 33 лв.; за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., в размер на 372 лв. и начислени лихви в размер на 137, 74 лв.; за данъчен период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3357, 50 лв. и начислени лихви в размер на 1210, 66 лв.; за данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в размер на 1625 лв. и начислени лихви в размер на 435, 17 лв.; за данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 6450 лв. и начислени лихви в размер на 1671, 76 лв.; за данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. в размер на 380 лв. и начислени лихви в размер на 85, 82 лв.; за данъчен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. в размер на 300 лв. и начислени лихви в размер на 65, 17 лв.; за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 1936, 27 лв. и начислени лихви в размер на 404, 50 лв.; за данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 8025, 24 лв. и начислени лихви в размер на 1266, 31 лв.; за данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 4420 лв. и начислени лихви в размер на 586, 92 лв. Решението не се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Хънтър ЕООД срещу ревизионния акт в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 583, 79 лв. по фактура 3193/11.08.2017 г., издадена от Дуплекс Медия ЕООД, по фактура 035011191/17.05.2017 г., издадена от Технополис България ЕАД, по фактура 0350110650/03.05.2017 г., издадена от Технополис България ЕАД, по фактура 0800029418/14.04.2017 г., издадена от Крез България ЕООД, по фактура 2015/25.08.2017 г., издадена от Лаборбио ЕООД, по фактура 080089318/08.07.2018 г., издадена от Крез България ЕООД, по фактура 500390043/03.05.2019 г., издадена от Технополис България ЕАД. С определение 4116/03.05.2022 г., постановено по адм.д. 762/2022 г. Върховният административен съд, е прекратил производството по адм. дело 762/2022 г. по описа на Върховния административен съд и е изпратил делото на Административен съд Пазарджик за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в диспозитива на решение 798 от 01.11.2021 г. по реда на чл. 175 АПК. и за произнасяне по искането за изменението му в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С решение 492/13.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик е допълнил решение 798/01.11.2021 г. по адм. дело 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, като е отхвърлил жалбата на Хънтър ЕООД, срещу ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., в частта, с която са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 99, 62 лв. и начислени лихви в размер на 29,20 лв., от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. в размер на 12,36 лв. и начислени лихви в размер на 2,48 лв. и от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. начислени лихви в размер на 30,84 лв. С решение 526/17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 798 от 01.11.2021 г. постановено по адм. дело 1353 от 2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, като е постановил в диспозитива на решението, на стр. 27, ред 8 - да се чете 772, 28 лв., вместо 630, 33 лв., на стр. 26, ред 8 - да се чете 541, 22 лв., вместо 683, 33 лв., на стр. 26, ред. 12 и 13 - заличава следния текст и начислени лихви в размер на 425,80 лв. (по фактура 2517/28.11.2017 г.), на стр. 27, ред. 15 и 16 - заличава следния текст и начислени лихви в размер на 435, 17 лв., на стр. 27, ред. 17, да се чете 838, 47 лв., вместо 1671, 76 лв.. С определение 1103/14.07.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик, се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Хънтър ЕООД да заплати сумата от 1902, 52 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, осъдил е Националната агенция за приходите да заплати на Хънтър ЕООД сумата от 779, 03 лв., разноски в производството. Производството по настоящото дело е образувано и по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 526 от 17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., в частта, в която е отказано поправяне на очевидни фактически грешки, допуснати в решение 798/01.11.2021 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваните решения като необосновани, постановени в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби срещу решение 798/01.11.2021 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Хънтър ЕООД е неоснователна. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 798/01.11.2021 г. по адм.д. 1353/2020 г. е неоснователна. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 526/17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик, е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001319004234-020-001/04.07.2019 г., изменена със заповед Р-16001319004234-020-002/15.01.2020 г., изменена със заповед Р-16001319004234-020-003/13.02.2020 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Хънтър ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.05.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001319004234-092-001/06.07.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001319004234-091-01/04.08.2020 г. С ревизионния акт на "Хънтър" ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 69 638, 77 лева и 18 793, 72 лева лихви. Допълнителните задължения са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 59 677, 26 лева за данъчните периоди 01.11.2015 г. - 31.05.2019 г. по фактури, издадени от ЕТ "Рика-Р. Иванов", по фактури, издадени от "Дуплекс медия" ЕООД, "Лаборбио" ООД, "Крез България" ЕООД и Технополис. Установено е, че през ревизирания период "Хънтър" ЕООД е изпълнител по доставки във Федерална Република Германия и Република Италия и е декларирал доставки с нулева ставка. Органите по приходите са приели, че дружеството не е доказало вътреобщностни доставки към M MULLER GmbH, по фактура 2000000056/07.06.2018 г., поради което са доначислили ДДС за м. 06. 2018 г. в размер на 1936, 27 лв. Също така органите по приходите са приели, че дружеството не е доказало вътреобщностни доставки към Zambaiti Distribuzione на обща стойност 40 126, 20 лв. (20 516, 20 евро) и са доначислили ДДС за м. 12. 2018 г. в размер на 8025, 24 лв. Определени са лихви за просрочие върху всичките данъчни задължения в общ размер на 18 793, 72 лева. По отношение на доставчика ЕТ Рика Р. Иванов за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 00000001867/30.11.2015 г. с предмет "ремонт на офис по спецификация" с ДДС от 1800 лв., за данъчен период от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000001941 /29.2.2016 г. с предмет "организация на семинар" с ДДС от 440 лв., за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000001939/29.2.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги" с ДДС от 900 лв. и по фактура 0000001954/16.3.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги" с ДДС от 1650 лв., за данъчен период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002025/31.5.2016 г. с предмет "организация на семинар в Търговище и Велико Търново с ДДС от 1000 лв. и по фактура 0000002024/31.5.2016 г. с предмет "аванс по договор за анализ и обезопасяване на машини и съоръжения" с ДДС от 1666 лв., за данъчен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 000000203/06.6.2016 г. с предмет "стоки полиамидно фолио, 1300 кг." с ДДС от 1560 лв., по фактура 0000002035/07.6.2016 г. с предмет "стоки полиамидно фолио, 1360 кг." с ДДС от 1632 лв., по фактура 0000002038/08.6.2016 г. с предмет "стоки полиамидно фолио, 640 кг." с ДДС от 448 лв., за данъчен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002081 /12.7.2016 г. с предмет "стоки фолио полиамидно, 3290 кг." с ДДС от 3684 лв., за данъчен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002108/02.8.2016 г. с предмет "стоки полиамидно фолио, 3270 кг." с ДДС от 3858, 60 лв., за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002164 /27.9.2016 г. с предмет "услуга организация на семинар" с ДДС от 2000 лв. и по фактура 0000002165/28.9.2016 с предмет "стоки ПЕ платнища, 73 бр. чували/1460 кг." с ДДС от 1401, 60 лв., за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002245/30.11.2016 г. с предмет "стоки ПВС фолио с флексов печат, 60 кг." с ДДС от 372 лв., за данъчен период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002263/29.12.2016 г. с предмет "ремонт на покрив и хидроизолация" с ДДС от 3145 лв. и по фактура 0000002267/29.12.2016 г. с предмет "ПЕ рекламни изделия, 125 кг." с ДДС от 212, 50 лв. За данъчен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002399/20.6.2017 г. с предмет "актив армирано фолио с UV защита" с ДДС от 3250 лв. За данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002445/24.8.2017 г. с предмет "ПЕ фолио армирано" с ДДС от 673, 20 лв. За данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002519/29.11.2017 г. с предмет "Изработване на проект за оранжерия по договор" с ДДС от 1625 лв. и по фактура 0000002517/28.11.2017 г. с предмет "Материали ПЕ фолио за оранжерия /армирано/" с ДДС от 1590 лв. За данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002552/28.12.2017 г. с предмет "Услуга Изработване на проект за оранжерия по договор" с ДДС от 1625 лв. и по фактура 0000002555/29.12.2017 с предмет "Услуга Изработване на проект за оранжерия по договор (окончателно)" с ДДС от 1610 лв. За данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002653/19.4.2018 г. с предмет "Услуга ремонт на офиси по КСС" с ДДС от 380 лв. За данъчен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002700/29.5.2018 г. с предмет "Услуга подмяна на ел. инсталация на офиси" с ДДС от 300 лв. За данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002721/25.6.2018 г. с предмет "ПЕ платнища 2506 кг" с ДДС от 3097, 42 лв. и по фактура 0000002728/29.6.2018 г. с предмет "ПЕ платнища 2488 кг." с ДДС от 3075, 17 лв. Във връзка с недоказани вътреобщностни доставки органите по приходите са доначислили ДДС за м. 06. 2018 г. ДДС по фактура 2000000056/07.06.2018 г. с ДДС от 1936, 27 лв. За данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 00000002810/26.9.2018 г. с предмет "Материали ПЕ Фолио оранжерийно 206 кг." с ДДС от 251, 32 лв. За данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 00000002868/26.11.2018 г. с предмет "стока ПЕ платнища 405 кг." с ДДС от 500, 58 лв. За данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. във връзка с недоказани вътреобщностни доставки органите по приходите са доначислили ДДС за м. 12.2018 г. в размер на 8025, 24 лв., които са по фактура 2000000070/04.12.2018 г. с ДДС от 4013, 36 лв. и по фактура 2000000071/13.12.2018 г. с ДДС от 4011, 88 лв. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактура 00000002890/18.12.2018 г. с предмет "Материали ПЕ Фолио оранжерийно 242 кг." с ДДС от 203, 28 лв. За данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002918/21.1.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии сч. сметка 304" с ДДС от 203, 52 лв. За данъчен период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002945/25.2.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии сч. сметка 304" с ДДС от 412, 44 лв. За данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002963/5.3.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии сч. сметка 304" с ДДС от 403, 20 лв., по фактура 0000002965/6.3.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии сч. сметка 613" с ДДС от 4880, 64 лв., по фактура 0000002969/14.3.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии сч. сметка 613" с ДДС от 4823, 60 лв., по фактура 0000002973/21.3.2019 г. с предмет "монтаж и полагане на ПЕ фолио на оранжерии сч. сметка 613" с ДДС от 2440 лв., по фактура 0000002974/22.3.2019 г. с предмет "Изработка на капково напояване и климатизация на 2 дка оранжерии сч. сметка 613" с ДДС от 1980 лв. Ревизионният акт е потвърден с решение 539/30.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. Ревизионният акт е обжалван пред Административен съд Пазарджик и е образувано адм. дело 1353/2020 г. по описа на същия съд. С решение 798/01.11.2021 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик град, е отменен ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 539/30.10.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта, с която на Хънтър ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 3633, 58 лв. и начислени лихви в размер на 1495, 94 лв.; за данъчен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 3690, 42 лв. и начислени лихви в размер на 1487, 56 лв.; за данъчен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., в размер на 3858 лв. и начислени лихви в размер на 1521, 89 лв.; за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., в размер на 1401, 60 лв. и начислени лихви в размер на 683, ЗЗ лв. по фактура 2165/28.09.2016 г.; за данъчен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 3250 лв. и начислени лихви в размер на 990, 43 лв.; за данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., в размер на 673, 20 лв. и начислени лихви в размер на 197, 30 лв.; за данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в размер на 1590 лв. и начислени лихви в размер на 425, 80 лв. (по фактура 2517/28.11.2017 г.); за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 6172, 59 лв. и начислени лихви в размер на 1289, 49 лв. (по фактури 2721/25.06.2018 г., 2728/29.06.2018 г.); за данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 251, 32 лв. и начислени лихви в размер на 46, 08 лв.; за данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 500, 58 лв. и начислени лихви в размер на 83, 80 лв.; за данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 203, 28 лв. и начислени лихви в размер на 32, 08 лв. (по фактура 2890/18.12.2018 г., за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 203, 52 лв. и начислени лихви в размер на 30, 36 лв.; за данъчен период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. в размер на 412, 44 лв. и начислени лихви в размер на 58, 32 лв.; за данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 10107, 44 лв. и начислени лихви в размер на 1342, 16 лв. (по фактури 2963/05.03.2019 г., 2965/06.03.2019 г., 2969/14.03.2019 г.). Съдът е приел, че по отношение непризнатия данъчен кредит, релевантно за разрешаването на спора между страните е дали е налице реалност на доставките на стоки и услуги по процесните фактури. Посочил е, че в ревизионния акт, след извършена насрещна проверка на доставчика ЕТ "Рика - Р. Иванов", основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит, са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Приел е, че от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към фактурите относно извършена доставка на стоки, от ЕТ "Рика - Р. Иванов" към "Хънтър" ЕООД са налице съпътстващи документи. Това обстоятелство е относимо по фактура 0000002030/06.6.2016 г., по фактура 0000002035/07.6.2016 г., по фактура 0000002038/08.6.2016 г., по фактура 0000002081/12.7.2016 г., по фактура 0000002108/02.8.2016 г., по фактура 0000002165/28.9.2016 г., по фактура 0000002245/30.11.2016 г., по фактура 0000002399/20.6.2017 г., по фактура 0000002445/24.8.2017 г., по фактура 0000002517/28.11.2017 г., по фактура 0000002721/25.6.2018 г., по фактура 0000002728/29.6.2018 г., по фактура 00000002810/26.9.2018 г., по фактура 00000002868/26.11.2018 г., по фактура 00000002890/18.12.2018 г., по фактура 0000002945/25.2.2019 г., по фактура 0000002963/5.3.2019 г., по фактура 0000002965/6.3.2019 г.,,по фактура 0000002969/14.3.2019 г. По фактура 0000002918/21.1.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии няма представени съпътстващи документи. По тези 19 броя фактури са налице съпътстващи документи. Свидетелските показания са също в насока на постоянни търговски отношения между "Хънтър" ЕООД и ЕТ "Рика - Р. Иванов". Приел е, че спорните фактури са включени в дневниците за покупки на "Хънтър" ЕООД и в дневниците за продажби на ЕТ "Рика - Р. Иванов"; всички фактури, са платени, било то и с прихващане, отразено в счетоводството на дружеството. Приел е, че в тази част ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По фактура 0000002918/21.1.2019 г. с предмет "ПЕ фолио за оранжерии няма представени съпътстващи документи, такива не са представени по делото, е приел, че е останало недоказано обстоятелството, че е извършена реална доставка на стока, като в тази част ревизионният акт е определен като законосъобразен. Приел е, че ревизионният акт е законосъобразен в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури 0000001941/29.2.2016 г. с предмет "организация на семинар" с ДДС от 440 лв.; 0000002025/31.5.2016 г. с предмет "организация на семинар в Търговище и Велико Търново" с ДДС от 1000 лв. 0000002164/27.9.2016 г. с предмет "Услуга организация на семинар" с ДДС от 2000 лв. Определил е ревизионния акт като законосъобразен и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000002024/31.5.2016 г. с предмет "аванс по договор за анализ и обезопасяване на машини и съоръжения" с ДДС от 1666 лв., по отношение на фактура 0000001939/29.2.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги" с ДДС от 900 лв. и по фактура 0000001954/16.3.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги" с ДДС от 1650 лв., по отношение на фактура 0000001867/30.11.2015 г. с ДДС 1800 лв., по отношение на фактура 0000002263/29.12.2016 г., с ДДС 3145 лв., с предмет на доставката услуга - ремонт на покрив и хидроизолация по договор ЗМХ/08.12.2016 г. между "Хънтър" ЕООД изпълнител и ЕТ "Рика - Р. Иванов, по отношение на фактура 0000002245/30.11.2016 г. с предмет "стоки ПВС фолио с флексов печат, 60 кг" с ДДС от 372 лв. и фактура 0000002267/29.12.2016 г. с предмет "ПЕ рекламни изделия, 125 кг." с ДДС от 212, 50 лв. По отношение на извършени услуги и ремонти дейности от ЕТ "Рика - Р. Иванов", за които са издадени фактури на "Хънтър" ЕООД, фактура 0000002519/29.11.2017 г. с предмет "Изработване на проект за оранжерия по договор" с ДДС от 1625 лв.; фактура 0000002555/29.12.2017 с предмет "Услуга изработване на проект за оранжерия по договор (окончателно)" с ДДС от 1610 лв.; фактура 0000002552/28.12.2017 г. с предмет "Услуга изработване на проект за оранжерия по договор" с ДДС от 1625 лв., фактура 0000002653/19.4.2018 г. с предмет "услуга ремонт на офиси по КСС" с ДДС от 380 лв.; фактура 0000002700 /29.5.2018 г. с предмет "услуга подмяна на ел. инсталация на офиси"; фактура 0000002973/21.3.2019 г. с предмет "монтаж и полагане на ПЕ фолио на оранжерии; по фактура 0000002974/22.3.2019 г. с предмет "Изработка на капково напояване и климатизация на 2 дка оранжерии сч. сметка 613" с ДДС от 1980 лв., изводите са за законосъобразност на ревизионния акт. Ревизионният акт е определен като законосъобразен и в частта относно начисления ДДС в размер на 1936, 27 лв. за декларирани вътреобщностни доставки на стоки за контрагент от Федерална Република Германия по инвойс фактура 2000000056 от 07.06.2018 г. за продажба на "снакс рио", издадена от "Хънтър" ЕООД и лихвите върху определените задължения по ЗДДС. Ревизионният акт е определен като законосъобразен и в частта относно начисления ДДС в размер на 8025, 24 лв. по отношение на декларираните вътреобщностни доставки по две фактури: 2000000070/04.12.2018 г. с предмет на доставката 2700 кг. ПЕ Платнища и фактура 2000000071/13.12.2018 г. с предмет на доставката 2699 кг. ПЕ Платнища. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 798/01.11.2021 г. по адм.д. 1353/2020 г. е неоснователна. Решението в тази част е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Съдът правилно е приел, че по отношение непризнатия данъчен кредит, релевантно за разрешаването на спора между страните е дали е налице реалност на доставките на стоки и услуги по процесните фактури. Правилно е приел е, че от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към фактурите относно извършена доставка на стоки, от ЕТ "Рика - Р. Иванов" към "Хънтър" ЕООД са налице съпътстващи документи, налице е реалност на доставките. Това обстоятелство е относимо по фактура 0000002030/06.6.2016 г., по фактура 0000002035/07.6.2016 г., по фактура 0000002038/08.6.2016 г., по фактура 0000002081/12.7.2016 г., по фактура 0000002108/02.8.2016 г., по фактура 0000002165/28.9.2016, по фактура 0000002245/30.11.2016 г., по фактура 0000002399/20.6.2017 г., по фактура 0000002445/24.8.2017 г., по фактура 0000002517/28.11.2017 г., по фактура 0000002721/25.6.2018 г., по фактура 0000002728/29.6.2018 г., по фактура 00000002810/26.9.2018 г., по фактура 00000002868/26.11.2018 г., по фактура 00000002890/18.12.2018 г., по фактура 0000002945/25.2.2019 г., по фактура 0000002963/5.3.2019 г., по фактура 0000002965/6.3.2019 г., по фактура 0000002969/14.3.2019 г. По тези 19 броя фактури са налице съпътстващи документи. Свидетелските показания са също в насока на постоянни търговски отношения между "Хънтър" ЕООД и ЕТ "Рика - Р. Иванов". Спорните фактури са включени в дневниците за покупки на "Хънтър" ЕООД и в дневниците за продажби на ЕТ "Рика - Р. Иванов", всички фактури са платени. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици. Това обстоятелство не е отречено и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Изводите на органите по приходите, обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, този извод е направен за всеки един от доставчиците в ревизионния доклад, като с ревизионния акт е осъществено препращане към изводите, направени в този аспект, съдържащи се в ревизионния доклад. По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени ведомости за заплати на назначени работници по трудово правоотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, не е доказан произхода на стоките. Ревизионният доклад и ревизионният акт не съдържат констатации от страна на органите по приходите за наличието на данъчна измама. Тази съдебна инстанция не може да приеме за обосновано наличието на съществуване на изявление за данъчна измама и в решението на решаващия административен орган. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно обстоятелството нанедоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В процесния случай това обстоятелство е било осъществено. По фактура 0000002035/07.6.2016 г. са представени товарителница 20/07.06.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 07.06.2016 г., по фактура 0000002038/08.6.2016 г. са представени товарителница 21/08.06.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 08.06.2016 г., по фактура 0000002081/12.7.2016 г. са представени товарителница 28/12.07.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 12.07.2016 г., товарителница 29/13.07.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 13.07.2016 г., по фактура 0000002108/02.8.2016 г. са представени товарителница 32/02.08.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 02.08.2016 г.; товарителница ЗЗ/03.08.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 03.08.2016 г., по фактура 0000002165/28.9.2016 г. са представени товарителница 39/28.09.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 28.09.2016 г., по фактура 0000002245/30.11.2016 г. са представени договор от 15.11.2026 г. за изработване на рекламни материали и ППП от 28.09.2016 г.; по фактура 0000002399/20.6.2017 г. са представени товарителница 85/20.06.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 20.06.2017 г.; по фактура 0000002445/24.8.2017 г. са представени товарителница 92/24.08.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 24.08.2017 г.; по фактура 0000002517/28.11.2017 г. са представени товарителница 112/28.11.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 28.11.2017 г.; по фактура 0000002721/25.6.2018 г. са представени товарителница 152/25.06.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 25.06.2018 г.; по фактура 0000002728/29.6.2018 г. са представени товарителница 153/29.06.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 29.06.2018 г.; по фактура 00000002810/26.9.2018 г. са представени товарителница 165/26.09.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 26.09.2018 г.; по фактура 00000002868/26.11.2018 г. са представени товарителница 178/26.11.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 26.11.2018 г.; по фактура 00000002890/18.12.2018 г. са представени товарителница 182/18.12.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 18.12.2018 г.; по фактура 0000002945/25.2.2019 г. са представени товарителница 88/25.02.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 25.02.2019 г.; по фактура 0000002963/5.3.2019 г. са представени товарителница 190/05.03.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 05.03.2019 г.; по фактура 0000002965/6.3.2019 г. са представени товарителница 191/06.03.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 06.03.2019 г.; по фактура 0000002969/14.3.2019 г. са представени товарителница 182/14.03.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 14.03.2019 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че свидетелските показания са също в насока на постоянни търговски отношения между "Хънтър" ЕООД и ЕТ "Рика Р. Иванов". Установено е също така, че транспортирането на стоките е извършено с автомобил марка "Тойота", рег. РА4411ВМ, собственост на дружеството, към което е ползвано ремарке, с оглед товароносимостта. От представената в административното производство по ревизията авто-техническа експертиза се установява, че е възможно превоз на товарите с посоченото пътно превозно средство. Вещото лице отразява закупени количества фолио и стоки за 2016 г. и 2018 г. Дейността на дружеството по изграждане на оранжерии, е отново индиция, че закупените количества и вид стоки са именно в потребност на тази дейност. Аргумент в тази насока е и заключението по т. 2 от съдебно-счетоводната експертиза, и данните за последваща реализация. Предвид тези факти, следва да се приеме, че закупените стоки по посочените 19 фактури, са извършени реални доставки. От събраните по делото доказателства се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). С оглед на това следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г.). Ако това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 56, от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 46 и от 6 октомври 2019 г.). Когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., G.). В този смисъл по отношение на степента на дължима грижа, изисквана от данъчнозадължено лице, което желае да упражни правото си на приспадане, Съдът вече многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, се определят главно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 54 и 59 и от С-101/2016). Без съмнение, когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11). Данъчната администрация, обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). По-специално Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (решение от 21 юни 2012 г.). Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., G. A. H., C 189/18, т. 36). В процесния случай тази съдебна инстанция няма как да извърши подобна проверка, тъй като органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., W., C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., G. A.). В процесния случай органите не са установили въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Всъщност в ревизионния акт не се съдържат дори твърдения за осъществена данъчна измама, не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение от 9 декември 2021 г. по дело С-154/2020 на Съда на Европейския съюз, да се откаже на данъчнозадължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството данъчнозадължено лице на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, както и със съдебната практика. От това следва, че когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, на данъчнозадълженото лице трябва да се откаже упражняването на правото на приспадане на ДДС, ако с оглед на фактическите обстоятелства и въпреки предоставената от това данъчнозадължено лице информация липсват необходимите данни, за да се провери, че доставчикът е имал качеството на данъчнозадължено лице, какъвто не е процесния случай. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022 г. по дело С-512/21. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд в тази му част. Касационната жалба на Хънтър ЕООД срещу решение 798/01.11.2021 г. по адм.д. 1353/2020 г. е неоснователна. Решението в тази част е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Съдът правилно е приел, че по отношение непризнатия данъчен кредит, релевантно за разрешаването на спора между страните е дали е налице реалност на доставките на стоки и услуги по процесните фактури. Правилно е приел е, че от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към част от фактурите относно извършена доставка на стоки, от ЕТ "Рика - Р. Иванов" към "Хънтър" ЕООД не са налице съпътстващи документи, не е налице е реалност на доставките. Това обстоятелство е относимо по фактура 0000002918/21.1.2019 г., по фактури: 0000001941/29.2.2016 г., 0000002025/31.5.2016 г., 0000002164/27.9.2016 г., фактура 0000002024/31.5.2016 г., фактура 0000001939/29.2.2016 г., по фактура 0000001954/16.3.2016 г., фактура 0000001867/30.11.2015 г., фактура 0000002263/29.12.2016 г., фактура 0000002245 /30.11.2016 г., фактура 0000002267/29.12.2016 г., фактура 0000002519 /29.11.2017 г., фактура 0000002555/29.12.2017 г., фактура 0000002552/28.12.2017 г., фактура 0000002653 /19.4.2018 г., фактура 0000002700 /29.5.2018 г., фактура 0000002973/21.3.2019 г., фактура 0000002974/22.3.2019 г. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В процесния случай това обстоятелство не е било осъществено. По фактура 0000002918/21.1.2019 г. няма представени съпътстващи документи. По фактури 0000001941/29.2.2016 г. с предмет "организация на семинар" и 0000002025/31.5.2016 г. с предмет "организация на семинар в Търговище и Велико Търново" се установява, че е сключен договор за организиране и провеждане на семинари, симпозиуми, информационни срещи, за презентация на европейски програми и консултации към тях от 06.01.2016 г., между "Хънтър" ЕООД възложител и ЕТ "Рика - Р. Иванов" изпълнител, за организиране провеждането на семинари, симпозиуми, информационни срещи за презентация на европейски програми и консултации по предварително направен план и разработена програма. Не са представени списък с участници, програми, лектори, наем на зали, помещения за провеждане, заплатени от участниците такси, заплатени на лекторите хонорари. Правилни са направените изводи, че липсата на обичайните за семинарите съпътстващи документи, обосновава извода за недоказаност на извършените услуги. По фактура 0000002024/31.5.2016 г. с предмет "аванс по договор за анализ и обезопасяване на машини и съоръжения с вносна бележка" е представен договор за изготвяне на анализ и осъществяване на обезопасяване на машини и съоръжения по опис, собственост на "Йот ги вал България" ЕООД. Няма данни как е изпълнен договора, както и не са представени писмени доказателства за изпълнението му. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на фактура 0000001939/29.2.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги" и по фактура 0000001954/16.3.2016 г. с предмет "аванс по договор за консултантски услуги". По отношение на фактура 0000001867/30.11.2015 г. е представен договор за извършване на текущ ремонт на офиси от 25.11.2015 г., сключен между "Хънтър" ЕООД възложител и ЕТ "Рика - Р. Иванов" изпълнител, заедно с приемо-предавателен протокол от 23.12.2015 г. за приемане на ремонтните работи, който повтаря спецификацията съдържание. Фактурата е отразена в счетоводствата на дружествата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на извършения ремонт. Фактура 0000002263/29.12.2016 г. е с предмет на доставката услуга - ремонт на покрив и хидроизолация по договор ЗМХ/08.12.2016 г. между възложител "Хънтър" ЕООД и изпълнител ЕТ "Рика - Р. Иванов", но липсват доказателства за реалност на доставката на услуга. Приложен е приемо-предавателен протокол от 23.12.2016 г., с който "Хънтър" ЕООД е приело от ЕТ "Рика - Р. Иванов" работа по ремонта на покрива на производствена сграда, намираща се в [населено място], община Омуртаг. Плащането е отразено в счетоводството, но е установено, че "Хънтър" ЕООД издава фактура 0200000017/29.12.2016 г. на "Йот Ги Вал България" ЕООД за ремонт на покрив по договор 4 от 08.12.2016 г. Доколкото от документите по делото се установява безспорното между страните обстоятелство, че в един и същи ден, една и съща услуга е фактурирана едновременно между три дружества "Хънтър" ЕООД, ЕТ "Рика - Р. Иванов" и "Йот Ги Вал България" ЕООД, без да са налице други писмени и гласни доказателства, то остава недоказано извършването на услугата. Фактура 0000002245 /30.11.2016 г. с предмет "Стоки ПВС фолио с флексов печат, и фактура 0000002267/29.12.2016 г. с предмет "ПЕ рекламни изделия, 125кг., документират извършена услуга по изработване на рекламни материали от ПВЦ фолио с флексов печат. За тях липсват платежни документи. По договор от 29.11.2017 г. за изготвяне на инвестиционен проект за оранжерии за отглеждане на зеленчуци, сключен между "Хънтър" ЕООД - възложител и ЕТ "Рика Р. Иванов" изпълнител са издадени фактура 0000002519 /29.11.2017 г. с предмет "Изработване на проект за оранжерия по договор"; фактура 0000002555/29.12.2017 с предмет "услуга изработване на проект за оранжерия по договор /окончателно/; фактура 0000002552/28.12.2017 г. с предмет "услуга изработване на проект за оранжерия по договор". Липсват други доказателства в подкрепа на реалност на извършената и заплатена услуга. Изготвянето на този вид инвестиционни проекти е свързано с набавяне на редица документи по ЗУТ, като за нито една оранжерия не се представени такива. Същите аргументи правилно са възприети от първоинстанционния съд и за фактура 0000002653 /19.4.2018 г. с предмет "услуга ремонт на офиси по КСС"; фактура 0000002700 /29.5.2018 г. с предмет "услуга подмяна на ел. инсталация на офиси"; фактура 0000002973/21.3.2019 г. с предмет "монтаж и полагане на ПЕ фолио на оранжерии; по фактура 0000002974/22.3.2019 г. с предмет "изработка на капково напояване и климатизация на 2 дка оранжерии сч. сметка 613". Липсват съпътстващи документи, което е отразено от съдебно-счетоводната експертиза, като такива не са представени и в съдебното производство. Решението е законосъобразно и в частта му на определяне на ревизионния акт като законосъобразен, с който органите по приходите са приели, че дружеството не е доказало вътреобщностни доставки към M MULLER GmbH, по фактура 2000000056/07.06.2018 г., поради което са доначислили ДДС за м. 06. 2018 г. в размер на 1936, 27 лв., както и са приели, че дружеството не е доказало вътреобщностни доставки към Zambaiti Distribuzione на обща стойност 40126, 20 лв. (20516, 20 евро) и са доначислили ДДС за м. 12. 2018 г. в размер на 8025, 24 лв. Предметът на спора е свързан с реалността на осъществената вътреобщностна доставка, като с оглед на това съдържание на спора и установяването на неговия предмет се обосновава с анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. С оглед определения предмет на спора, решаването на същия се обуславя не само от приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС чл. 7, чл. 51 и сл. от ЗДДС (облагане на вътреобщностните доставки), на ППЗДДС в приложимите му за процесните периоди редакции на чл. 45 (удостоверяване наличието на обстоятелства за вътреобщностните доставки), но и от разпоредбите на Директива 2006/112, от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и от мотивите, съдържащи се в решения на Съда на Европейските общности (решение по дело С-409/2004 г., решение по дело С-146/2005 г., решение по дело С-273/2011 г., решение по дело С-430/2009 г., решение по дело С-492/2013 г., решение по дело С-285/2009 г. и решение по дело С-184/2005 г.). При съобразяване на мотивите на посочените решения, настоящата инстанция несъмнено също така съобразява обстоятелството, че същите са постановени при фактическа обстановка, която не може да се определи като абсолютно идентична на процесната, както и с обстоятелството на евентуално неточно посочена в тези решения фактическа обстановка, доколкото Съдът на Европейския съюз не може да установява фактическата обстановка по поставеното преюдициално запитване, по което се произнася, с оглед на обстоятелството, че същата тази фактическа обстановка е установена и подлежи на установяване от запитващата юрисдикция. Настоящата съдебна инстанция избира подхода на първоначален анализ на посочените правни норми и мотиви на решения на Съда на Европейския съюз с оглед на необходимостта от установяване първо на съдържанието на приложимите правни норми и след това установяване на съответствието на същите и приложимостта им по отношение на събраните по делото доказателства. Този подход се налага с оглед на обстоятелството, че както се посочи по-горе в мотивите на това решение спорът между страните е както по отношение на фактите, така и по отношение на правото, включително по отношение на приложимата му редакция за процесния период, по отношение на обстоятелството дали необходимо и достатъчно условие е представянето на документите по чл. 45 от ППЗДДС или следва подробно и изчерпателно да се проследи дали процесните стоки физически са напуснали територията на Република България и има ли право данъчната администрация да поставя изискването за представяне на други документи, които не са сред изчерпателно посочените в чл. 45 от ППЗДДС, по отношение на обстоятелството дали на решаването на спора в едната или в другата насока се отразяват евентуални непълноти в представените като доказателства по спора международни товарителници, по отношение на обстоятелството на кого принадлежи доказателствената тежест относно доказване на обстоятелството дали процесните стоки физически са напуснали територията на Република България. Така очертаният предмет на спора следва да даде отговор на основното обстоятелство дали от страна на Хънтър ЕООД е била извършена вътреобщностна доставка на посочените във фактурите стоки за Федерална Република Германия и Република Италия, или пък е налице доставката на стоки на територията на Република България, в който случай за същите е следвало да се начисли съответно ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, както са сторили и органите по приходите. Изясняването на посочените въпроси, така, както е очертан предмета на спора ще бъде извършено в посочения хронологичен ред. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява издаването на процесните фактури от Хънтър ЕООД в полза на дружеството от Федерална Република Германия и в полза на дружеството от Република Италия. Като доказателства по спора са представени и международни товарителници. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 (процесните доставки не са сред тези по чл. 38, ал. 2). Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предпоставките за приложимостта на посочения текст са наличието на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика или пък на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, като получателят на стоките следва да бъде регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка. Във връзка с приложимостта на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е и чл. 45 от ППЗДДС регламентиращ документите, удостоверяващи извършването на вътреообщностната доставка на стоки. Съгласно посочения текст, в приложимата му редакция към момента на извършване на процесните доставки, и съобразно обстоятелството, че за процесния случай не е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона и доставчикът не е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи - документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като посочените документи са различни и са обусловени от обстоятелството дали транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице хипотезата по чл. 45, т. 2, б. "а от ЗДДС в тази хипотеза са изисква наличието на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, хипотезата по чл. 45, т. 2, б. "б когато транспортът е извършен от доставчика в тази хипотеза се изисква представянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, че стоките се получени на територията на друга държава членка и хипотезата по чл. 45, т. 1, б. "в когато транспортът е извършен от получателя в тази хипотеза се изисква писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка. В процесния случай, се обосновава, че превозът на стоките е за сметка на доставчика. При това положение на оценка относно съдържанието им и съответно тяхната достоверност, ще следва да се поставят представените международни товарителници, които са били представени като доказателства за осъществени вътреобщностни доставка от страна на Хънтър ЕООД. В тази връзка и настоящата съдебна инстанция следва да прецени представените като доказателства по спора международни товарителница и дали същите могат да послужи като годно доказателство за осъществени вътреобщностни доставки, така както същите са декларирани от жалбоподателя в производството пред настоящата инстанция. Изводите са настоящата инстанция съобразява с изискването на чл. 45, т. 2, б. "б от ППЗДДС, съгласно който текст транспортният документ трябва да удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава членка, т. е. нормата въвежда изискването не само за наличието на транспортен документ, но и за такъв, който да удостоверява получаването на стоките на територията на друга държава-членка, а не простото им предаване на превозвача. В тази връзка настоящата съдебна инстанция съобразява изводите си с характера и предназначението, както и с доказателствената сила, които притежава международната товарителница, при съобразяване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и тези на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози, с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава, съобразно чл. 50 договорът за превоз се установява с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Идентични са и разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция, а съгласно чл. 5 от конвенцията товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Освен това съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В качеството й на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача същата като такъв документ не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя. Доказателствената стойност на товарителницата се ограничава до доказване на обстоятелството, че стоката е била предадена на превозвача, от което следва, че съобразно приложимите норми както на конвенцията, така и на Закона за автомобилните превози същата не би могла да представлява доказателство за получаване на стоката от лицето, за което е била предназначена. При така установеното и при съдържанието на нормата на чл. 45, т. 2, б. "б, която въвежда задължение за наличието на транспортен документ, който да удостоверява, че стоката е била получена на територията на друга държава членка, представената международна товарителница не би могла да се определи като доказателство за осъществени вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б от ППЗДДС. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че във фактурата за покупка 16/06.06.2018 г. и фактурата за продажба 2000000056/07.06.2018 г. количеството стока е посочено в бройки 4500 бр. рио снакс. В инвойс фактурата и международната товарителница стоката е посочена в килограми 4500 кг. Плащането по фактурата е по платежен документ с вносна бележка от 28.11.2019 г., с която в брой на каса в "Райфайзенбанк България" ЕАД, по разплащателната сметка на "Хънтър" ЕООД са внесени 4950 евро, с посочено основание "по инвойс M MЮЛЕР GmbH DE147042129". Вземането по партидата на клиента 411-31 - M MЮЛЕР Германия в размер на 9681, 36 лв. не е закрито в счетоводството на Хънтър ЕООД. В придружаващата международна товарителница са вписани пътни превозни средства с рег. PA4381KB/PA08ЗЗEM, за които е установено, че са собственост на "Хънтър" ЕООД и от м. 03. 2017 г. са отдадени под наем на "РВ Груп" ЕООД. Същевременно за периодите от м. 06. 2018 г. до м. 05. 2020 г. е установено, че не са отразени никакви фактури за продажби към "Хънтър" ЕООД, включително и за извършени транспортни услуги, предвид, че е вписан като превозвач в процесната международна товарителница за извършени вътреобщностни доставки от "Хънтър" ЕООД към "M MULLER GmbH". Направена е проверка в ПП на Агенция "Митници", модул ПТРР, при която е установено, че на 07.06.2018 г. е регистрирано преминаване на посоченото МПС през границата на Република България - ГКПП Кулата /изход/ в посока Република Гърция. От данните по делото и от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стоките, предмет на процесната фактура, са придобити от Хънтър ЕООД с фактура 16/06.06.2018 г., предмет на доставката - 4500 бр. рио снакс, от "Евроконсулт груп" ЕООД. Правилни са изводите за недоказаност на реалното доставяне на стоките по фактурите към "M MULLER GmbH". Плащането на фактурата е от представител на Хънтър ЕООД, липсват данни за извършени транспортни услуги от РВ Груп ЕООД към Хънтър ЕООД, липсват данни за преминаване на границата на ППС, посочено в международната товарителница към Федерална Република Германия. От справка от Агенция Митници се установява безспорно, че на 07.06.2018 г. посоченото в международната товарителница пътно превозно средство е преминало през границата на Република Гърция, с друг товар. Декларираните вътреобщностни доставки към дружеството от Република Италия са по две фактури: 2000000070/04.12.2018 г. с предмет на доставката 2700 кг. ПЕ Платнища и фактура 2000000071/13.12.2018 г. с предмет на доставката 2699 кг. ПЕ Платнища. Представени са инвойси/фактури и транспортни документи международни товарителници, в които товарителници за изпращач е вписан "Хънтър" ЕООД, превозвач е С. Димитров. И в двете международни товарителници е вписано едно и също моторно превозно средство - собствено превозно средство лек автомобил «ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР 120»/. В кл. 23 "стоките получени" е поставен печат на Zambaiti Distribuzione. След извършена справка от ПП на Агенция Митници, модул ПТРР, не са установени регистрирани преминавания на посоченото моторно превозно средство през ГКПП на Република България на съответните дати, предвид че автомобилът е лек. В ИС "Фискален контрол", модул "Справка ВОД" също липсват данни за лицето. С оглед липсата на доказателства за доставяне на стоки чрез транспортирането им през границата, със заявеното в международната товарителница транспортно средство, съответно водач на ППС, за съда остана недоказано реалното доставяне на стоките по фактурите към Zambaiti Distribuzione, поради което правилно е начислен ДДС. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява както с установената по делото фактическа обстановка, така и при съобразяване на обстоятелството, че вътреобщностното придобиване (доставки) на стоки е въведено с директива 91/680. Oбщностният законодател създава посредством дял XVIa от Шеста директива преходен режим на данъчно облагане на търговския обмен между държавите-членки, основан върху установяването на ново данъчно събитие, а именно вътреобщностното придобиване на стоки (от седмо до десето съображение от Директива 91/680). В това отношение се налага изводът, че вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави-членки. Така всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата-членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на Общността стоки по силата на член 28а, параграф 1, буква а), първа алинея от Шеста директива, съответства на освободена доставка в държавата-членка, в която започва посоченото изпращане или превозване, в изпълнение на член 28в, А, буква а), първа алинея от същата директива. От това следва, че освобождаването на вътреобщностна доставка, съответстваща на вътреобщностно придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и нарушаването на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС. В тази връзка в поредица от свои решения съдът на Европейския съюз е установил дали член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, предвид термина "изпратен(и), употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че условията, които трябва да са изпълнени, за да може дадена операция да не бъде определена като вътреобщностно придобиване и да бъде обложена с ДДС, са посочени в член 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Освен посочените в параграф 1, буква i) от този член условия, които уточняват качеството на продавача и на получателя на доставката, член 20, първи параграф определя вътреобщностното придобиване като придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, като по този начин поставя вътреобщностното придобиване в зависимост от две условия, а именно, от една страна, прехвърлянето на получателя на доставката на правомощието да се разпорежда като собственик с дадена движима вещ, и от друга страна, изпращането или превозването на тази вещ до получателя на доставката от продавача или от получателя на доставката или за тяхна сметка към държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. Операцията, която съответства на вътреобщностното придобиване, тоест вътреобщностната доставка, е освободена от ДДС, ако отговаря на условията, посочени в член 138, параграф 1 от директивата. За разлика от условията, посочени за вътреобщностното придобиване, тази разпоредба предвижда, че за да могат да бъдат освободени като вътреобщностната доставка, стоките следва да бъдат изпратени или превозени извън съответната им територия, но в рамките на Общността, тоест че изпращането или превозването следва да се извърши от държава-членка, която е част от територията на Общността, където действа общата система на ДДС, до друга държава членка на Общността. От представените доказателства по спора се установява, че първото условие, отнасящо се до вътреобщностното придобиване, а именно прехвърлянето на правомощието за разпореждане със стоката като собственик е изпълнено, доколкото стоката е предадена на превозвача. Страните, обаче спорят по отношение на второто условие, на което е подчинено едно такова придобиване. Спорът е по отношение на обстоятелството дали действително процесните стоки са напуснали физически територията на Република България. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите, съдържащи се в решението на съда на Европейския съюз по дело С-409/2004 г., съгласно чиито мотиви изразът, употребен в член 28в, A, буква a), първа алинея от директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа, на който съответства чл. 2, параграф 1, б. i) от директива 2006/112, предполага стоките действително да са напуснали държавата-членка на доставката. При наличието обаче на множество възможни буквални тълкувания на дадено понятие, за да се определи значението му, следва да се прибегне до контекста, в който то се вписва, като се отчитат целите и смисъла на Шеста директива. От целта, преследвана с предвидения в дял XVIа от Шеста директива преходен режим, а именно прехвърлянето на данъчния приход в държавата-членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки (решение по дело E. H. E., точка 40), следва, че този режим е създаден, за да регулира по-конкретно вътреобщностното движение на стоките. Като замества системата на внос и износ между държавите-членки, този режим ясно се разграничава от режима, уреждащ осъществяваните на територията на страната операции. Предварителното условие за прилагането на такъв режим е вътреобщностният характер на дадена операция, и по-конкретно физическото движение на стоки от една държава-членка до друга. Всъщност това условие, свързано с преминаването на граници между държавите-членки, е съставен елемент на дадена вътреобщностна операция, който я отличава от осъществяваната на територията на страната. Също така настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че е уместно да се отбележи, че от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че задължение на данъчната администрация да извършва проучване, за да установи намерението на данъчнозадълженото лице, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС да се гарантира правната сигурност и да се улеснят присъщите на прилагането на ДДС действия чрез отчитането на обективния характер на съответната операция, освен в изключителни случаи (решение от 6 април 1995 г. по дело BLP G., C-4/94, точка 24, както и решение по дело O. и др. и решение по дело K. и R. R., точка 42). При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и в тази му част. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 526/17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик е основателна. С определение 4116/03.05.2022 г., постановено по адм.д. 762/2022 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е прекратил производството по адм. дело 762/2022 г. по описа на Върховния административен съд и е върнал делото на Административен съд Пазарджик за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в диспозитива на решение 798 от 01.11.2021 г. по реда на чл. 175 АПК. С решение 526/17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик е приел за неоснователно да се произнесе относно очевидната фактическа грешка, изразяваща се в това, че относно м. 01.2019 г., съдът в мотивите на решението си приема, че ревизионния акт в частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е законосъобразен, но в диспозитива на решението, ревизионният акт е отменен за този период. В тази част с решение 526/17.06.2022 г. не е поправена очевидната фактическа грешка, поради което тази съдебна инстанция следва да се произнесе като отмени решение 798/01.11.2021 г. в частта за периода м. 01.2019 г. и отхвърли жалбата на Хънтър ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в тази му част. С решение 526/17.06.2022 г., постановено по адм.д. 1353/2020 г., Административен съд Пазарджик е приел за неоснователно да се произнесе относно очевидната фактическа грешка, изразяваща се в това, че за м. 06.2016 г. и м. 07.2016 г., в отменителната част на диспозитива на съдебното решение са посочени дължимите суми по ревизионния акт за тези периоди, а не размерът на отказаното право на данъчен кредит. В тази част с решение 526/17.06.2022 г. не е поправена очевидната фактическа грешка. Действително, с решение 798/2021 г. съдът отменя за данъчни периоди м. 06.2016 г. и м. 07.2016 г. дължимите суми по ревизионния акт, а не размера на отказаното право на данъчен кредит. Установява се, че за период м. 06.2016 г. отказаното право на данъчен кредит е в размер на 3640 лв., относно фактури 2030/06.06.2016 г., 2035/07.06.2016 г. и 2038/08.06.2016 г., а в диспозитива съдът отменя сума в размер на 3633, 58 лв. сума, която е резултативна за периода, като няма потвърждение на ревизионния акт за разликата от 6, 42 лв. В тази част, с решение 526/17.06.2022 г. не е поправена очевидната фактическа грешка, поради което тази съдебна инстанция следва да се произнесе като отмени решение 798/01.11.2021 г. по отношение на данъчен период м. 06.2016 г., в частта за разликата от 6, 42 лв. и отхвърли жалбата на Хънтър ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в тази част. Установява се, че за период м. 07.2016 г. отказаното право на данъчен кредит е в размер на 3684 лв., относно фактура 2081/12.07.2016 г., а в диспозитива съдът отменя сума в размер на 3690, 42 лв. сума, която е резултативна за периода. В тази част с решение 526/17.06.2022 г. не е поправена очевидната фактическа грешка, поради което тази съдебна инстанция следва да се произнесе като обезсили решение 798/01.11.2021 г. в частта за периода м. 07.2016 г. за разликата от 6, 42 лв. и прекрати делото в тази част. По отношение на исканията за разноски - разноските остават така, както са направени от страните. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение