Решение № 4856 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2017 г.

Решение № 4856 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1346 от 2.03.2017 г., постановено по административно дело № 11122 по описа за 2016 г. на Административен съд - С.-град. В жалбата са релевирани доводи за неправилност, обуславящи касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира за отмяна на решението. Претендирани са разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Т.-Д. Г." гр. С., представляван и управляван от Д. А. Г., чрез процесуален представител в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, IV-то отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е било образувано по жалбата на ЕТ "Т.-Д. Г." срещу Заповед № СОА16- РД98-85/3.10.2016 г. на кмета на Столична община, с която е прекратена процедура по провеждане на търг за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с АОС № 1953/12.08.2013 г. на район "Младост", представляващ: незастроен поземлен имот, находящ се в гр. С., район "Младост", с идентификатор 681.34.4091.696 по кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. с площ 423 кв. м., съставляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-110, кв. 11, м."Младост". Процедурата е била проведена на 02.08.2016 г. в 14,00 часа от назначената със Заповед № СОА16-РД98-62/02.08.2016 г. на кмета на СО тръжна комисия и търгът е спечелен от участник № 2 - жалб. ЕТ "Т.-Д. Г.", представляван от управителя Д. А. Г. при цена от 373 000 лв. без ДДС. Т. бил закрит в 14,25 часа. Протоколът е подписан от всички членове на тръжната комисия и от спечелилия участник. Впоследствие е следвало кмета на общината да издаде заповед, с която да обяви спечелилия участник, но вместо това е издаден оспорения административен акт, а именно Заповед № СОА16- РД98-85/03.10.2016 г. на кмета на Столична община, с която е прекратена процедура по провеждане на търг за продажба на процесния недвижим имот. Като правно основание за това в нея е посочен чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с Решение № 655 по Протокол № 21/16.09.2016 г. на СОС. При извършената проверка за законосъобразност съобразно чл. 168 АПК съдът е установил нарушение по чл. 146, т. 2 АПК а именно неспазване на установената форма на административния акт по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на правни и фактически основания за издаване акта, за което подробно се е мотивирал, което е ангажирало като последица отмяна на акта на това основание. Решението е правилно. Посочените от административния орган правни основания поотделно и дори заедно не ангажират като пряка последица прекратяване на процедурата по чл. 35 ЗОС. П. в заповедта чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА визират обща компетенност на кмета на общината да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, във връзка с което издава заповеди. От друга страна посоченото Решение № 655 по Протокол № 21/16.09.2016 г. на СОС няма никаква обективна и правна връзка с прекратяването на започналата и провеждана процедура по чл. 35 ЗОС и Наредбата по чл. 8 ЗОС на Столичен общински съвет за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, че да е в състояние дори хипотетично да бъда приравнено на фактическо основание, но при липсата на правно такова е безпредметно повече обсъждането му. Липсата на фактически и правните основания за издаване на заповедта води до пълна липса на мотиви (фактически и правни основания), което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, което ангажира като последица отмяната на административния акт само и поради това основание, както е и сторено. В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактически обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, обхванати от цитирания законов текст. При липсата на релевантни фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на процедурата по чл. 35 ЗОС. И. на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т.к. посочването им впоследствие или едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т.к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗОС, респ. наредбата по чл. 8 ЗОС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, но и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При този изход на спора съобразно чл. 143, ал. 3 АПК е основателна претенцията на ответника по касация за разноски в касационното производство в размер на 500 лева, доказани като основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател - Столична община. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение