Решение № 12547 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2023 г.

ВАСПърво отделение14.12.2023 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3346 от 22.05.2023 г. по адм. д. 7032/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА К и С партньори ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, [жк], [адрес], управлявано от К. Станойчев, да заплати на Агенция Митници, сумата от 200 /двеста/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение 3346 от 22.05.2023 г. по адм. д. 7032/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлена жалбата на К и С партньори ЕООД, гр. София, срещу Решение 32-178678/01.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция "Митница Бургас".

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от на К и С партньори ЕООД, чрез адв. Ц. Петкова от САК. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отмени издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция "Митница Бургас", чрез юрк. Г. Попова, с молба от 30.11.2023 г. оспорва нейната основателност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-178678/01.06.2022 г., издадено от директора на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG001008019611R0/27.04.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 12 511,47 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено К и С партньори ЕООД, а внесената стока представлява употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка "Ауди", с първоначална регистрация 01.01.2016 г.

Административен съд София-град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, с оглед представената заповед 3ТД-1000-383/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с която на заместник директора на същата агенция е възложено да изпълнява функциите на директор на митницата в пълен обем на 01.06.2022 г., когато е издаден оспореният акт. Решаващият съд не е установил нарушения в изискуемата писмена форма на административния акт и приложимите административно-производствени правила, както и на материалния закон. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд могат да бъдат сведени до следното:

1.На 27.04.2020 г. с митническа декларация с MRN 20BG001008019611R0, касаторът "К и С Партньори" ЕООД е поставил в Митница Бургас под митнически режим "допускане за свободно обръщение" стока, описана като "употребяван пътнически автомобил-катастрофирал", марка "Ауди", модел "А6", шаси WAUHGAFC6GN097981, дата на първоначална регистрация 01.01.2016 г. Декларирана е митническа стойност на стоката от 4066, 69 лв., представляваща левовата равностойност на 2700 канадски долара (3353, 08 лв.), съобразно представената сметка за покупка на автомобила и транспортни разходи в размер на 713, 61 лв.

2.Към митническата декларация са представени BILL OF SALE 8345 от 20.02.2020 г., издаден от AUTO LINK INC; PERMIT VEHICLE PORTION (стр. 53), в който като собственик на автомобила е посочен STARK A. S.; разходни документи за международен транспорт и терминални операции и фактура 0000041/15.04.2020 г., издадена от Фрилайн ООД.

3.Във връзка с извършена последваща проверка с писмо рег. 32-318449/07.10.2021 г. е дадена възможност на търговското дружество да вземе становище и да представи допълнителни доказателства за действителната цена на внесения автомобил.

4.С писмо рег. 32-381477/29.11.2021 г. "К и С Партньори" ЕООД е представил обяснения от управителя, сметка за продажба 8345 от 20.02.2020 г., счетоводни справки за заприходяване на стоката и протокол, удостоверяващ претърпяната щета на МПС-то; извлечение от банкова сметка на Юробанк България АД и потвърдително писмо от AUTO LINK INC.

С Решение 32-178678/01.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас е извършена корекция на посочените данни в единния административен документ с MRN 20BG001008019611R0 от 27.04.2020 г., като е определена митническа стойност на внесената стока в размер на 12 511, 47 лв., вследствие на което е доначислено мито в размер на 844, 48 лв. и ДДС в размер на 1857, 85 лв. и е определен 10 дневен срок за плащане, като е посочено е, че при неплащане в срок се дължи лихва за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че MRN 20BG001008019611R0 е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. чл. 84 от ЗМ, относно верността на данните, посочени в нея за реално платената цена за автомобила, която е релевантна за определяне на митническата му стойност, като с разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс (Регламент (ЕС) 952/2013), и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Според АССГ при проверка на електронната страница (www. autoauctions.io) на търга, на който се е провел аукциона за продажбата на автомобила е констатирано, че внесеният автомобил, индивидуализиран с модел, марка и номер на рама, е продаден на 11.02.2020 г., но на цена от 9500 канадски долара, а не на декларираната стойност от 2700 канадски долара. Видно от представената от ответника разпечатка (стр. 98) от интернет страницата на търга, автомобил марка "Ауди" модел "А6", шаси WAUHGAFC6GN097981 (а именно същият, който е внесен), е продаден на 11.02.2020 г. за цена от 9500 канадски долара.

Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В тази връзка АССГ е счел, че действително платената цена не е тази посочена в митническата декларация от 2700 канадски долара, а цената е в размер на 9500 канадски долара.

За да обоснове този извод, АССГ е приел, че представената сметка за продажба (BILL OF SALE) 8345 от 20.02.2020 г., издаден от AUTO LINK INC, за сумата от 2700 канадски долара не представлява действително платената цена. Видно от представения лично от управителя на вносителя с митническата декларация PERMIT VEHICLE PORTION (стр. 53) в него като собственик на автомобила е посочен STARK A. S., а не AUTO LINK INC, който е издал горепосочената сметка за плащане. Видно е, че е посочен и LOT 48453009, на който е продаден автомобила, като този номер напълно съответства на обособената позиция на продажбата по представеното в превод (стр. 98) извлечение от интернет страницата на търга. Решаващият съд е посочил също така, че от представения в превод PERMIT VEHICLE PORTION е видно че в издаденото разрешително част за МПС (стр. 112) изрично се сочи като собственик STARK A. S. Административен съд София-град е приел, че в случая представената от AUTO LINK INC сметка за продажба не доказва, че същата представлява цената по конкретната сделка и в тази връзка, съдът не я е кредитирал.

Решаващият съд е посочил също така, че следва да се вземат предвид и обясненията на управителя на "К и С Партньори" ЕООД (стр. 52), в които е посочено, че за участие в търга се обявява предварителен депозит, като е извел изводите си, че вероятно сумата от 2700 канадски долара е само горницата над депозита, но не и цялата сума, която е заплатена и която следва да бъде посочена в митническия документ, съобразно чл. 70, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Административен съд София-град е достигнал да крайния извод, че жалбата на К и С партньори ЕООД срещу Решение 32-178678/01.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция "Митница Бургас" е неоснователна.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

1.Неоснователен е първият релевиран довод в касационната жалба за нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Административен съд София-град правилно е приложил разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г., като е изложил подробни мотиви защо приема, че представената сметка за продажба (BILL OF SALE) 8345 от 20.02.2020 г., издаден от AUTO LINK INC, за сумата от 2700 канадски долара не представлява действително платената цена за автомобила. Лично управителят на касатора е представил PERMIT VEHICLE PORTION, в който като собственик на автомобила е посочен STARK A. S., а не AUTO LINK INC, който е издал горепосочената сметка. Посоченото обстоятелство не се оспорва от касатора нито в хода административното производство, нито в последвалото съдебно производство. Безспорно е, също така, че в документите на STARK A. S., е посочен и LOT 48453009, на който е продаден процесният автомобил. В този смисъл последователно в своите мотиви първоинстанционният съд отбелязва, че този номер (LOT 48453009) напълно съответства на обособената позиция на продажбата по представеното в превод извлечение от интернет страницата на търга (www. autoauctions.io). Наред с това приложената към митническия документ сметка за плащане, не представлява фактура за продажба, като дори не носи подписи на някоя от страните, а същата като частен писмен документ, няма обвързваща доказателствена сила, поради което правилно АССГ е приел, че от страна на административния орган законосъобразно е определена нова митническата стойност на внесената стока.

В случая към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесната стока от вносителя не са представени фактура или договор, за закупуване на автомобила от действителния му собственик. Именно изложеното по-горе е послужило на митническите органи на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ да извършат последващ контрол на процесната митническа декларация, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цената на автомобила в размер на 2700 канадски долара, съгласно приложения BILL OF SALE 8345 от 20.02.2020 г., издаден от AUTO LINK INC (несобственик) на К и С партньори ЕООД, неподписан от страните, както и разходи за международен транспорт и терминални операции в размер на 913,61 лв., съгласно приложена фактура 0000041/15.04.2020 г., издадена от Фрилайн ООД. При митническата проверка е анализирана съществуващата информация за автомобила със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронната страница www. autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 11.02.2020 г. със статус продадена за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и odometer 80717 actual miles в страната на износ Канада. Автомобилът е в неизменен вид при съпоставка на пробега към моментите на съставяне на удостоверението за собственост и на продажбата на аукциона, а наред с това няма промяна на състоянието на автомобила към 11.02.2020 г. датата на аукциона и към 27.04.2020 г. датата на допускане за свободно обращение в страната. Публикуваната продажна цена е в размер на 9 500 канадски долара и превишава значително декларираната пред Митница Бургас цена в размер на 2700 канадски долара.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. В случая митническият орган е изпълнил задължението си за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента, което се установява от изложените факти и обстоятелства в приложената кореспондеция с вносителя, а впоследствие и възпроизвеждането им в решението за корекция.

  1. Следващите касационни доводи се съсредоточават около наличието или липсата на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Доводите са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя твърдението на касатора, че информацията на сайта не е част от митническите информационни системи и не представлява служебна и/или официална такава, в какъвто смисъл е и практиката на ВАС (Решение 2968 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 1259/2023 г.; Решение 9834 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. 4364/2023 г.; Решение 11194 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 3347/2023 г. и др.). Както вече обаче беше посочено, не само и единствено откритата информация в www. autoauctions.io за обявената продажна на автомобила е послужила за основание на митническите органи да извършат последващ контрол и да изискат допълнителни документи от К и С партньори ЕООД.

Съмненията на митническата администрация не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. От приложените към писмо рег. 32-381477/29.11.2021 г. от "К и С Партньори" ЕООД писмени обяснения от управителя, се установява, че физическо плащане към доставчика не е извършвано, но пък от друга страна се представя извлечение от банкова сметка, в което е налице плащане от страна на търговското дружество към AUTO LINK INC. в размер на 7730 канадски долара, която сума се различава от посочената в BILL OF SALE 8345 от 20.02.2020 г., издаден от AUTO LINK INC. Наред с това е представена счетоводна справка, съгласно която автомобилът е вписан с отчетната стойност в собствените регистри на К и С партньори ЕООД по фактура 00005393/27.04.2020 г. (която не е представена) и е отново на по-висока стойност, различна от цената на BILL OF SALE 8345 от 20.02.2020 г. От друга страна, изявлението на управителя на "К и С Партньори" ЕООД, че има депозит (без да е посочен неговия размер), който е прихванат, доколкото липсва представен договор, съпътстваща кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката, представлява единствено твърдение, неподкрепено с никакви доказателства. Правилно АССГ е приел, че сумата от 2700 канадски долара е само част, но не и цялата сума, която е заплатена и която следва да бъде посочена в митническия документ, съобразно чл. 70, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд, обратно на убеждението на касатора, е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилен е изводът на АССГ, че митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесената стока. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 (т. 31) е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават, какъвто е настоящият случай.

  1. С оглед на установените факти, правилно АССГ е приел, че митническият орган е мотивирал и доказал, че приетата от него цена е действително заплатената, поради което законосъобразно е определил нова митническа стойност на процесния автомобил.

В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Първоинстанционният съд обстойно е описал приложимия нормативен регламент, предвидения ред и методи за определяне на митническата стойност. Изложените доводи в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни.

В заключение, решаващият съд е изградил своите изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал (BILL OF SALE 8345 от 20.02.2020 г.; PERMIT VEHICLE PORTION; счетоводна справка от К и С партньори ЕООД; извлечение от банкова сметка на Юробанк България АД; обясненията на управителя на търговското дружество за участие в търга и данните от електронната страница www. autoauctions.io) и съответно връзките между отделните доказателствени средства, като е обосновал логичен извод, че действително платената цена не е тази посочена в митническата декларация в размер на 2700 канадски долара.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция "Митници" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждане на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанции в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение