Решение № 14552 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2012 г.

Решение № 14552 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Боряна Стефанова Йосифова от гр. Пловдив срещу решение № 2027/28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1755/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РА № 161000746/25.05.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 544/22.07.2010 г. е отменен за определените суми на Боряна Йосифова за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 18 216,90 лв. и лихви - 14 444,26 лв.; за 2005 г. в размер на 30 938,49 лв. и лихви - 16 847,87 лв. и за 2006 г. за разликата над сумата от 213 931,42 лв. до пълния размер от 294 384,99 лв. и за разликата над 87 997,14 лв. до пълния размер на лихвите от 121 090,38 лв. Оплакванията, които се извличат от изложението на касационната жалба са за неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че отговорът който е следвало съда да даде относно твърденията за дарение от Стефан Йосифов е не толкова дали последният е разполагал със средства, а дали има доказателства за дарение на такива средства. Според касатора няма житейска и правна логика бащата на ревизираното лице да е направил дарение на дъщеря си в такъв голям размер през 2001 г. без да има доказателства къде са съхранявани тези средства и през 2006 г. дъщерята да даде заем за фирмата на баща си в размер на 1 135 000 лв. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и отхвърляне на жалбата на Боряна Йосифова срещу ревизионния акт в същата част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция Боряна Стефанова Йосифова от гр. Пловдив чрез процесуалните си представители адв. Любка Ценова и адв. Иван Демерджиев я оспорват. По делото е депозиран и писмен отговор срещу тази касационна жалба от адв. Иван Демерджиев. Боряна Стефанова Йосифова чрез процесуалните си представители адв. Любка Ценова и адв. Иван Демерджиев обжалват първоинстанционното съдебно решение в отхвърлената част на жалбата срещу посочения ревизионен акт за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата от 213 931,42 лв. с лихвите. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е изградил правните си изводи, без те да кореспондират със събраните по делото доказателства, както и не ставало ясно какви са приетите от съда за установени факти и въз основа на кои доказателства. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, както и в писмена защита на адв. Любка Ценова и адв. Иван Демерджиев, които в съдебно заседание поддържат касационната жалба. Претендира се и присъждане на направените от Боряна Йосифова разноски по делото. В писмената защита е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург относно това допуска ли чл. 325 ДФЕС национално процесуално данъчно законодателство да съдържа разпоредби като тази на чл. 124, ал. 2 ДОПК, които да предвиждат тежестта на доказване на данъчни задължения в данъчното административно производство изцяло да бъде прехвърлена върху данъчнозадължените лица. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив е основателна, а на Боряна Йосифова е неоснователна поради следните съображения: По искането за преюдициално запитване. Искането е насочено срещу разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Поставените въпроси, по които процесуалните представители на касаторката Йосифова искат да се отправи преюдициално запитване до СЕС в Люксембург се свеждат до това дали допуска чл. 325 от ДФЕС национално процесуално данъчно законодателство да съдържа разпоредби, които предвиждат тежестта на доказване на данъчни задължения в данъчно административно производство изцяло да бъде прехвърлена върху данъчнозадължените лица? Другите въпроси са свързани с твърденията, че има нарушение на принципите на правото на ЕС - пропорционалност и правна сигурност, когато се прилага режимът на чл. 122 - чл. 124 ДОПК, а също и принципът за равенство на страните в процеса, ефективната съдебна защита, правото на независим съд и по-общо правото на справедлив процес, гарантирани от чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 46, чл. 47 и чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на ЕС, възпроизведено в договора от Лисабон. Настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване до СЕС в Люксембург поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК определя върху кой лежи доказателствената тежест. Като се има предвид, че в ревизионния акт се твърдят отрицателни факти, то и извън ревизиите, проведени по чл. 122 и сл. от ДОПК, които са ревизии при особени случаи, следва да се има предвид, че този, който твърди положителни факти, е длъжен да ги докаже. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е от процесуален характер и определя доказателствената тежест в данъчния процес. Като правна норма от процесуален характер и като се има предвид процесуалната автономия, предоставена на държавите - членки, СЕС в Люксембург не се произнася по противоречие на процесуални норми от националното законодателство с принципите на правото на ЕС. Поради това настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване до СЕС в Люксембург по поставените от процесуалните представители на Боряна Йосифова въпроси. По съществото на спора. Пред първоинстанционният съд е обжалван посочения по-горе ревизионен акт, с който органите по приходите не са признали декларираните от Боряна Йосифова парични средства в размер на 1 570 908 лв. с източник дарения от нейни близки роднини, както и за реализираните от нея доходи като едноличен търговец от 1999 г. до 2002 г., а също и относно непризнаването на наличните средства като доходи от осъществена патентна дейност през 1999 г. Съдът е приел за доказано от Боряна Йосифова, че е получила парични средства като дарение от баща й Стефан Йосифов в размер на 530 024,38 лв., тъй като тези средства са признати като налични при Стефан Йосифов с ревизионен акт, който му е издаден. Съдът е обсъдил, че този ревизионен акт № 160900489/21.07.2009 г. е бил отменен с решение № 651/26.09.2009 г. и преписката е върната за нова ревизия. С РА № 16100211/09.04.2010 г. тези констатации в отменения ревизионен акт отново са възприети, т. е. посочената сума като разполагаеми парични средства към 31.12.2002 г. Въз основа на това съдът е счел, че ревизионният акт е незаконосъобразен за определените данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 18 216,90 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 14 444,26 лв., за 2005 г. в размер на 30 938,49 лв. и лихви - 16 847,87 лв. и за 2006 г. за разликата над сумата от 213 931,42 лв. до пълния размер от 294 384,99 лв. и за разликата над 87 997,14 лв. до пълния размер на лихвите от 121 090,38 лв. Относно изслушаните свидетели за предаване на парична сумата сума от бащата на жалбоподателката, съдът е приел, че гласните доказателства относно факта на предаване на сумата изхождат от близки роднини, които пряко са заинтересовани от изхода на делото. Отчетено е от съда, че при ревизиите на Стефан Йосифов и на дъщеря му Боряна Йосифова те са излагали различни твърдения, включително и за липса на извършено дарение и недекларирането на същото, не променя според съда този извод за наличие на парични средства и затова е прието, че като разполагаеми на Боряна Йосифова следва да се вземат предвид недекларираните от нея 1 507 908 лв., а 530 024,38 лв. Обжалваното решение в частта, в която е отменен ревизионният акт, е неправилно, а в частта, в която е отхвърлена жалбата на Боряна Йосифова, е правилно постановено. Незаконосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на констатации на отменен ревизионен акт, че касаторката е разполагала към началото на ревизирания период със сумата от 530 024,38 лв., като дадени от нейния баща Стефан Йосифов по дарение. Наистина в РА № 160900489/21.07.2009 г., издаден на бащата на касаторката приходните органи са изложили констатации, че той е притежавал сумата от 530 024,38 лв. Обстоятелството, че впоследствие този акт е бил отменен от решаващия орган с решение № 651/26.09.2009 г. и преписката е върната за нова ревизия, като е последвал друг акт - РА № 16100211/09.04.2010 г., в който макар, както и в първия акт да няма определени данъчни задължения за 2003 г., не може констатациите по отменения акт да ползват касаторката Йосифова. Нещо повече, неправилно съдът е приел, че в акта от 2010 г. отново се съдържат констатации за разполагаемите парични средства на Стефан Йосифов към 31.12.2002 г. Такива констатации липсват. Дори да може да се направи такова позоваване на констатациите в отменения акт, имайки предвид, че за 2003 г. не са установени данъчни задължения, то наличието на разполагаеми парични средства на Стефан Йосифов към 31.12.2002 г. в никакъв случай не доказват дарение на тези средства на Боряна Йосифова. Нещо повече касаторката е представила пред ревизиращите органи акт за дарение от 11.12.2001 г. (том 3 от приложенията по делото) и в поясненията, дадени в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, че дарените парични средства от баща й са от месец декември 2001 г. В този смисъл правилно касаторът директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив излага доводи, че по време на ревизията на Стефан Йосифов той не е декларирал, че е дарявал парични средства на дъщеря си, още повече няма данни към момента на дарствения акт той да е разполагал с такива средства. Нещо повече наличието на такъв акт не доказва даването на паричните средства, предвид че договорът за заем е реален и правните последици настъпват от момента на реалното предаване на заемната сума. Наличието на гласни доказателства на роднини на Боряна Йосифова - нейни лели не води до друг извод, предвид тяхната заинтересованост, предвид близките роднински отношения с касаторката Йосифова. Предвид изложеното като се има предвид обсъждането от първоинстанционния съд на гласните доказателства, съдът е направил законосъобразни изводи за заинтересованост на показанията на разпитаните свидетели и няма пречка и настоящата съдебна инстанция да приеме друго. Нещо повече, свидетелките Доротея Йосифова и Галина Паскалева, както се посочи и по-горе са лели на касаторката (първата е сестра на баща й, а втората сестра на майка й). Обясненията, дадени от бащата на касаторката, а и от нея в проведените им ревизионни производства, че са държали големи суми пари в къщи, защото нямат вяра в банковата система в България, не звучат правдоподобно. Предвид на така установените факти, правилно съдът е приел, че касаторката не е могла да даде в заем на фирма "Микрон" сумата от 1 011 991 лв., тъй като не е доказала наличие на такива средства, включително и твърдяната от нея сума като дарение. С оглед оплакването на Боряна Йосифова, че неправилно съдът не е признал като налични парични средства доходите от осъществяваната от нея патентна дейност през 1999 г. - фризьорски услуги, правилно е прието от решаващия съд за неоснователно. Декларираната печалба от патентната дейност на касаторката през 1999 г. не представлява чист доход, тъй като тя представлява разлика между приходи и разходи, т. е. тя е резултативна величина от тези елементи, а и липсата на документи за налични средства от тази печалба, правилно са обусловили съда да не я приема като налични парични средства, тъй като в годините, в които касаторката твърди, че това са били налични средства, същата е имала разходи по закупуването на недвижим имот, по учредяване на търговско дружество, вкл. и внасяне на дялов капитал, както и заплащане на окончателен патентен данък и др. разходи за живот. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е извършило изчисления на данъчната основа за облагане, включвайки твърдените от касаторката суми, които са й били дадени като дарение от нейни роднини - от баща й и от други роднини (баба и дядо), поради недоказване, че т. нар. дарители са разполагали със заемните средства във валута, които са в голям размер, за да могат реално да ги предадат във владение на Йосифова. Представените частни документи, правилно са квалифицирани от съда, като такива, които имат само формална, но не и материална доказателствена сила. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение не страда от пороците, посочени от двамата касатори и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 875,44 лв. На касаторката Боряна Йосифова предвид изхода на делото, не се дължат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,