Решение № 12303 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2011 г.

Решение № 12303 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан, против решение № 3364/07.07.2011 г., постановено по а. д. № 909/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ниази против заповед рег. № 83/11.01.2011 г. на полицейски орган при 05 Районно управление "Полиция" (РУП), СДВР с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок от 24 часа". Недоволен от решението, Ниази го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - полицейски орган при 05 РУП - СДВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционният съд. Та фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АССГ. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Твърдението, че в решението си съдът е разсъждавал "по принцип", излагайки вярни, общотеоретични постановки, не съответства на изложеното в обжалваното решение. Довод в тази насока е дори фактът, че касаторът се стреми да обори конкретните фактически и правни изводи, направени от съда в акта му. Доводите, изложени в началото на касационната жалба за липса на данни за основания за приемане "неотложност" на случая, освобождаването на Ниязи след изтичането на 24-я час и спекулация относно владеенето на български език от задържания, не касаят законосъобразността на обжалвания акт. Ако чрез някое от тях са нарушени правата на лицето, то може да ги защити, но по друг, различен от реда за проверка на законосъобразността на акта за задържането му. Доводът за извършено нарушение на правото на адвокатска защита на лицето, изразило се в уведомяването на посочения от него адвокат едва към 17, 30 часа (при задържане към 08,30 часа същия ден) е недоказан. При наличните данни по делото за желание на задържаното лице да ползва адвокатска защита, отразени в декларация, приложени № 1 към чл. 14, ал. 2 (л. 7), е следвало полицейският орган да осигури връзката на лицето с посочения адвокат. Твърдението за липса на такава връзка до 17,30 часа обаче се явяват недоказани, докато по факта на известяването на адвоката не се спори. Неоснователен е и изводът за липса на фактически основания за прилагането на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както бил приел съда. За да се приложи тази норма, е необходимо единствено да са налице "данни", че лицето е извършило престъпление. При доказаните такива за кражба на СИМ карти за мобилен телефон от чужд гражданин и наличието на опаковката на една от тях в задържаното лице, съдът правилно е преценил, че необходимите "данни" са били налице. При това, "намирането" на тези СИМ карти от Ниази, за първи път се споменава в Прокурорско постановление от 02.03.2011 г. До този момент органите на МВР са разследвали кражба на вещи. Дали Ниази е с установена самоличност и е "изведен" от дома му, не касае наличните към онзи момент "данни" за участието му в кражба на чужди вещи. Версията за лице, предлагащо евтини разговори от въпросните СИМ карти на Женския пазар е защитна такава на Ниази и не може да обори съществуването на данните за неговото участие в кражбата. При това, както многократно е посочвал ВАС, за реализиране на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е необходимо да са налице категорични доказателства за извършването на престъпление, а е достатъчно само налични данни. Такива са били налице в случая и това е дало фактическо основание за задържането на лицето. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС