Решение № 12433 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2011 г.

Решение № 12433 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 сл. от АПК. Касаторите Агенция по геодезия картография и кадастър и Иван Милев са обжалвали решението от 10.01.2011 г. постановено по адм. д. 231/2010 г. на Смолянския административен съд, с което е отменена заповед № РД - 18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Баните, община Баните в частта й касаеща границата между ПИ 44402.500.338 и ПИ 44402.500.338 и е върнал делото в тази му част като преписка на Агенция по геодезия картография и кадастър за изменение кадастралната карта в тази част при съобразяване с дадените указания касаещи южната граница на ПИ 44402.509.338 като е отхвърли жалбата в останалата част по отношение на границата между ПИ 44402.500.338 и ПИ 44402.500.109 . Ответниците Ангел Кънчев Николов, Мариана Емилова Николова и Ефрем Кънчев Николов изразяват становище за неоснователност на жалбите и правилност на решението. Останалите ответници физически лица не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведени оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационните жалби са процесуални допустими като по подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна оспорената заповед на посоченото за издавено й основание. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност е направен обоснован извод за незаконосъборазност на същата. Във връзка с правилността на отразяването на кадастралната граница между имоти с идентификатор 338 и 337 в одобрената кадастрална карта, изводът е обусловен от приложението на критериите за определяне на границите на поземлените имоти, установено в чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР. Изискванията на последния са посочени и развити в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. В тези разпоредби като приоритетен критерий при нанасянето на границите е съобразяването с регламентираните с трайни знаци граници, съгласно протокол, подписан от правоспособно лице и собствениците, а при отсъствието на такъв документ се преминава към обсъждане на следващите критерии по чл. 14. В конкретния случай и от заключението на експертизата е установено, че границата между двата имота не е означена с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата, а също така не е налице и трайно материализиране на място за ограда. Доводът, че подпорната стена съставлява трайно материализирана граница, е неоснователен. Правилно съдът е приел, че позоваването на приложение № 1 към Наредбата /т. 2.4 и 2.5/ не може да доведе до различен извод от направения за наличие на материална граница посредством подпорните стени като вид материална граница. Стената е по цялата граница между имотите, съобразена с жилищната сграда и правилно е прието, че е част от вертикалната планировка на двора, налагаща изграждането на такава стена и не би могла да се счете за граница между тези имоти. Като е приел този извод, съдът е приложил правилно закона. Административният орган е следвало да премине към следващите приоритети по чл. 14 от Наредбата, поради което съдът правилно е отменил заповедта с частта за им. 338 и 337. След като въз основа на доказателствата по делото и от заключението по изслушаната съдебно- техническа експретиза, неоспорено от страните е прието наличие на материализирана граница между имоти 44402.500.338 и 44402.500.109 административния орган законосъобразно е отразил в кадастралната карта границата между тях в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1,т 2 наредба № 3/2005 г. и правилен е извод в тази връзка, че кадастралната карта не може да създава ново положение. Нейната цел да отрази действителното такова между имотите. Приемайки тази фактическа обстановка, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закони наведено оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Направените изводи съответстват на доказателствата по делото и то е постановено въз основа на тях и закона, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му и следва като правилно да се остави в сила. С оглед на този изход на производството по делото поисканите от ответникът Ангел Кънчев Николов разноски за тази инстанция следва да бъдат присъдени в размер на 250.00 лв. представляващи адвокатско възнаграждение за положената от адв. Оковка защита реалзирана с писмено становище. По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 22, ал. 1 АПК