Решение № 8241 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2020 г.

Решение № 8241 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 2/02.01.2020 г. по адм. д. № 287/2019 г. на АС - Кърджали, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001618006851-091--001/25.04.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Дофи" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, поправено с решение № 39/05.02.2020 г. по същото дело, административният съд е отменил ревизионен акт № 16001618006851-091--001/25.04.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определено задължение по ЗДДС данък за внасяне 707 185, 27 лв със 199 402, 96 лв лихви за периода 1.06.2016 г. – 22.06.2016 г. и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен за внасяне ДДС 779, 41 лв и 219, 77 лв лихви по справката-декларация за м. 6. 2016 г., който не е внесен. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В РА е начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС в размер 707 185, 27 лв с лихви върху стойността на активите, материали, стоки и продукция на търговеца към датата на дерегистрацията по ЗДДС – 22.06.2016 г. Производствената база на дружеството за производство на мебели е била затворена от кредитор за необслужван кредит. Дружеството е продължило икономическата си дейност в пансион в с. Баните и е регистрирано по ЗДДС отново на 24.01.2018 г. поради достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. За да отмени РА в частта за начислен данък върху наличните активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС съдът обосновано се е позовал на чл. 18, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС, според който държавите членки могат да третират като възмездна доставка на стоки задържането на стоки от данъчно задълженото лице, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба от данъчно задълженото лице. Според чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч и по смисъла на ЗКПО, различни от активите по ЗСч. В чл. 111, ал. 1 от ЗДДС е прието наличие на облагаема доставка на наличните активи поради факта на дерегистрацията по ЗДДС на лицето, за разлика от чл. 18, б. "в" от Директивата, който позволява на държавите-членки да приемат, че наличните активи са предмет на възмездна облагаема доставка в случай, че лицето е прекратило облагаемата си икономическа дейност. Обосновано съдът е приел, че в случая не е изпълнено условието по чл. 18, "в" от Директивата облагаемата икономическа дейност на лицето да е прекратена, тъй като дружеството е продължило дейността си в пансиона в с. Баните и отново е регистрирано по ЗДДС на 24.01.2018 г. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-552/16 на СЕС т. 40 и 41 от мотивите, според които чл. 18, б. "в" от Директивата е приложим само, когато търговецът е преустановил облагаемата си икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки, а когато продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в чл. 18 б. "в" възможност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно – не са представени доказателства за направени разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,