Решение № 12972 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. К. Б. и И. Б., подадена чрез процесуалния представител адвокат Х. Николов, против решение 20699 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело 982/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район Слатина при Столична община; К. К. Б. и И. Б. са осъдени да заплатят на Столична община направените по делото разноски. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя съдът незаконосъобразно не е спрял производството по делото, въпреки представените писмени доказателства за наличие на спор между същите страни и пo повод същия имот /гр.д. 19245/2025 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав/. Поддържа, че продължава да е валидно обстоятелството, че срещу Акт за общинска собственост 1885/28.08.2023 г. на Столична община, район Слатина , са подадени две жалби до Областния управител на област София град, с цел проверка законосъобразността на актуването на недвижимия имот като частна общинска собственост. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, при което да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна. Алтернативно е направено искане за спиране изпълнението на заповед РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район Слатина при Столична община. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на касаторите претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Слатина при Столична община, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния представител В. Дъбов началник на отдел Правно-нормативно обслужване , оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещните страни. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за обоснован извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е било образувано по жалба на К. К. Б. и И. Б. против заповед РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район Слатина при Столична община, с която, на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 34, ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], със съставен Акт за общинска собственост 1885/28.08.2023 г. /АЧОС/ на Столична община, район Слатина , което се държи без правно основание от двамата жалбоподатели и членовете на семейството /домакинството/ им. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, след подробно изясняване на фактическата обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 34, ал. 2 НРУУРОЖТСО, в съответствие с целта на закона и в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства, с оглед на които е установил по безспорен начин, че процесният недвижим имот е общинска собственост, съгласно АЧОС 1885/28.08.2023 г., че жалбоподателите го държат без правно основание, независимо че дълги години са живели там, редовно плащат консумативите и са извършвали ремонти дейности. Според съда фактът, че там е живял бащата на жалбоподателя - К. Б., не дава право на оспорващите лица да обитават имота без настанителна заповед и договор за наем. Като ирелеватно за производството е преценено наличието на спор за материално право и по-конкретно образуваното гр.д. 19245/2025 г. по описа на Софийския районен съд, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения правен резултат. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост - т. е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху посочения в жалбата имот. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че имотът, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], представляващ ап. 36, е общинска собственост. По преписката е представен Акт за общинска собственост 1885/28.08.2023 г., в чиято графа 9 са описани предоставени права на управление на Столична община, район Слатина . Вторият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на административното правомощие по чл. 65, ал. 1 ЗОС, изисква алтернативното наличие на някоя от следните хипотези: общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Съгласно Договор от 09.02.1987 г., процесното жилище е било отдадено под наем на К. Б. И. баща на жалбоподателя К. Б., който не го обитава. Безспорно в имота, чието принудително изземване е разпоредено, живеят К. К. Б. и И. Б. и членовете на семейството им /детето Л. К. Б./, но същите не доказват валидно правно основание за владението/държането. Обосновано в тази връзка съставът на АССГ е преценил, че продължителното обитаване на жилището, редовното заплащане на консумативните разходи, извършените ремонтни дейности, както и фактът, че бащата на жалбоподателя е живял в имота, не могат да бъдат противопоставени на правото на собственост на общината, предвид липсата на наемно правоотношение с К. К. Б. и И. Б.. Възражението на жалбоподателите за наличието спор за материално право, във връзка с образуваното гр.д. 19245/2025 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, правилно е преценено като неоснователно. Спорът за правото на собственост на имота, отразен в АЧОС 1885/28.08.2023 г., не лишава от основание административния орган да предприеме действия по изземването му, тъй като се легитимира като негов собственик. Висящият гражданскоправен спор, по който не е постановено влязло в сила съдебно решение, не е пречка за процедиране по облекчения административен ред на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Изложеното е напълно относимо и към доводите в касационната жалба, касаещи подадените жалби до Областният управител на област София град, с цел проверка законосъобразността на актуването на недвижимия имот като частна общинска собственост. Съдът е приложил точно материалния закон, като е преценил материалната законосъобразност на административния акт към момента на издаването му, както изисква чл. 142, ал. 1 АПК. С оглед изложено, като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и по тези съображения е отхвърлил жалбата на К. К. Б., и И. Б., първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора, направеното с касационната жалба евентуално искане за спиране изпълнението на заповед РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район Слатина при Столична община се явява без предмет. По тези съображения и по изложените от АССГ мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационните жалбоподатели за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна, които са своевременно претендирани. В полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определени съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,