Решение № 3751 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2009 г.

Решение № 3751 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Брацигово, срещу Решение № 224/8.05.2009 г. по адм. д. № 704/2008 г. на Административен съд Пазарджик, в частта му, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 103-00-184/4.04.2008 г. на Кмета на Община Брацигово. Твърденията са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Прави се искане за неговата отмяна и вместо това да се постанови ново решение, с което се отхвърлят като неоснователни жалбите на Атанас Тодоров Тосев и Васил Петров Павлов, срещу Заповед № 103-00-184/4.04.2008 г. на Кмета на Община Брацигово. По повод касационната жалба ответниците по делото Атанас Тосев и Васил Павлов и заинтересованите страни Мария Банджакова, Тодорка Делева, Пенка Владимирова, Славка Попова, Иван Бакърджиев и Денка Велкова в писмените си становища от 22.06.2009 г. и 10.02.2010 г. излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Считат, че данните за застроената площ на процесните имоти представени от Община Брацигово са въз основа на неудобрен и невлязъл в сила кадастрален и регулационен план. Излагат още съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Считат, че кмета на общината в нарушение на горните разпоредби е иззел функциите на Общинска служба "Земеделие" Брацигово, в чието правомощие е да признае или откаже възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Като цяло считат, че обжалваната пред административния съд заповед е била незаконосъобразна, поради което правилни и в съответствие със закона е била отменена. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че е налице реализирано мероприятие - изграждане на спортно съоръжение стадион, включващо в себе си както сгради, така и прилежаща площ. Това обстоятелство не е било съобразено от административния съд с решението предмет на касационната жалба, което налага неговата отмяна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е основателна. Производството по адм. д. № 704/2008 г. на Административен съд Пазарджик е било образувано по жалби на Атанас Тодоров Тосев от София, в качеството си на наследник на Тодор Василев Тосев, б. ж. на гр. Брацигово и на Васил Петров Павлов от гр. Брацигово, в качеството му на наследник на Петър Василев Петров, б. ж. на гр. Брацигово, срещу Заповед № 103-00-184 от 4.04.2008 г. на Кмета на Община Брацигово, с която на основание чл. 13, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и т. 1.10 от Заповед № РД-02-14-461/26.06.2003 г. на министъра на МРРБ и Решение № 392 по Протокол № 33/27.04.2007 г. на ОбС Брацигово е одобрил определените от техническата служба застроени площи, които не се възстановяват на собствениците по данните от Помощния план (ПП) изработен от "Кадастър 2003" ООД гр. Пазарджик, съгласно изискванията на чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ за имот № 100.001. по ПП, с площ от 1 650 кв. м., собственост на наследниците на Петър Василев Петров, б. ж. на гр. Брацигово; имот № 100.002 по ПП, с площ от 1472 кв. м., собственост на наследниците на Тодор Василев Тосев, б. ж. на гр. Брацигово и имот № 100.003. по ПП, с площ за имота от 2 342 кв. м., собственост на наследниците на Петър Христов Стоянкин, б. ж. на гр. Брацигово. Със заповедта горните имоти са определени изцяло за застроени и като свободни от застрояване "0" кв. м. С решението предмет на касационната жалба съдът е приел, че за двамата жалбоподатели не е налице правен интерес от оспорването на заповедта в частта й по отношение на имот № 100.003 от ПП, собственост на наследниците на Петър Христов Стоянкин, б. ж. на гр. Брацигово, поради което е оставил без разглеждане жалбите им в тази част и е прекратил производството по делото. Отделно от това е приел, че по отношение на Васил Петров Павлов не е налице правен интерес да оспори заповедта на Кмета на Община Брацигово в частта й по отношение на имот № 100.002 по ПП, собственост на наследниците на Тодор Василев Тосев а по отношение на Атанас Тодоров Тосев да оспори законосъобразността на заповедта на Кмета на Община Брацигово по отношение на имот № 100.001 от ПП, собственост на наследниците на Петър Василев Павлов, поради което е оставил без разглеждане жалбите на горните лица и в тези им части и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Решението на административния съд, в частните му, с които са оставени без разглеждане горните жалби и е прекратено производството по делото не са обжалвани и е влязло в сила. Въз основа заключението на назначената по делото експертиза и останалите приложени към административната преписка доказателства съдът е приел, че по отношение на имот № 100.001, с площ от 1 650 кв. м., отразен като имот № 1 по помощния кадастрален план и по заключението и скицата към него на вещото лице отразената в розово част от имота попада в УПИ 1-35, от кв. 20а, застроен с двуетажна жилищна сграда, оградена с масивна ограда от каменна зидария. Оцветената в лилав цвят по скицата на вещото лице част от същия имот № 1 попада върху паркинг с асфалтова настилка. Върху друга част на същия имот № 1 попада половината от масивна сграда на входа на стадиона и декоративна стеничка югозападно от входовете на сградата. Останалата част от имота, оцветена в жълт цвят по скицата на вещото лице е неблагоустроена, обрасла с избуяли храсти и плевели, която не се използва за спортни цели. В най-близката си част имот № 1 отстои на 11 м. от външните очертания на игрището. Въз основа заключението на експертиза по отношение на имот № 100.002, с площ от 1 472 кв. м., отразен като имот № 2 по изработения помощен кадастър и по заключението на вещото лице съдът е приел, че целият имот, обозначен с жълт цвят по скицата на вещото лице е неблагоустроена площ, неравна и осеяна с единични камъни. Във вида, в който се намира е неизползваема за спортни цели. В най-близката си част имот № 2 отстои на 25 м. от външните очертания на игрището. Въз основа на горните обстоятелства административния съд с решението предмет на касационната жалба е направил извод, че оцветената в жълт цвят по скицата на вещото лице част от имот № 1, без нанесената върху нея половина от масивната сграда, представляваща кабинка за билети, разположена на входа на стадиона е незастроена част и цялата част от имот № 2, обозначен със жълт цвят по скицата на вещото лице, също е незастроена. Отменил е като незаконосъобразна Заповед № 103-00-184/4.04.2008 г. на Кмета на Община Брацигово в тези й части и е определил като застроени частите оцветени в розов и лилав цвят по скицата на вещото лице, за имот № 100.001 от ПП и нанесената върху оцветената в жълт цвят от скицата на вещото лице половина от масивната сграда - кабинка за билети, разположена на входа на стадиона. Отменил е изцяло Заповед № 103-00-184/4.04.2008 г. на Кмета на Община Брацигово в частта й, с която е приел, че имот № 2 по ПП, с площ от 1472 кв. м. е изцяло застроен и е приел целият имот № 100.002 за незастроен. Обжалването решение е неправилно. Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на което е стигнал до необосновани правни изводи. Съдебното производство пред административния съд Пазарджик е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Предмет на спора в това производство е определяне застроената част от имотите по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ от техническата служба при съответната община. В конкретния случай спорът е за това дали техническата служба при Община Брацигово служебно правилно е определила застроената част на имоти № № 100.001 и № 100.002 по Помощния план, съобразявайки се с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, обн. ДВ бр. 3/2004 г. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е част от производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в което Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Хипотезите в които се постановява това решение на ОСЗ са изброени в чл. 11, ал. 2, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и се отнасят за имоти и части от имоти, предназначени за жилищно или вилно строителство, за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, както и за имоти в производствените зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В това производство правомощията на кмета на общината се свеждат единствено и само до това да одобри или не решението на техническата служба, с което се определя фактическото застрояване, прилежащата площ, когато се касае за сгради, както и това дали са налице предпоставките по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Той няма правомощието да възстанови или откаже възстановяване собствеността върху такива имоти, което е изцяло и единствено в прерогативите на общинските служби "Земеделие". В конкретния случай Кмета на Община Пазарджик с обжалваната заповедта позовавайки се на Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003 г. на министъра на РРБ и Решение № 392 по Протокол № 33/27.04.2007 г. на ОбС Брацигово е одобрил определените от техническата служба при общината площи за имоти № 100.001, № 100.002 и № 100.003, които не се възстановяват на собствениците по данните от Помощния план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, изработен от "Кадастър 2003" ООД Пазарджик. Към административната преписка липсват доказателства за развило се производство по чл. 11, ал. 4, във връзка с чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ пред техническата служба на Община Брацигово, както се сочи в заповедта. Цитираното в заповедта на кмета на общината Решение № 392 по Протокол № 33/27.04.2007 г. на ОбС Брацигово е неотносимо към производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С него общинския съвет е определил имотите като територии, които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици, правомощие изцяло на ОС "Земеделие", и тези, за които не се разрешава строителство в сервитутните ивици. Изработения Помощен план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ също не е в състояние да замени решението на техническата служба по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ. Към изготвяне на помощен план се пристъпва когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11 от ППЗСПЗЗ или когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план). Помощните планове се изработват от лица придобили правоспособност по реда на ЗКИР, служебно по разпореждане на кмета на общината или по искане на заинтересованите собственици. Процедурата по неговото изготвянето и приемане е подробно разписана в разпоредбите на чл. 13а, ал. 5-11 от ППЗСПЗЗ. Помощния план е една от предпоставките за постановяване на скица и удостоверение от техническата служба по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ в случаите на възстановяването правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, какъвто е конкретния случай. За окончателното решаване на преписката от ОС "Земеделие" за тези имоти задължително изискване е наличието на скица и удостоверение от техническата служба на общината. В конкретния случай към преписката липсват доказателства в тази насока. При липсата на тези доказателства Върховния административен съд намира, че делото не е било попълнено с всички изискуеми се за правилното разрешаване на спора доказателства. В тази насока съдът в съответствие с чл. 171, ал. 4, във връзка с чл. 170, ал. 1 от АПК е бил длъжен да укаже на административния орган, че за тези обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства. Неизпълнението на това задължение от негова страна е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за неговата отмяна. При липсата на относими за спора доказателства съдът е направил необосновани изводи, както за застроените, така и незастроените части от имотите предмет на правния спор, а от там и за законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Това налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд Пазарджик. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните по делото да попълнят същото с всички относими за правния спор доказателства, в това число и с изискуемите се по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ писмени доказателства. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение