Решение № 17009 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2011 г.

Решение № 17009 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница-Столична, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Попгеоргиева, против Решение № 3209/29.06.2011 г. по адм. дело № 5845/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Е-Елит България" ООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Айдарова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил изцяло Решение № 9600-0222/14.05.2010 г. на началника на Митница-Столична, като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението, в оспорената му част, а именно по т. 3, с което е постановена корекция на клетка 46 "статистическа стойност" и на клетка 47 "изчисляване на вземанията по ЕАД" по 15 броя ЕАД за внос на стоки, в резултат на което "Е-Елит България" ООД е задължено да заплати допълнително мито в размер на 27 597.24 лева и ДДС в размер на 89 506.53 лева, е незаконосъобразно на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на мотиви. Съдът е констатирал, че по спорния по делото въпрос, а именно налице ли са основания за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки по визираните в т. 3 от диспозитива на решението 15 бр. ЕАД, административният орган не е изложил мотиви, въз основа на които да е възможна проверката за законосъобразност на решението. Приетото от органа нарушение на чл. 29, § 3, б. "а" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на съвета относно създаване на МК на общността /отм. с чл. 186 на Регламент /ЕО/ № 450/2008 г. за създаване на МК на общността, изразяващо се в това, че декларираната митническа стойност по визираните 15 бр. ЕАД не е реално платената им цена, констатирано при извършен последващ контрол на митническите органи и съставен доклад, не е в достатъчна степен обосновано. Към административната преписка, а и пред съда, не били представени доказателства, в подкрепа на направените от органа изводи за несъответствие на митническата стойност по съставените 15 бр. ЕАД, с реално платената към доставчика цена за тези стоки. Отделно съдът е приел, че липсват мотиви и по това как е определена новата митническа стойност, върху която са изчислени публичните задължения за довнасяне. Съдът е отхвърлил доводите, че таблиците към решението представляват такива мотиви. В частта, с която са отменени т. 1 и т. 2 от решението, при наличие на оттеглена жалба, обжалваното решение е недопустимо, а в частта му по т. 3, обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореният пред съда, в частта по т. 3 митнически акт, е издаден в производство по чл. 84а и сл. от ЗМ - последващ контрол на декларираното по 15 бр. ЕАД в периода 2007-2008 г. за режим митническо складиране, последван от режим внос на стоки, доставени на ответника "Е-Елит България" ООД от Trident /H. K/ Limited, Хонконг. При този последващ контрол върху плащанията на получателя към доставчика, митническите органи установили, че декларираните митнически стойности в тези 15 ЕАД са занижени и не отговарят на реално платената цена за стоките, поради което и в съответствие с чл. 29 § 3, б."а" от Регламент /ЕИО/№ 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността са извършили преизчисление на дължимите публични вземания по тези ЕАД, на база реално платената цена, като в резултат на това са установили мито за довнасяне в размер на 27 639.33 лева и ДДС за довнасяне в размер на 90 101.81 лева. Изводът е направен при съпоставка на декларираните митнически стойности със счетоводното отразяване на задълженията към доставчика в с/ка 407 /доставчици от чужбина/ и извършените преводи към доставчика в с/ка 504 /Разплащателна сметка във валута/, от счетоводството на ответното дружество, вкл. и наличието на няколко банкови преводи към доставчика, надвишаващи задълженията, отразени в счетоводството на икономическия оператор. Оспореният акт е издаден въз основа на Доклад № 1/12.03.2010 г. и Докладна записка от 14.04.2010 г., съдържащи идентични констатации. При тези данни, изводите на съда за липса на мотиви на оспорения акт, се явяват незаконосъобразни. Мотивите, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, наличието на които обосновава издаването на съответния административен акт. В случая тези факти са установените от митническите органи данни за занижена митническа стойност на внесените по 15 бр. ЕАД стоки, спрямо реално платената им към доставчика цена, пради което акта съдържа мотиви. Друг е въпроса, доколко тези факти отговарят на действителноста, т. е доколко са истинни. Наличието им, което формира и спора по делото, обосновава или не, издаването на оспорения акт. Ето защо усилията на съда и страните е следвало да бъдат към установяване наличието на тези твърдяни от касатора и оспорвани от ответника данни, което в случая не е направено, поради процесуално бездействие. Съгласно принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, установен в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, а също и в чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото, те не сочат доказателства. А съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може да назначава служебно вещи лица, дори и да няма искане от страните. В случая, в нарушение на този принцип, съдът не е указал на касатора, като издател на акта, да представи онези писмени доказателства, които установяват фактите за наличие на други реално платени цени за внесените стоки, в несъответствие с декларираните им митнически стойности, като: фактури, банкови документи за извършени преводи към доставчика, извлечения от с/ка 407 и от с/ка 504 от счетоводството на ответника, протоколи, наличие на дебитни или кредитни известия към някои от фактурите. Това се е налагало, тъй като към доклада и докладната записка, липсва опис на писмените доказателства, въз основа на които са изготвени. Такива писмени доказателства е следвало да бъдат изискани за всяка от 15-те съставени вносни декларации, за които е констатирано занижение на декларираните митнически стойности на стоките, за да може да бъде извършена проверка на оспорения акт. В Таблиците на стр. 4 от оспорения акт, са описани част от инвойс фактурите и тяхната стойност, но липсва описание на преводните документи, липсва отразяване на митническата стойност на стоките по всяка една от 15-те ЕАД, съответно приетата от органа реална продажна цена, за да е възможна проверката за наличие на разликата, посочена в колона 5 от втората таблица на стр. 4 и 5 от решението, поради което е следвало да се укаже на тази страна да представи справка за декларираните митнически стойности и за приетите от нея реални продажни цени на стоките по всяка от процесните ЕАД. Отделно при липсата на тези доказателства и невъзможността на съда да провери фактите, въз основа на които е издадено оспореното решение по т. 3, съдът е следвало служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, за проверка в счетоводството на ответното дружество, за наличие на задължения към доставчика, за извършените преводи към него във връзка с оформения внос по 15-те ЕАД, за издадените от доставчика фактури на получателя, както и за наличие на разлики в декларираните митнически стойности на внесените стоки по тези 15 бр. ЕАД, спрямо реално платените към доставчика суми по всички, или по част от тях, както и дали тези разлики съответстват на установените от митническите органи с оспореното решение. Изложеното обосновава извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които правят обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Обжалваното решение, в частта му, с която е отменено оспореното решение на Митница Столична по т. 1 и т. 2, следва да бъде обезсилено, като недопустимо и съдебното производство прекратено, поради липса на жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 от АПК, и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение