Решение № 14617 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2018 г.

Решение № 14617 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на началника на 06 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи на Министерство на вътрешните работи (06 РУ-СДВР) срещу решение № 954/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10568/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ) и решение за изменение в частта за разноските № 5326/24.08.2018 г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваните решения са неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично в първата касационна жалба са изложени съображения за допуснато неправилно приложение на закона с доводи, че не е налице приетото от АССГ превратно упражняване на власт, а и противоречието с целта на закона не съставлява основание за нищожност на административния акт. Във втората касационна жалба се твърди, че спорът не е с фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в размер на 700 лв. Касаторът иска да бъдат отменени обжалваните съдебни решения по подробни съображения, изложени в касационните жалби и в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответникът К. М. оспорва касационните жалби по съображения в два писмени отговора и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение № 954/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10568/2017 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на Заповед № 230 з-218/11.04.2017 г. на началника на 06 РУ-СДВР и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но е нищожна, защото не съответства на целта на закона, формулирана в чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и на принципите, въз основа на които се осъществява дейността на МВР т. е. постановена е при превратно упражняване на власт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на всички доказателства по делото, АССГ е обосновал неправилен извод за нищожност на оспорената пред него заповед. Правилно решаващият съд е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което изводът за нищожност се явява напълно необоснован. Констатираното от първата инстанция нарушение – налагане на дисциплинарно наказание за деяние, което не е възможно да бъде вменено във вина на наказания държавен служител, не представлява проява на превратно упражняване на власт, водещо до нищожност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания, а е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В оспорената пред АССГ заповед деянието, за което е наказан К. М. е формулирано по следния начин: "на 10.02.2017 г., младши инспектор К. М. установява, че от домът е извършена кражба, за времето от около 15. 30 часа на 10.02.2017 г. до 08. 00 часа на 11.02.2017 г., при което са отнети вещи: униформено яке, СУМПС и контролен талон, застраховка гражданска. отговорност, талон за ГТП, протоколи за предупреждение по ЗМВР, актове за административни нарушения, светлоотразителна жилетка, стоп палка и служебна радиостанция марка "Kenwood". Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, но в случая в оспорената заповед не е посочено, че К. М. със свое конкретно действие/бездействие е извършил конкретно неизпълнение на конкретна разпоредба от изброените в правната норма. Липсата на точно и ясно описание на съставомерно деяние представлява нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая не следва да бъдат пренебрегнати и фактите, установени от разпита на свидетеля П. Манолов за липсата на условия на съхранение на служебни вещи в сградата на 06 РУ. Пред първата инстанция не е направено друго искане за събиране на доказателства за установяване на този факт. По изложените съображения касационната инстанция намира за незаконосъобразен извода на АССГ за нищожност на оспорената заповед, която се явява действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но в противоречие на материалния закон и подлежащ на отмяна на това основание. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК с оглед изяснената фактическа обстановка и липсата на касационно основание за обжалване, обосноваващо приложението на чл. 222 от АПК, спорът трябва да бъде решен по същество като оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. С решение за изменение в частта за разноските № 5326/24.08.2018 г., постановено по същото дело, е изменено решението 15.02.2018 г. като сумата 10 лв. се чете 710 лв. АССГ приема, че с оглед окончателния изхода на спора (незаконосъобразност на заповедта) К. М. има право на разноски, чийто действителен размер се определя от заплатената държавна такса (10 лв.) и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, установено с договор № 698754 за правна защита и съдействие, депозиран с жалбата по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК, но непредставен от административният орган заедно с нея в съда в изпълнение на задължението му по чл. 152, ал. 2 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са спазени процесуалните изисквания и то е съобразено с доказателствата относно направените по делото разноски. В съдебно заседание, проведено на 15.11.2017 г. процесуалният представител на началника на 06 РУ на СДВР е направил възражение за "прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че е над минималния. " Настоящият съдебен състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение за работата на един адвокат пред първата инстанция независимо, че е над минималния размер, не е прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършваните процесуални действия по него. По изложените съображения и втората касационна жалба е неоснователна. По водене на делото пред настоящата инстанция К. М. е направил разноски в общ размер на 800 лв., но в открито съдебно заседание на 07.11.2018 г. претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък (л. 20) т. е. само 300 лв. С оглед окончателния изход по същество на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност, от бюджета на СДВР следва да бъдат възстановени на К. М. разноски в размер само на поисканите 300 лв. за касационната инстанция по първата касационна жалба. Допълнително следва да бъде посочено, че в производството относно разноските не се дължат отделно присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,