Решение № 11568 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Марковска - Рачева, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 2033/29.03.2021 г. по адм.дело 412/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлил жалбата й против заповед 3708/11.11.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и е прекратил производството по делото в частта, в която е предявен иск за заплащане на обезщетение. Касаторката поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно тълкуване на събраните доказателства, иска отмяна на решението изцяло, включително и в частта за разноските. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Марковска - Рачева на длъжност "старши инспектор по приходите" в Централно управление на Националната агенция за приходите, главна дирекция "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", считано от 04.12.2020 г. на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити. При издаването й не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, спазен е материалния закон и в съответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, че жалбоподателката е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж - има 39 години 7 месеца и е надвишила изискването за 35 години 10 месеца и е била на възраст [възраст] ( при изискване за 61 години 6 месеца за жените), както и че независимо от заболяването й - [заболяване], защитата по чл.333, ал.1 от Кодекса на труда не се разпростира в случаите, когато основанието за прекратяване на правоотношението е придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Правилна е преценката на АССГ, че невръчването на оспорената заповед няма характер на съществено административно - процесуално нарушение, допуснато при издаването й. Връчването е последващо издаването на акта и не е част от процедурата по издаването му, поради което не може да рефлектира върху неговата законосъобразност. Същото има значение за началото на срока за обжалване на акта, както правилно е посочил АССГ и е приел, че жалбата е в срок, поради което правото на жалбоподателката на защита срещу акта не е нарушено. Доводите за неяснотата й на кого следва да представя болничните си и изплащането им не са свързани с правото й на защита срещу административния акт- а именно с възможността да го обжалва по реда на АПК. Липсват твърдените от касаторката доводи в решението на АССГ за невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ към държавни служители. Напротив съдът е приел, че с оглед решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/15 на СЕС следва да обсъди изложените доводи за приложимост на защитата на чл.333, ал.1 КТ поради заболяването от [заболяване] на жалбоподателката, но тази закрила по силата на самата разпоредба на чл.333, ал.1 КТ се прилага само при лимитативно изброени в нея основания за прекратяване на правоотношение и между тях не е посоченото в заповедта правно основание. Посочено е единствено, че закрилата по време на ползването на болничен отпуск в ЗДСл е уредена изрично и не е налице хипотезата на чл.107 б ЗДСл, който извод съответства с приложимото материално право, според което със закрила се ползват държавните служителки по време на отпуск за бременност и раждане и бременните държавни служителки и тези в напреднала процедура ин - витро. Правилно предвид отхвърлянето на оспорването е приложена и разпоредбата на чл.207, ал.2 АПК, според която в тези случаи се прекратява производство по иска за заплащане на обезщетение, обективно съединен със жалбата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, което е в предвидените размери по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,