Решение № 15843 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 256/2017 г.

Решение № 15843 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 256/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2157 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 2134/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. П. В касационната жалба се излага становище за неправилностна решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС - П. е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, считано от 1.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на нов по същество, с който да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 9 852,96 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде претендирано такова в размер над минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ответната страна - "Танева" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил ревизионен акт (РА) № Р-16002414000435-091-001/4.05.2015 г., издаден от В. И. И. - и. д. началник сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. П. (считано от 05.01.2015 г. съгласно Заповед № 2-701/29.12.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП) - възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 591 от 22.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта, относно допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г., съответно в размер на 14 685,24 лв. и 4 511,91 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 123,24 лв. и 501,15 лв., както и в частта, относно отказан данъчен кредит в размер на 233 085,41 лв., ведно със законните лихви. С обжалваното решение АС - П. е обявил нищожността на оспорения РА, като е формирал извод за липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. Посочил е, че към датата на издаване на РА В. И. И. заема длъжността и. д. "началник на сектор" при ТД на НАП - П., който е сред органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Позовал се е както на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и на действащата след 1.01.2013 г. в съответната редакция норма на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражението. Анализирайки съдържанието на цитираните разпоредби, съдът е обосновал като краен извод, че след като възложителят на процесната ревизия не е сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, то същият не е от кръга на органите, притежаващи компетентността да издават ревизионни актове. Съответно, обстоятелството, че единият от органите по приходите, издали процесния РА, притежава нужната за целта компетентност, не е в състояние да преодолее липсата на компетентност по отношение на другия от органите. В заключение е обобщил, че РА е нищожен, поради което не следва да се разглежда въпросът относно законосъобразността на акта. Така постановеното решение е неправилно. Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се споделя от касационната инстанция и то противоречи на приетото с Тълкувателно решение /ТР/ № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според цитираното ТР, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на ТР, тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Прието е, че нормите не следва да се прилагат кумулативно, както и че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В ТР е отразено, че измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа, възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. По така изложените съображения и с оглед задължителността на постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АС - П. се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да обсъди въпроса за законосъобразността на процесния РА. При този изход на спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, като новият състав на АС - П. следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение