Решение № 5022 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2699/2016 г.

Решение № 5022 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2699/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр. П., ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Г. Д. Ч. - заместник-председател на Съвета на директорите и К. П. В. - чл. на Съвета на директорите, чрез надлежно упълномощения юрк. Петров, против Решение № 289 от 11.01.2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, по адм. д. № 10386 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / сега с променено наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г. (Наредбата).

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на решаващия съд, че при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт съществено са нарушени процесуалните правила и неправилно тълкуване на разпоредби на материалния закон - Законът за енергетиката. Първоинстанционният съд необосновано приел, че при издаването на подзаконовия административен акт са спазени императивните изисквания на Закона за нормативните актове /ЗНА/ - чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 за публикуване на проекта и за мотивиране на акта. Текстът, който административният орган и съдът приели за мотиви на акта само представял съдържанието на проекта, но не съдържал аргументиране на предложените разпоредби, нито имал съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Съдът не съобразил изтъкнатите противоречия между разпоредби на Наредбата и норми на Закона за енергетиката. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на ново, с което бъде отменен оспореният административен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Райков, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на съдебното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд са били оспорени отделни разпоредби на посочения подзаконов нормативен акт, както следва: 1/. чл. 53, ал. 3; 2/. Част четвърта "Присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа"; 3/. чл. 102, ал. 3; 4/. чл. 104, ал. 2 от Наредбата; 5/. разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от Наредбата; 6/. разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 2 от Наредбата; 7/. разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от Наредбата; 8/. раздел VII "Г. на собственост на електрическите съоръжения"; 9/. разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 3 от Наредбата; 10/. разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от Наредбата, с искане подзаконовият нормативен акт да бъде отменен изцяло или отчасти.

За да отхвърли жалбата на касатора тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният подзаконов административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законова делегация по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата форма и в частност-мотиви и в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на липсата на мотиви, съгласно изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА.

Основателно в писмената защита на ответника по касационната жалба се твърди, че при разлика в компетентните органи за издаване на подзаконов нормативен акт по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, произтичаща от сравнението между последната и предпоследната редакция на текста, издаването на нова Наредба е било наложително, вместо тази № 6/2004 г. Посоченото е достатъчно като причина за издаването на нормативния акт.

Никой не твърди, че прилагането на новата уредба изисква финансови средства от държавния бюджет, поради което и липсата на мотиви затова не е нарушение на обсъжданите императивни изисквания.

Относно съответствието на предложената нова подзаконова уредба с правото на ЕС, в мотивите на акта е налице изброяване на посочените в § 1 от ДР на ЗЕ нормативни актове на вторичното право на ЕС.

Относно конкретните касационни оплаквания по материалната законосъобразност и обосноваността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав на касационната инстанция съобрази следното:

1.Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно тази разпоредба, "Операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 30 календарни дни. " Нормата на чл. 116а (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ал. 1 от ЗЕ гласи, че "Операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия. Алинея втора на текста разпорежда, че присъединяването по ал. 1 се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Оплакванията в касационната жалба, в тази част, се състоят в сравнение на оспорения текст на Наредбата с този на чл. 52, ал. 2 от отменената Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, което не е основание за незаконосъобразност.

2.Неоснователно е касационното оплакване относно незаконосъобразност на цялата част четвърта от Наредбата - "Присъединяване на обекти на оператори на разпределителни мрежи към преносната мрежа". Вярно е, че раздел Х-ти от Закона за енергетиката урежда присъединяването само на производители и клиенти, а не и на оператори на разпределителни мрежи. Алинея първа на чл. 116а обаче, приет със ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54, в сила от 17.07.2012 г., гласи, че операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, а алинея трета на текста приема, че условията и редът за присъединяване на обектите по ал. 1 към електропреносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7.

3. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на чл. 102, ал. 3 от Наредбата. Законовият текст, на който се позовава касаторът на чл. 30, ал. 1, т. 16 ЗЕ гласи: "На регулиране от комисията подлежат цените на предоставяни на клиентите услуги, определени от комисията, свързани с лицензионната дейност". Операторите на електроразпределителни мрежи на са "клиенти" по смисъла на легалните определения по т. т. 27б, 27в, 27г на § 1 от ДР на ЗЕ. По същата причина не може да се приеме, че аргумент в полза на жалбоподателя са и нормите на чл. 4, ал. 5 и чл. 51, ал. 6 от Наредбата, които се отнасят за присъединяване на обекти на клиенти и производители и за тях се предвижда цената да се определя от КЕВР.

4. Касационните оплаквания относно незаконосъобразността на чл. 104, ал. 2 от Наредбата поради нарушаване на принципи по чл. 8 и чл. 13 АПК не са конкретизирани и не следва да бъдат обсъждани. Единственото конкретно оплакване в тази част е за противоречие с разпоредбата на чл. 2 от самата Наредба, което не представлява несъответствие с нормативен акт от по-висока степен. Мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на посочената разпоредба се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни.

5.Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на чл. 106, ал. 1 от Наредбата поради противоречието му с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ. По законовата делегация на посочения текст от ЗЕ е приета Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Това, че този подзаконов нормативен акт урежда технически изисквания, не означава че има пречка операторът на преносната мрежа да поставя допълнителни такива, щом ЗЕ /чл. 116а/ делегира уредбата на обсъжданото присъединяване без ограничения.

6.Относно незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от Наредбата, съгласно която, "Когато при проучването се установи, че присъединяваният обект и/или съоръженията за присъединяване засягат съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на оператора на разпределителната мрежа след одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните с оператора на преносната мрежа проекти, ако засегнатите съоръжения:

1. принадлежат към преносната електрическа мрежа, или

2. са електрически съоръжения за присъединяване на обекти на производител или клиент на електрическа енергия, собственост на трето лице, и са изградени по реда на ЗУТ. "

Касаторът излага доводи, че в случаите по т. 2 засегнатите съоръжения не са на оператора на преносната мрежа затова противоречи на ЗУТ изискването за съгласуване с него. Освен това, когато възложител е операторът на преносната мрежа, противоречи на ЗУТ изместването да е за сметка на оператора на разпределителната мрежа.

В тази част на спора в мотивите на първоинстанционното решение се съдържа само възпроизвеждане на оспорения текст от Наредбата и противопоставения текст от ЗУТ. Бланкетно е заключено, че текстовете не си противоречат.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че и в тази част решението е правилно.

Разпоредбата от ЗУТ, на която се позовава касаторът гласи: Чл. 73. (1) (Предишен текст на чл. 73, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 107 от 2003 г.) Когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя.

Смисълът на законовата норма е, че при ново строителство, което засяга съществуващи съоръжения, извършените затова работи се извършват и са за сметка на възложителя на строителството. Същата е логиката и на оспорения подзаконов текст. Доколкото става дума за присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи, именно те са натоварени да извършат за своя сметка изместването на засегнати съществуващи електрически съоръжения. Изискването за съгласуване с оператора на преносната мрежа на проекта съответства изцяло на делегиращата норма на чл. 116а, ал. 2 от Закона за енергетиката, а разпоредбата на ЗЕ е специална по отношение на тази на ЗУТ.

7.Относно оплакването за незаконосъобразност на чл. 123, ал. 2 от Наредбата, настоящият съдебен състав го намира неоснователно.

Касационните оплаквания в тази част са, че е недопустимо операторът на преносната мрежа да изгражда части от разпределителната мрежа, а също и че операторът на електроразпределителната мрежа е титуляр на конкретна лицензия, създаваща само на него конкретни задължения за развиване на мрежата на предоставената лицензионна територия.

Правилно тричленният състав е съобразил законовото задължение по чл. 89 ЗЕ на операторите на електроразпределителните мрежи за съответната лицензионна територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, да осигуряват разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията. Убедителни са доводите на ответника по касационната жалба, че при тълкуване на различни разпоредби от Закона за енергетиката, които регламентират задълженията на различните видове мрежови оператори за поддържане и развитие на мрежите, за които имат изключителна лицензия за определена територия, се налага извод, че двата вида мрежи-преносната и разпределителната не могат да съществуват независимо една от друга и естествено е възникналите отношения по упражняването на двата вида лицензии да следва да се уреждат с договор. Възможността, която оспорената разпоредба предвижда за оператора на преносна мрежа съответства на задълженията на различните видове оператори, още повече, че както е изтъкнал първоинстанционният съд, става дума за възможност единствено при условия предвидени в договорите за присъединяване.

8. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на целия Раздел VII "Граници на собственост на електрическите съоръжения", като приет без законова делегация.

Разпоредбата на чл. 116а, ал. 3 от Закона за енергетиката гласи: "Условията и редът за присъединяване на обектите по ал. 1 към електропреносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7." Обектите по ал. 1 на текста не са само на производители на електрическа енергия, а са такива на мрежови оператори, клиенти и производители. От своя страна, разпоредбата на алинея 7 на чл. 116 гласи, че "Условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията. " Доколкото ал. 3 на чл. 116а има предвид обектите на мрежови оператори, клиенти и производители, неоснователно се поддържа, че препращането към ал. 7 на чл. 116 се отнася само за един вид обекти, между които тези на мрежовите оператори не са.

9. Относно решението, в частта му, относно законосъобразността на чл. 135, ал. 1, т. 3 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата "Операторът на преносната мрежа може да преустанови преноса на електрическа енергия през преносната мрежа към оператора на разпределителната мрежа без предварително предизвестие в случай на ограничения на преноса от заработване на режимна автоматика в ЕЕС".

Касаторът поддържа, че с тази разпоредба се въвежда ново основание за преустановяване на присъединяване към мрежа, което Законът за енергетиката не предвижда. Нормите на чл. 72, чл. 73, чл. 122 и чл. 123 ЗЕ, според него, съдържат изчерпателно изброяване на случаите, при които е допустимо преустановяване на преноса на електрическа енергия.

За да приеме за неоснователно това оплакване, първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 113 ЗЕ. Тя гласи: " (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигуряват: 1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа; 2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи; 3. равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество; 4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012., в сила от 17.07.2012 г.) равнопоставеност на производителите и равнопоставеност на клиентите, свързани към мрежата.; (2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителна мрежа, свързани с оперативното управление, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти на крайните клиенти и производителите на електрическа енергия, присъединени към съответната разпределителна мрежа. " .

Настоящият състав на касационната инстанция не счита, че от задължението по т. 1 на ал. 1 на оператора на електроразпределителна мрежа следва, че той следва да търпи едностранно преустановяване на преноса на енергия от оператора на преносна мрежа, в случай, непредвиден в Закона за енергетиката.

Въпреки това, оплакването за незаконосъобразност на оспорената подзаконова разпоредба е неоснователно. Това е така, защото при внимателен прочит на посочените законови разпоредби се вижда, че тяхната цел е да гарантират правата на клиенти и производители на електрическа енергия от немотивирано преустановяване на преноса на енергия. Това ясно личи от текста на чл. 122, който е адресиран едновременно към оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи. Това е логично, защото преди новелата на чл. 116а от ЗЕ липсва уредба на отношенията по присъединяване на обекти на един вид мрежов оператор към друг вид мрежа. Такава уредба се създава именно с този законов текст и той предвижда обсъдената вече законова делегация, поради което и разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 3 от Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

10.Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на чл. 136, ал. 1 от Наредбата.

Твърди се, че разпоредбата следва да бъде отменена, поради правното регулиране на преустановяване на присъединяване на обекти, но не и на мрежови оператори, по чл. 122, ал. 3 от ЗЕ. Отделно се изтъкват редакционни доводи, че неправилно е употребен изразът "преустановяване на присъединяването" вместо "преустановяване на достъпа". Оплакванията са неоснователни по аналогични съображения на тези, изтъкнати по повод на нормата на чл. 135 от Наредбата.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия