Решение № 1808 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2010 г.

Решение № 1808 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свищов, подадена чрез пълномощника С. Янкова, срещу решението, постановено по адм. Дело № 48/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено Решение № 347-0043/16.12.2009 г., на Началника на Митница Свищов. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението на АС Велико Търново - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решението на Началника на Митница Свищов. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Захар" ЕАД гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител юрск. Страшилов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения за това в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Велико Търново е отменил Решение № 347 - 0041/16.12.2009 г., на Началника на Митница Свищов, с което е определен тарифен код 1701119000 за класиране TARIC за количество 223 645 кг от липсваща стока по 5 бр. ЕАД с № № 07BG002005H0056494/27.11.2007, 07BG002005H0056874/29.11.2007, 07BG002005H0057978/7.12.2007, 07BG002005H0057986/7.12.2007 и 07BG002005H0003410/24.01.2008 г. Административният орган е приел, че при установена липса от 223 645 кг - между внесената в МП Пристанище Варна, с петте броя ЕАД, стока - "сурова нерафинирана тръстикова захар" и доставената такава за преработка в рафинерията на "Захарни заводи" гр. Горна Оряховица, за липсващата стока не са изпълнени условията по издаденото разрешение за поставяне на стоката под митнически режим "внос със специфично предназначение". Приема, че даденият митнически режим не позволява, след учредяването му, отчитане на стандартни загуби - фири при съхранение, товарене и транспорт, при което липсващата стока от 223 645 кг подлежи на класиране в TARIC с код за "сурова захар, друга"/1701 11 9000/. Променя се даденият при вноса тарифен код /1701 11 1000/, съответстващ на "сурова нерафинирана захар", не се възприема и възможността за класиране под кода за "бяла захар" /1701 99 1020/. Впоследствие е издадено като неразделна част от решението, предвид променения тарифен номер, уведомление до дружеството за заплащане на възникнали вземания за мита и ДДС в размер на 232 826,58 лв. При спазване на процесуалните правила съдът е установил пълно фактическата обстановка по издаване на обжалвания пред него акт. Безспорно е установено, че на "Захар" ЕАД е учреден митнически режим "внос със специфично предназначение", вкл. и относно вноса по петте броя процесни ЕАД. Даденият тарифен номер съответства на внесената стока като такава, предназначена за рафиниране. Обмитеното количество захар е 23 623,825 тона, експедирано е от МП Пристанище Варна количество в размер 23 419,540 тона, а действително получено за преработка в "Захарни заводи" гр. Горна Оряховица е количество в размер на 23 400,180 тона. Не е било спорно, че е налице разлика от 223 645 кг. Съдът е приел, че обжалваният митнически акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Правилно е очертан предметът на спора, изразяващ се в това, дали въпросното количество захар представлява липса в резултат на естествени загуби/фири/, получени при съхранението, товарене, транспортиране и измерване и ако това е така дали за тези загуби, настъпили преди преработка на стоката, но след учредяване на митническия режим "внос със специфично предназначение", е приложим учредения и разрешен митнически режим, или за нея би било налице основание за претарифиране в "сурова захар, друга", поради неизпълнение на условие по режима /стоката не е достигнала до преработка/, а оттам и до възникване на вносни митнически задължения. Относно първия спорен въпрос е направен обоснован фактически извод, въз основа на заключение на приета съдебна експертиза, че вносителят е понесъл загуби /223 645 кг/ при съхранението, транспортирането и измерването на стоките, които загуби са в размери под уговорените по споразумения, сключени между него и "Пристанище Варна" ЕАД. Касае се за естествени загуби, настъпили в резултат естеството на стоката и извършените с нея дейности, към които загуби поведението и действията на вносителя нямат отношение. На следващо място съдът е приел, на основание фикция, уредена в чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 г. /"... и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са получили направление за предписаната крайна употреба"/, че липсващите стоки, поради фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение, а оттам, че няма нарушаване на условията на учредения митнически режим, съответно и основания за претарифиране на стоката. Нормата на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 г. е възпроизведена в разпоредбата на чл. 214, ал. 3 вр. с чл. 205, ал. 1 ППЗМ. Тези норми са приложими в случая, тъй като това и принципно призната възможност, както от националното, така и от общностното законодателство, за признаване на естествени загуби на стоки, поставени под специфичен митнически режим. От друга страна липсва нормативна забрана за признаване на естествени фири, след учредяване на митнически режим "внос със специфично предназначение". Изводите на съда са законосъобразни, направени в съответствие в приложимия материален закона като национално и общностно право. В този смисъл оплакването на касатора за материална незаконосъобразност на постановеното решение е неоснователно. Неоснователно е и оплакването на касатора за допусната материална незаконосъобразност предвид несъобразяване на обстоятелството, че в даденото разрешение за митнически режим "внос със специфично предназначение" не е отразена възможността за признаване на естествени фири, нито това е направено по искане на дружеството преди учредяване на режима. Утвърденият образец - искане за учредяване на митнически режим /приложение № 32 към чл. 329, ал. 1 и чл. 334а ППЗМ/ - не изисква посочване на фири и не дава възможност да се иска признаване или предварително определяне на такива. Практически това не може да се случи, тъй като искането се прави преди вноса и съответно разрешението за митническия режим се издава преди вноса, а оттам и преди настъпването на естествените загуби при товарене, съхранение и измерване. Тези загуби следва да се съобразяват след настъпването им, а не преди това. Освен, че няма обективна възможност за деклариране на фири преди учредяване на митническия режим, липсва и такова нормативно задължение. Разпоредбата на чл. 300, § 2 Регламент № 2454/93 г., респективно на чл. 214, ал. 3 ППЗМ, се прилага пряко. Приложението й не е обвързано с изискване да се посочат фирите в искането преди разрешаване на митническия режим. Също така, както правилно е отбелязал административният съд, от значение при даване на разрешението за митнически режим "внос със специфично предназначение" е посочването на рандемана. Определения в разрешението рандеман е от значение за спазване условията на митническия режим. В случая не се спори, че рандеманът е спазен. Следва да се отбележи също, че тълкуването на митническите разпоредби, направено от касатора, в смисъл, че след подаване на ЕАД не са допустими корекции, е неправилно. Налице е нормативна възможност за отбелязване и съобразяване на настъпилите естествени загуби, което се извършва по реда на чл. 862 от Регламент № 2454/93 г., когато за целите на чл. 206 МКО, митническите власти, по искане на заинтересованите лица, отбелязват липсващите количества, ако може да се докаже, че установените загуби се дължат единствено на характера на стоките. Няма изискване за формата на уведомлението. В случая е било налице такова уведомяване на митническите органи - във вид на справка са заявени констатираните от дружеството фири, след констатиране на липсващите количества като настъпили фири, по което обаче не е проведена процедура. По изложените съображения даденият от първоинстанционния съд отговор на спорния въпрос, а именно че липсващата стока, предмет на обжалваното митническо решение представлява загуби от естествени фири, настъпили при съхранение, товарене и разтоварване, преди преработка на стоката, но след учредяване на митническия режим "внос със специфично предназначение" и за тях е приложим учредения и разрешен митнически режим, поради което няма нарушение на неговите условия, а оттам незаконосъобразно е определен нов тарифен код, се споделя от настоящата инстанция. Така направеният извод е логически обоснован на фактите по делото и закона. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че при изграждането му административният съд е допуснал нарушение на закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Велико Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 228 вр. с чл. 143 и 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия съвет Митница Свищов следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,