Решение № 6043 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 186/2016 г.

Решение № 6043 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 186/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Л., починала по време на производството и заместена от наследниците си А. М. Л. и М. А. Л., срещу решение № 2441 от 18 ноември 2015 година, постановено по адм. д. № 1089/2015 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Т. С. Л. против заповед № 18-1794/06 март 2015 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците П. Г. П., С. Г. П., Д. И. Д. и Т. И. Д., чрез пълномощника им адв. Станислав Славов, в представени по делото писмен отговор и писмени бележки излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници – началникът на СГКК – гр. Варна, Т. С. Б., К. Н. Б., Г. Й. И., С. И. Т. и Султанка Щ. М., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Т. С. Л. срещу заповед № 18-1794/06 март 2015 година на началника на СГКК – гр. Варна, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е одобрено изменението в кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, което изменение касае поземлен имот с идентификатор [номер], който преди промяната е с площ 940 кв. м, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на С. Я. К. въз основа на нотариален акт, К. Н. Б. и Т. С. Б. въз основа на нотариален акт, а след промяната е с площ 940 кв. м, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на наследници на Г. Т. М. въз основа на решение № 1494/18 май 2007 година на ОСЗГ Варна за 447 кв. м ид. ч.; К. Н. Б. и Т. С. Б. въз основа на нотариален акт № 9, том ХСІІ, рег. 22079, дело 24098 от 22 декември 1997 година за 300 кв. м ид. ч.; Т. С. Л. въз основа на нотариален акт № 93, том. ХСІІ, дело 24194 от 22 декември 1997 година и нотариален акт № 46, том ІХ, рег. 3204, дело № 1939 от 11 април 2000 година за 193 кв. м ид. ч. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, тъй като административното производство е започнало и проведено при наличието на предпоставките на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Поради това съдът е отхвърлил подадената от Л. жалба. Решението е неправилно. Съдът е установил правилно релевантните по делото факти, но въз основа на тях е извел неправилния извод, че в случая приложимата правна норма е чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Последната предвижда, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая това не е така, тъй като правото на собственост на наследниците на Г. Т. М. не е противопоставимо на правото на собственост на Т. Л.. Такова право се претендира въз основа на решение № 1494/18 май 2007 година на ОСЗГ Варна, в което обаче възстановения имот не е конкретизиран, като изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Именно по този повод е стартирано производство по изменение на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) със заявление вх. № АУ063098 ПР/05 юни 2013 година от П. Г. П. за наследниците на Г. Т. М.. Въпросите, свързани с измененията на ПНИ, са уредени в § 4к, ал. 8, 12 и 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ влезлият в сила ПНИ може да се изменя: 1. когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти и грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици. Ал. 12 на посочената разпоредба предвижда, че измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на това решение до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение – ал. 13 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото с оспорената пред административния съд заповед е одобрено изменение на кадастралните регистри във връзка с изменение на ПНИ, правилно инстанцията по същество е приела, че началникът на СГКК – гр. Варна е действал в кръга на предоставените му правомощия. Неправилно е обаче приетото от администратвния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалноправни разпоредби. Като основание за издаването на заповедта е посочен § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на комисията по ал. 12, взето с протокол № 149 от 27 ноември 2013 година, т. 2, след влязло в сила решение № 2109 от 29 септември 2014 година, постановено по адм. д. № 1019/2014 година по описа на Административен съд Варна. Посочената като правно основание разпоредба на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ регламентира единствено компетентността на административния орган, но не и материалноправното основание за издаването на заповедта. В последната обаче е буквално преписано решението на комисията по ал. 12 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което като основание за изменението на кадастралните регистри е посочено влязлото в сила решение № 425 от 07 април 2011 година по гр. д. № 1740/2010 година по описа на Варненския окръжен съд, а като правно основание - § 4к, ал. 8, т. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този текст предвижда възможност да се измени ПНИ когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти и грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. В случая обаче не е установено, нито пък се твърди, наличието на непълнота или грешка в помощния план, послужил за изработването на ПНИ. Наличието на съдебно решение само по себе си също не е основание за изменение на ПНИ, а сочи на това, че съществуването на спор за материално право при твърдяна непълнота или грешка в помощния план следва да бъде разрешен предварително по съдебен ред. Изложеното налага извод, че липсата на спор за материално право, решен предварително по съдебен ред, е задължителна предпоставка за изменение на ПНИ на посоченото в преписката основание - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обратно на приетото от административния орган, с цитираното решение на гражданския съд не е разрешен съществуващия между Т. Л. от една страна и наследниците на Г. М. – от друга, гражданскоправен спор. Това е така, тъй като с решението на Варненския окръжен съд е прието единствено, че Т. Л. не е собственик на реална част с площ 447 кв. м от поземлен имот № [номер] по ПНИ на с. о. "Ален мак", кв. Виница, гр. Варна. Липсва обаче установяване със сила на присъдено нещо, че наследниците на Г. М. са собственици на тази част от имота. Поради това и посоченото решение не е основание за вписването им като такива. Установеният спор за материално право е пречка за изменението на ПНИ, доколкото разрешаването му по съдебен ред е преюдициално за исканото изменение. Действително, нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената в нея процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е специална по отношение правилата на Закона за кадастъра и имотния регистър. Това обстоятелство обаче не игнорира задължението на началника на службата по геодезия, картография и кадастър за всеобхватна преценка по отношение правата на собственост на лицата – както на отразения в регистъра собственик, така и на претендиращия собственически права на друго основание, тъй като в текста на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично е посочено, че при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. В тази връзка решението на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ не е обвързващо за началника на службата по геодезия, картография и кадастър, а този административен орган следва да установи наличието на констатациите, залегнали в решението, както и наличие на основания за изменение в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри. В случаите, в които се констатира спор за материално право, както е в случая, е налице пречка за допускане на исканото изменение на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ както от комисията по ал. 12 на цитираната норма, така и от началника на службата по геодезия, картография и кадастър. Това е така, защото административният орган не разполага с правомощие да се произнесе по възникналия пред него материалноправен спор. Такова правомощие няма и административния съд, а то принадлежи единствено на гражданския съд. С оглед горното жалбата на Т. Л. е била основателна и като я е отхвърлил административният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на СГКК – гр. Варна ще следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,