Решение № 11515 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2018 г.

Решение № 11515 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"- Аерогари София, против решение № 3953/13.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5255/2018 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 4064 з-578/16.04.2018 г., с която на В. Григоров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът -В. Григоров от [населено място], чрез пълномощника си адв. Илиева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 4064 з-578/16.04.2018 г. № 317 з-470/02.02.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", с която на младши инспектор В. Григоров – старши полицай в група 03 на Граничен контролно- пропускателен пункт Аерогара София, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил следните факти: В. Григоров е заемал длъжността младши инспектор – старши полицай в 03 група на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция "Гранична полиция" по силата на заповед № 3282 з-1405/22.05.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Със съобщение № 8177 р-6381/1.03.2018 г. са изнесени данни за [гражданство] гражданка S. IMRAN, недопусната на територия на Германия. Със Заповед № 40643 – 327/2.03.2018 г. на директора на РДГП – Аерогари, е разпоредено извършването на проверка по случая. Със справка рег. № 4064 р-3122/16.03.2018 г., (стр. 15) са изложени резултатите от тази проверка, като на 19.03.2018 г., жалбоподателят се е запознал с нея. Със Заповед № 4064 з-578/16.04.2018 г. на директора на РДГП - Аерогари, на Григоров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца, затова че около 04. 36 часа на 1.03.2018 г. при извършване на гранична проверка на първа линия в № 48 в салон "Заминаване" на Терминал 2 на Летище София, е изпълнил лошо длъжностните си задължения по установяване на неистински документ за задгранично пътуване, произлизащо от специфична длъжностна характеристика, като не е установил неистинска шенгенска виза, положена в [държава] паспорт № [номер], издаден на [дата на издаване], представен за обработка от [гражданство] гражданка S. IMRAN, родена на [дата на раждане], при наличие на индикации, пораждащи съмнения в истинността на същата. [гражданство] гражданка е напуснала страната ни с полет на Луфханза до Мюнхен, където обаче не е допусната и върната обратно от властите на Федерална Република Германия. При така установените факти, АССГ е приел, че оспорена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от МВР, в сроковете по чл. 195, ал. 1 от с. з. и в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, която изисква "дисциплинарното наказание да се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд за неспазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР от страна на дисциплинарно-наказващия орган. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР гласи, че за нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай за извършването на нарушението безспорно е установена и посочена датата 1.03.2018 г., поради което заповедта е издадена в едногодишният срок от извършване на нарушението. Спазен е и двумесечния срок от узнаване на нарушението, който е започнал да тече от 16.03.2018 година, когато материалите и цялата преписка са постъпили при ДНО. На 19.03.2018 Григоров е депозирал писмени обяснения, в които твърди, че е проверил визата с предоставените му технически средства и не е забелязъл тя да е неистинска. С писмените обяснения не са представени доказателства, нито е поискано събиране на такива от ДНО. Правилно ДНО е приел, че деянието на Григоров следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1 и 2, са правните основания, на които е издадена оспорената заповед, което съответства на представените към преписката доказателства. Необосновани са и мотивите на първоинстанционния съд относно нарушаване на изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Както в заповедта, така и от представената кадрова справка се установява, че ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Служителят в МВР е имал награда "служебна похвала", и няма наложени наказания по време на службата си, поради което като е отчел тези факти, ДНО е наложил минималния срок на предвиденото дисциплинарно наказание. Нарушението, извършено от Григоров е на задължението му по длъжностна характеристика "да разкрива неистински и подправени документи" за задгранично пътуване. Поради това направения извод от АС, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Инструкция № 8121 з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно която граничната проверка на втора линия се осъществява на специализирани работни места, на които се извършват цялостни проверки на чужденци, както и допълнителните контролни процедури на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, и следователно Григоров не е бил задължен да извърши такава проверка, е неправилен. Действително експертизата, с която е доказана неистинността на визата на [гражданство] гражданка е направена по-късно, но фактът, че още на същата дата -1.03.2018 г. германските гранични служители са установили този факт и тя е върната след няколко часа, потвърждават небрежността при изпълнението на служебните задължения от Григоров. Предвид на изложеното, оспореното решение страда от порока материална незаконосъобразност и следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта за дисциплинарно наказание. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на касатора следва да бъдат присъдени 100 лева юрисконултско възнаграждение за тази съдебна инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Пред първата инстанция процесуалният представител на касатора не е направил искане за присъждане на разноски както в съдебно заседание, така и в представената си писмена защита. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,