Решение № 46 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 582/2018 г.

Решение № 46 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 582/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД Пловдив против Решение № 318/16.11.2017 г. по в. т. д. № 299/2017 г. на апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено Решение № 410/9 юли 2015 г., постановено от Пловдивския ОС по т. д. № 692/2014 г. по описа на същия съд, по силата на което "ЕВН България Електроснабдяване" АД е осъдено да заплати на "Иновапак ООД следните суми: а/ сума в размер на 36367, 56 лв. с ДДС, дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като получена от ответното дружество без правно основание и представляваща такса за услугата "пренос през електропреносната мрежа", заплатена от ищеца по 11 бр. данъчни фактури, издадени за времето от 30.09.2009 г. до 31 юли 2010 г. б/ сума в размер на 24415, 88 лв. с ДДС, дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като получена от ответника "ЕВН България Електроснабдяване" АД без правно основание и представляваща такса за услугата "достъп до електропреносната мрежа", заплатена от ищеца по 11 бр. данъчни фактури, издадени за времето 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г. или сума в общ размер 60783,44 лв., която сума се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2014 г. на която дата е предявена исковата молба до окончателното й заплащане, като потвърждава решението и в частта, с която "ЕВН България Електроснабдяване" АД е осъдено да заплати на "Иновапак" ООД сумата 5381, 34 лв., представляваща съдебни разноски за първата инстанция. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска, предявен от "Нова принт" АД. Ответникът по касация "Иновапак" ЕООД Пловдив изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. С определение № 575/26.09.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на Решение № 318/16.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост. В проведеното открито съдебно заседание на 19 март 2019 г. страните не изпращат представители. В писмено становище с вх. № 2529/15 март 2019 г. касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като предприетите пред въззивната инстанция процесуални действия по уточнение на иска представляват недопустимо изменение на същия. Претендира обезсилването му и прекратяване на производството. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: С решение № 103/23 май 2017 г. по т. д. № 458/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е констатирано, че въззивно решение № 410/18.12.2015 г. по т. д. № 621/2015 г. е процесуално недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба при несъответствие между обстоятелствената част и петитума на същата, отразен в табличен вид. В исковата молба не са разграничени претенции относно такса достъп до мрежа" и такса "пренос по мрежа". Поради непроведено прецизно производство по проверка на съдържанието на исковата молба както от първонистанционния, така и от въззивния съд се е стигнало до постановяване на недопустим съдебен акт по нередовна искова молба. Въззивното решение е обезсилено от касационната инстанция, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за проверка на редовността на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изпълнение указанията на въззивния съд след връщане на делото за ново разглеждане е подадена молба-уточнение за отстраняване констатираните от съда недостатъци на исковата молба, с която са предявени в обективно съединение два иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, чиято сборна цена е равна на цената на първоначално предявената претенция за 60 783, 44 лв. Претендираните суми са разграничени и по фактури. По преценка на настоящи съдебен състав указанията са изпълнени точно по отношение на уточняването на петитума. Не е съобразено обстоятелството, че уточнителната молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или предявяване на нови искове пред въззивната инстанция, производството пред която е продължение на първоинстанционното разглеждане на спора по същество. С молбата-уточнение вх. № 5507/20 юни 2017 г. е подменен предметът на спора с обективно съединени искове. Като е разгледал едноинстанционно новопредявени искове и е потвърдил решение по тях, каквото не е постановявано от първоинстанционния съд, съставът на Пловдивския АС е провел недопустимо производство, приключило с недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК