Решение № 13354 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2011 г.

Решение № 13354 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4238 от 15.12.2010 г., постановено по адм. д. № 3607/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Жори Кольов Методиев от г. София срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 900789/25.01.2010 г., издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК от Стоянка Радева - инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № АУ-1/25.03.2010 г. на директора на ТД на НАП-София. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Жори Методиев с оплакване, че е неправилно и недопустимо, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната си жалба и моли да бъде уважена, представя писмена защита. Ответникът по делото - директорът на ТД на НАП, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Спорът касае законосъобразността на установеното като дължимо задължение от страна на Жори Методиев във връзка с подадена от него Годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2008 г., вх. № 22112746/25.04.2009 г. С оспорения акт на инспектор по приходите на ТД на НАП София е коригиран декларирания от жалбоподателя в ГДД за 2008 г. общ осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и е определена дължимата сума за внасяне 536,90 лв. Органите по приходите са се основали на представена служебна бележка от работодателя "Кремиковци" АД от 25.03.2009 г. с удостоверен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ по основното трудово правоотношение към 31.12.2008 г. в размер на 21 427,75 лв. Посочената от жалбоподателя в колона 3 на справката към ГДД сума е в размер на 23 345,28 лв., за което пояснява, че включва изплатени със закъснение през 2009 г. осигурителен доход за м. 11.2008 г. и необходимите социални и здравни осигуровки. Според приложена по делото справка от НОИ, Жори Методиев е осигурен за получен доход през 2008 г. в размер от 23 345, 26 лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО - доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Съдът е посочил в обжалваното решение релевантната за спора материалноправна норма, но от мотивите не става ясно от къде се получава разликата между двете суми. Не са обсъдени твърденията на жалбоподателя, че тя произхожда от задължение на работодателя "Кремиковци" АД да изплати дължи осигурителни вноски за 2008 г., което реално е сторил през 2009 г. Настоящата инстанция счита за основателно касационното възражение, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка с непълни и противоречиви мотиви, поради което е налице чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочно решение. Съдът е възприел изцяло доводите на административния орган, без да анализира направените от жалбоподателя възражения. Освен това, приложените по делото фотокопия от документи, макар да са заверени от страната, са доста неясни, съдържащи поправки и корекции, което създава затруднения при възприемане на отразените в тях цифри. За пълното и коректно изясняване на спорните факти по делото е следвало да бъде назначено вещо лице - икономист, който да извърши проверка на оригиналите на документите, на ведомостите за заплати при работодателя "Кремиковци" АД и да установи размера на действително дължимите осигурителни и здравни вноски. Едва след установяването им, следва да бъде преценена и законосъобразността на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 900789/25.01.2010 г., издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК. От изложените съображения се налага изводът, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,