Решение № 12958 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Марица , Област Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Х. Матеев, срещу решение 2440 от 14.03.2025 г. по адм. дело 2948/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението, по жалба на Всестранна кооперация (ВК) Свети Власий от с. Труд, област Пловдив, е отменена негова заповед РД-09-1553 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица . Със заповедта е забранено ползването и достъпа до строеж Цех за сглобяване на метални конструкции , намиращ се в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по кадастралната карта (КК) на с.Труд, съставляващ УПИ II КОО (Комплексно обществено обслужване) и зеленина , кв.92 по регулационния план на с.Труд, община Марица , както и на основание чл. 223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ (Клиентски енергоцентър) Калояново и ВиК ЕООД Пловдив да преустановят подаването на електроенергия и вода към строежа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необосновано - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Счита, че в същата е индивидуализиран и описан в достатъчна степен строежът, забранен за ползване със заповедта. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, която да установи дали сградата с идентификатор 73242.501.77.5, ползвана като цех, отговаря на изискванията за такъв. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа касационната жалба. Прави възражение да прекомерност на разноските на ответната страна за адвокат. Ответникът ВК Свети Власий , редовно уведомен, в писмен отговор чрез адв. П. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Налице е непълнота и неяснота във фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед, което води до невъзможност да бъде изпълнена забраната за ползване на строежа. Претендира разноски. Прави възражение да прекомерност на разноските на касатора за адвокат. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, тъй като не се установяват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че с констативен акт 8 от 23.10.2023 г. от извършена проверка на 19.10.2023 г. от длъжностни лица на община Марица , е установен строеж, представляващ Цех за сглобяване на метални конструкции в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на с. Труд, съставляващ УПИ II КОО и зеленина , кв. 92 по регулационния план на с. Труд, община Марица , собственост на ВК Свети Власий . В констативния акт е посочено, че по време на проверката в обекта се извършва дейност по изработване на метални конструкции, дейност по рязане, боядисване на метали, заваряване, сглобяване и др. В констативния акт е отбелязано, че не са налице документи по въвеждане на цеха в експлоатация. Сградата в имот 73242.501.77 е с предназначение селскостопанска сграда , а по документ за собственост е описана като административно-битова сграда . Въз основа на констативния акт е издадена процесната заповед РД-09-1553 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица (от зам.кмет на община Марица и.д. кмет на община Марица оправомощен със заповед РД-09-1537/09.11.2023 г.). Административният орган приел, че цитираният строеж, пета категория се ползва не по предназначение. На основание чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж Цех за сглобяване на метални конструкции в ПИ 73242.501.77 по КК на с. Труд, съставляващ УПИ II КОО и зеленина , кв. 92 по регулационния план на с. Труд, община Марица . На основание чл. 223, ал. 1 т. 6 и т. 7 е наредено да се спре електро- и водоподаването към обекта. По жалба на ВК Свети Власий е отменена заповед РД-09-1553 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица , с мотиви, че строежът Цех за сглобяване на метални конструкции , не е достатъчно и правилно индивидуализиран в заповедта и констативния акт. В мотивите на съдебното решение е посочено, че в констативен акт 8 от 23.10.2023 г. се съдържа и окомерна скица, изготвена с данни от КККР на с. Труд, но и в тази окомерна скица, строежът не е графично индивидуализиран и отразен като местоположение, площ, размери и т.н. Не са графично изобразени и посочени нито конкретното помещение от сграда с идентификатор 73242.501.77.5, ползвано като Цех за сглобяване на метални конструкции , нито площта и размерите на открития склад на запад пред сграда 73242.501.77.5, нито местоположението, обхвата, размерите и площта на незастроеното дворно място , което е ползвано също при работата на цеха. Липсата на индивидуализация според първоинстанционния съд, би се отразило на изпълнението на заповедта, до степен същата да не може да бъде изпълнена, още повече, че в имота се намират 14 сгради, всяка ползваща достъп и самостоятелно функциониране свободното дворно място в имота. Съдът приел това, въз основа на писмените доказателства по делото, свидетелските показания на свидетелите на страните и заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Съгласно представен по делото констативен протокол 8 от 23.10.2023г., на 19.10.2023 г. работна група от служители на община Марица (директор на дирекция УТ , ръководител дейност Чистота и гл.експерт БКС ) е извършила проверка на строеж, представляващ Цех за сглобяване на метални конструкции , намиращ се в ПИ с идентификатор 73242.501.77 по КК на с. Труд, съставляващ УПИ - II КОО и зеленина , кв. 92 по регулационен план на с. Труд, община Марица . В КА е отбелязано, че поземленият имот и строежът са собственост на Всестранна кооперация Свети Власий , съгласно нотариален акт 153, т. 28, рег. 37211, дело 29109/2005 г. и нотариален акт 161, том 8, рег. 1806, дело 1862/1947 г. Проверката се извършва в присъствието на И. П. И., управител на И. П. И. 7691 ЕООД, в качеството му на наемател на сграда с идентификатор 73242.501.77.5, с площ от около 242 кв.м. и открит склад част от празното дворно място от около 100 кв.м., находящо се срещу сграда с идентификатор 73242.501.77.5 по КК на с. Труд. В КА графа Възложител е посочена ВК Свети Власий , Строител няма, строителен надзор няма. Данни за строежа са посочени както следва: При извършената проверка се установява, че в имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на с. Труд се извършва дейност по изработване на метални конструкции, включващ процеси на рязане, заваряване, боядисване, складиране и др. дейности по металообработка в помещение, съставляващо сграда с идентификатор 73242.501.77.5 и открит склад на запад пред нея. Служители на фирмата (И. П. И. 7691 ЕООД) режат, обработват с боя, заваряват и сглобяват метални конструкции, като част от дейностите се извършват в незастроеното дворно място. По отменения план за регулация на с. Труд от 1928 г., както по действащия план за регулация на с. Труд, одобрен през 1986 г. са установени три броя сгради работилница, склад и магазин. Действително сграда с идентификатор 73242.501.77.5 е с предназначение Селскостопанска сграда по данни от КК, а по документ за собственост е описана Административно битова сграда . Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1,т. 5, б. а от ЗУТ и Наредба 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. На проверяващите не са представени строителни книжа. В точка Установени нарушения е посочено, че сграда с ид. 73242.501.77.5 по КК на с. Труд, съгласно данните от кадастралната карта е с предназначение Селскостопанска сграда , а по документ за собственост е описана като Административно битова сграда . Използва се за Цех за сглобяване на метални конструкции , без необходимите строителни книжа. За извършване на дейностите, описани по-горе се използва и част от незастроеното дворно място в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77, на запад от сграда с идентификатор 73242.501.77.5 по КК на с. Труд. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. Предвид установените нарушения на разпоредбите на чл. 178 от ЗУТ във връзка с чл. 177 от ЗУТ, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване на захранването му с електрическа енергия, вода и др. Въз основа на КА е издадена процесната заповед РД-09-1553 от 15.11.2023 г., в диспозитива на която е забранено ползването и достъпа на строеж Цех за сглобяване на метални конструкции намиращ се в поземлен имот 73242.501.77 по КК на с. Труд, съставляващ УПИ II КОО и зеленина, кв. 92 по регулационния план на с. Труд, община Марица . Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. Според чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Удостоверенията за въвеждане в експлоатация се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. В чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, който не е цитиран като основание за издаване на процесната заповед, е предвидено, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. Според чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Действително, както е определено в първоинстанционното решение, е налице разминаване между приетата като установена фактическа обстановка, правните основания посочени в мотивите на заповедта и разпореденото с диспозитива на административния акт. Административният орган е установил, че сградата с идентификатор 73242.501.77.5 по КК на с. Труд, предвидена за селскостопанска сграда, не се ползва по предназначение, а в нея се помещава Цех за сглобяване на метални конструкции . Но в диспозитива на заповедта, вместо да се забрани достъпа и ползването на сградата с идентификатор 73242.501.77.5 на основание чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, цитирана като нарушена правна разпоредба, във връзка с чл. 176, ал. 6 от ЗУТ, е забранено ползването на строеж наименован Цех за сглобяване на метални конструкции , какъвто не се установява по безспорен начин от свидетелските показания и СТЕ. Дори да беше установен безспорно, то спрямо него не би била приложима хипотезата за забрана на ползване на строежи, които не се ползват по предназначение. Тази неяснота и несъответствие между мотивите и диспозитива на административния акт, представлява съществено нарушение на административно производствените правила - накърнява правото на защита на адресата на акта, защото осуетява възможността му да разбере точно каква е волята на административния орган. В същия смисъл е решение 15244 от 09.12.2020 г. по адм.дело 7859/2020 г. по описа на ВАС, второ отделение. Съгласно представено по делото удостоверение изх. 00-00-25 от 19.03.2024 г. издадено от дирекция Устройство на територията при община Марица , сграда с идентификатор 73242.501.77.5 по кадастралната карта на с. Труд, е отразена в кадастрално-регулационния план на селото, одобрен със заповед ИК-1238 от 30.07.1986 г. на ОбНС-Пловдив. Община Марица е създадена с Указ на Държавен съвет през месец ноември 1987 г. и оттогава е и архива на общината. По тази причина строителни книжа за гореописаната сграда не са отразени. Разпоредбата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В тази връзка и в противоречие със закона, а и с оспорения акт, адмиинстративният орган е следвало да обсъди дали са налице предпоставките за забрана за ползване на сградата с идентификатор 73242.501.77.5, част от която е ползвана според констативния акт за цех за сглобяване на метални конструкции. Тъй като на ВК Свети Власий не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на преустроен за такъв цех обект в ПИ 73242.501.77, нито за сграда 73242.501.77.5, нито за някоя о останалите постройки в поземления имот. В оспорената заповед, в административната преписка по издаването и в заключението на СТЕ не се съдържат установявания, че е извършено преустройството на обект, за да се използва за цех за производство на метални конструкции. Представени са писмени доказателства (анекси към договор за наем) и свидетелски показания в смисъл, че поради трудности, е изоставена идеята да се преустрои сградата в цех и фирмата е ползвала и плащала наем само за част от дворното място и открития склад. Установяванията в констативния акт от 23.10.2023 г. и в актовете съставени от служители на МРРБ по чистотата на въздуха са в обратния смисъл. Правилно е възразил ответникът по касация ВК Свети Власий , че в КА и заповедта, въпреки окомерната скица, не е точно конкретизирано коя част от сграда 73242.501.77.5 се е ползвала за цех за метални конструкции, не са индивидуализирани и описани помещенията, които са ползвани, размерите на ползваните части от поземления имот и открития склад. Съответно не се съдържат безспорни установявания, че се ползва преустроен обект без да е въведен в експлоатация. Тази хипотеза би била относима при издадена заповед на основание чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, а оспорената в това производство не е от тази категория. В тази връзка административният орган се е произнесъл по хипотеза, която не е приета за налична в оспорения акт, съответно се е произнесъл в противоречие със закона. Непълнотите и разминаванията в мотивите, представляват нарушение на изискванията за форма на административния акт. Непосочването на фактическите и правни основания осуетява разбирането и изпълнението на изразеното от административния орган волеизявление. Неустановяването на фактическата обстановка в нейната пълнота и цялост преди издаване на акта (чл.35 - 36 от АПК) са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. Релевантен в случая, предвид фактическите основания и посоченото правно основание по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ в заповедта, е въпросът какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. Видно от събраните по делото доказателства обектът е разрешен за ползване с предназначение Селскостопанска сграда . §5 т. 41 ПР на ЗУТ дава легалното определение за това какво е "Промяна на предназначението" на обект или на част от него, а именно това е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане, т.е. съобразно кодовете, дадени по Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта. В Приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02- 20 -5 от 15.12.2016 г., е даден класификатора на предназначението на сградите и обектите в тях. Под т. 3 Производствени, складови и инфраструктурни сгради , код 420 е дадена "Селскостопанска сграда . Промяна на предназначението по смисъла на § 5 т. 41 от ПР на ЗУТ би имало само при промяна на начина на ползване, който е визиран под различни кодове по класификатора от Приложение 4. В тази връзка спорният обект, който е предвиден в КК като такъв за земеделски нужди, не е променил предназначението си. В заповедта няма фактически установявания за извършено преустройство. Липсата на въвеждане в експлоатация на преустройство не е относима към правното основание по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, на което е издадена заповедта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, на която също е основана оспорената заповед, обвързва преценката за ползване "не по предназначението" с предназначението, залегнало в кадастралната карта, съответно издадените строителни книжа. Предвид изложеното по-горе и при липса на промяна на предназначението на обекта, не са налице фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Съответно заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. В подобен смисъл е решение 3540 от 04.04.2023 г. по адм. дело 105/2023 г., ІІ Отд. на ВАС. Административен съд Пловдив правилно е отменил заповед РД-09-1553 от 15.11.2023 г., като е приел акта за незаконосъобразен, постановен в несъответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, при постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, при липса на касационни основания по чл. 209 от АПК, което следва да се остави в сила. На ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв., съобразно молба, списък на разноски по чл. 80 от ГПК и платежен документ. Предвид фактическата и правна сложност на спора не следва да се уважи направеното възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокат. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,