Решение № 12222 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2016 г.

Решение № 12222 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. от гр. С. чрез служебния му защитник адв. С. Б. срещу решение № 3788 от 3.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1463/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) иск в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, Върховният административен съд (ВАС) да върне делото на друг състав на АССГ със задължителни указания за събиране на допустими и своевременно поискани от ищеца гласни доказателствени средства с цел доказване на предявените от него претенции. Редовно призован за съдебно заседание, Е. Д. М. не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Бърборски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът, Министерство на вътрешните работи (МВР), редовно призован, се представлява от юриск. В. Табакова, която оспорва касационната жалба. По същество поддържа доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното решение по съображения, подробно развити устно в съдебно заседание, както и в писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С атакуваното решение изцяло е отхвърлен искът на Е. Д. М. от гр. С., предявен срещу Министерство на Вътрешните работи за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от незаконосъобразни действия на полицейски служители, назовали ищеца в официален документ с четвърто, обидно за него име - "Крокодила", ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Е. Д. М. е осъден да заплати на МВР сумата от 2 030 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след подробен анализ на разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Р. Б., както и на отговорността за вреди по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 и следващите от ЗОДОВ, съпоставена на отговорността по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, е приел, че отговорността по ЗЗД почива на забраната да се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е базирана върху задължението на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите, респ. при неспазване на това основно задължение за държавата в лицето на институциите й и служителите в тях, възниква основание за ангажиране на отговорността й . Съгласно императивната разпоредба на чл. 205 от АПК искът за обезщетение за вреди следва да бъде предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В процесния случай съдът е посочил, че доколкото твърдените неимуществени вреди се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция "Национална полиция" към МВР, то надлежен ответник по иска би следвало да бъде Главна дирекция "Национална полиция", която по силата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице, различно от посочения от ищеца и конституиран по делото ответник - МВР. Независимо от обстоятелството, че според АССГ са налице останалите материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че искът е неоснователен само поради това, че е предявен срещу ненадлежен ответник. Съдебното решение е неправилно в частта за разноските и правилно в останалата му част. По отношение на тази останала част са неоснователни направените в касационната жалба оплаквания за неговата необоснованост и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано административният съд е приел, че преценката дали искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу надлежния ответник - юридическо лице по чл. 205 от АПК или не, е въпрос по съществото на спора - т.е. при излагане на съображения за основателност на исковата претенция, а не при преценка на нейната допустимост. Правилно АССГ е заключил, че, доколкото ищецът твърди, че вредите за него са настъпили от незаконното и обидно използване на четвърто име и/или прозвище - "Крокодила", съдържащо се в писмо по ДП 375/2013 г., изготвено от служител на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, надлежен ответник по предявения от него иск следва да бъде юридическото лице Главна дирекция "Национална полиция" /чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, а не посоченият в исковата молба ответник- Министерство на вътрешните работи. Правилно административният съд само на това основание, независимо от развитите от него други съображения за основателност на исковата претенция с оглед материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 т ЗОДОВ, е приел, че предявеният срещу този конкретен ответник - МВР - иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените в полза на МВР разноски в размер на 2030 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, като постановено в нарушение на материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По същите съображения искането на МВР за присъждане на разноски за касационното производство, направено в писмените бележки на юриск. Табакова, е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение