Решение № 6406 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2009 г.

Решение № 6406 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Тодор Анастасов Попов от град Велико Търново против решение от 29.06.2009 г., постановено по адм. дело № 132/2009 г. на Административен съд град Велико Търново, в частта му, с която преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и в частта му за разноските по делото, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е касационна жалба от директора на ТП на НОИ град Велико Търново срещу посоченото решение, с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Тодор Анастасов Попов в частта, в която съдът е върнал преписката на административния орган и за неоснователност в частта й за определяне на разноските по делото, както и за неоснователност на касационната жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С оспореното решение АС Велико Търново е отменил мълчаливия отказ на директора на ТП на НОИ град Велико Търново за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 164/20.01.2009 г., подадено от Тодор Атанасов Попов и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Касаторът Тодор Попов оспорва решението в частта му, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, с твърдение, че съдът не се е съобразил с произнасянето на ВАС по допустимостта на първоначалната му жалба. В тази част касационната жалба процесуално недопустима, с оглед липсата на правен интерес за касатора да оспорва решението, което е положително за него. Въпросът за допустимостта на жалбата на Тодор Анастасов Попов и правния характер на липсата на произнасяне по нея, е решен с определението на ВАС от 11.05.2009 г., постановено по адм. дело № 4844/2009 г.. Съобразно дадените със същото указания, които касаят тълкуването и прилагането на закона и като такива съгласно чл. 224, във връзка с чл. 236 от АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, правилно Административният съд е приел, че в случая е налице мълчалив отказ, който по аргумент от чл. 28, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и 2 и чл. 38 от ЗДОИ е незаконосъобразен. Тъй като въпросът за характера на исканата от жалбоподателя информация касае основателността, а не допустимостта на искането и нейното естество не позволява въпросът да бъде решен по същество от съда, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК административният орган е този, който трябва да се произнесе по основателността на направеното със заявлението от 20.01.2009 г. искане. От съдържанието на касационната жалба на Тодор Анастасов Попов е видно, че по същество с нея не се обжалва решението на съда, с което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се връща на административния орган, а редакцията на диспозитива, с който това е постановено. Така формулираният диспозитив е в съответствие с мотивите на съдебното решение и тъй като с него жалбата срещу мълчаливия отказ е уважена, като същият е отменен като незаконосъобразен, по аргумент от чл. 210, ал. 1 от АПК, посоченото лице е извън кръга на лицата, които имат право на касационно оспорване. С оглед на това в коментираната част касационната жалба е недопустима. В частта, в която се оспорва решението в частта му за разноските по делото, касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът присъжда действително направените от страната във връзка с воденето на делото разноски. Това означава, че претендираните такива следва да бъдат доказани със съответните документи за извършено плащане. При липса по делото на доказателства за това, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за присъждане на разноски за разликата от 10 до 60 лева. Пред касационната инстанция също не са представени доказателства за направени разноски по делото пред първоинстанционния съд. Твърденията, че за устен съвет и изготвяне на жалбата до съда жалбоподателят е заплатил общо 60 лева на адвокат, следва да бъдат доказани с представяне на документ както за устната консултация, така и за изготвянето на жалбата. Касаторът - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново прави оплакване, че исканата информация от Попов не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което не дължи произнасяне по направеното искане. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който правилно е изложил мотиви, че административния орган дължи писмено произнасяне и във случаите, когато откаже да предостави достъп до обществена информация при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 2 и чл. 37 от ЗДОИ. С оглед на това касационната жалба е неоснователна и решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и на двамата касатори не следва да бъдат присъждани разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение