Решение № 16847 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2011 г.
ВАСVII отделение20.12.2011 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2199/09.05.2011 г., постановено по административно дело № 4564 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16847 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от "Бул Биосет"АД със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 37 против решение № 2199/09.05.2011 г., постановено по адм. дело № 4564 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 49/02.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите в съдебно заседание оспорва жалбата. Ответниците - "Асарел Медет"АД и Държавно горско стопанство "Панагюрище" не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "Бул Биосет"АД със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 37 срещу заповед № 49/02.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. С обжалваната заповед изпълнителния директор на ИАГ, е определил за класиран на първо място и спечелил конкурса за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък "Елака Бунай", находящ се в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство"Панагюрище" - "Асарел Медет" АД, гр. Панагюрище, област Пазарджик, представлявано от управителя Лазар Димитров Цоцорков. От приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил фактите по спора. Конкурсът е проведен на основание заповед № 1666 от 09.09.2009 г. на председателя на ДАГ, с която е открита процедура за провеждане на конкурс за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовиден участък "Елака Бунай" в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство "Панагюрище", определени са изискванията към кандидатите, началния размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча, началната годишна наемна цена на базата на ловен туризъм- държавна собственост, въведени са критериите за оценка на предложенията, посочен е срокът за представяне на писмени предложения, мястото, деня и часа за провеждане на конкурса и е утвърдена конкурсната документация. за обявяването на конкурса, утвърждаване на конкурсни правила, назначаване на конкурсна комисия. По делото не е приложена заповед № 21/28.10.2009 г. за назначаване на комисия, която да разгледа и оцени офертите. Липсват и декларациите на членовете на комисията по чл. 36д, ал. 6 от Закона за лова и опазването на дивеча. Приложен е протоколът по чл. 36и ЗЛОД, изготвен от комисията Процедурата е завършена със заповедта на изпълнителния директор на ИАГ, предмет на жалбата. При така установените факти съдът е приел, че при провеждането на конкурса не са допуснати нарушения на правилата на ЗЛОД, на Правилника за неговото приложение, както и на изискванията, въведени в конкурсните условия. В изпълнение на изискването на чл. 168 от АПК съдът е извършил и служебно контрол върху проведената процедура и завършващата я заповед, въз основа на критериите за законосъобразност в чл. 146 от АПК, като е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Правилен е изводът на АССГ, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон. Необосновано съдът е приел, че заповедта за назначаване на комисията и декларациите по чл. 36д, ал. 6 от Закона са от такова естество, че непредставянето им не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта. Напротив заповедта за назначаване на комисията и декларациите на членовете на комисията са от изключително значение за преценяване законосъобразността на конкурсната процедура. Непредставянето им всъщност е пречка да се установи дали процедурата е проведена в съответствие с изискванията на закона. В резултат на липсата на тези актове, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Не са установени факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора по делото. Задължение на административния орган е да представи в съда заедно с жалбата и административната преписка в цялост /арг. От чл. 153, ал. 2 АПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата за които оспореният административен акт е благоприятен трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тежест на административния орган е да докаже, че е спазена установената в закона процедура по издаване на акта, като представи административната преписка в цялост. Ето защо решението на АССГ е неправилно, следва да се отмени а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да задължи административния орган да представи заповедта за назначаване на комисията, както и декларациите на членовете на комисията по чл. 36д, ал. 6 ЗЛОД, като му укаже съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, че за тези факти не сочи доказателства. Същото указание следва да бъде дадено и на заинтересованата по делото страна, за която актът е благоприятен. При неизпълнение на това задължение от страна на органа и при неизпълнение на указанията от заинтересованата страна, административният съд, с оглед тежестта на доказване, следва да приеме за неслучили се тези факти, за чието съществуване няма доказателства по делото, т. е. да приеме, че заповедта за назначаване на комисията и декларациите несъществуват в нарушение на административната процудура и да реши делото с оглед установените факти. Останалите доводи, наведени в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения решението на съда, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение